|
| --- |
Както досега, съдържанието по литература остава изцяло българско. Задължителните произведения обаче са в пъти по-малко. За единадесетокласниците са подготвени пет теми. С родното те ще се запознават чрез творбите "Железният светилник" на Д. Талев (досега в 12-и клас), "Бай Ганьо на гости" на А. Константинов и "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников (досега в 10-и клас). По темата за природата са предвидени "При Рилския манастир" на Ив. Вазов, "Спи езерото" на Славейков и "Градушка" на П. Яворов. Смъртта учениците ще изучават както досега в произведенията "До моето първо либе" на Хр. Ботев и "Новото гробище над Сливница" на Ив. Вазов", но и в "Сватба" на Н. Фурнаджиев. Властта и насилието присъстват чрез "Борба" (Хр. Ботев), "Андрешко" (Е.Пелин) и "Приказка за стълбата" (Хр. Смирненски), а миналото и паметта - чрез "Паисий" (Ив. Вазов), "Нощ" (П. Яворов) и "История" (Н. Вапцаров). Извън програмата остават редица творби на Вазов, Яворов, Славейков и др.
В 12-и клас зрелостниците също ще учат българска литература, но в доста по-сбит вариант от досегашния. Темата за любовта те ще анализират чрез "Аз искам да те помня все така" на Д. Дебелянов, "Колко си хубава" на Хр. Фотев и "Любов" на Ат. Далчев. За вярата на надеждата зрелостниците ще учат от "Спасова могила" на Е. Пелин, "Молитва" на Ат. Далчев и "Вяра" на Н. Вапцаров. По темата за труда и творчеството са избрани "Ветрената мелница" (Е. Пелин), "Песента на колелетата" (Й. Йовков) и "Балада за Г. Хених" (В. Пасков), а за избора и раздвоението - "Две души" (Яворов), "Потомка" (Е. Багряна) и "Честен кръст" (Б. Христов). Сред произведенията, които отпадат, са "Антихрист" на Е. Станев, "Снаха" на Г. Караславов, "Хоро" на А. Страшимиров, "Вечната и святата" на Е. Багряна и много други.
Тези промени предизвикаха много коментари, че програмата е осакатена, че се посяга на ключови автори и че децата допълнително ще се объркат от новото тематично структуриране, защото били свикнали да изучават творбите в хронологичен ред.
--------------------------------------------------------
Отново реформа! За чувствителния и пренаситен от реформи българин тази дума е знак, че нищо няма да се промени. Поколението на 40-годишните живеем в непрекъсната реформа, и то започнала в образованието още преди 10 ноември. И единствената констатация е, че тя липсва. Прехвърляше се учебно съдържание от един клас в друг, но не се променяше подходът.
Заради този "богат опит" е съвсем нормална обществената реакция по повод новото учебно съдържание по литература за 11-и и 12-и клас, което беше посрещнато като предателство към усещането ни за патриотизъм.
Има няколко факта обаче, които сякаш остават на по-заден план. Първо, българска литература не се учи само в 11-и и 12-и клас. По новите учебни програми в първия гимназиален етап
изучаването на родни автори започва от 8-ми клас
с произведения от старобългарския период. В девети клас се продължава с автори от Българското възраждане. А в десети клас са обособени етапите в новата българска литература - от Освобождението до Първата световна война, литературата между двете световни войни и литературата след Втората световна война. Това е класическото изучаване на литература в българското училище - авторите и представителни за тях произведения са подредени хронологично. В 11-и и 12-и клас вече се променя подходът - от исторически става проблемен. В двата класа са заложени общо 7 проблема и към всеки един от тях са подбрани по три творби от различни епохи.
Програмата трябва да се разглежда в цялост, а не на парче. Не са "орязани" автори, техните творби са положени в различен контекст. Въпросът е дали този подход е подходящ. Ние всички сме обременени от традицията и ни е по-лесно да приемем, че литературните творби трябва да се изучават в реда на тяхното създаване. Разбира се, това е важно, защото литературата е процес, в който има причинно-следствени връзки и в който се отразяват социалните и историческите събития на времето. Художествената творба, както казва Тончо Жечев, пресъздава историята в човешки съдби. В тях са преплетени представите на времето за род, любов, смърт, саможертва, избор. Тези проблеми са обект на анализ и при сега действащата програма, но периферно. С промените вниманието ще бъде концентрирано върху тях и откриването на аналогии и различия ще бъде много по-лесно. Вглеждането в една тема ще помогне и за задълбочаване на литературната компетентност на учениците - ще очертаят особеностите на жанра, ще се детайлизира начинът за изграждане на персонаж, ще се откроят използваните художествени похвати.
И някак съвсем естествено се налага и вторият проблем, който в обществения дебат остава на заден план - броят на часовете. По български език и литература са предвидени 3 на седмица (108 ч. за учебна година). Същият е броят и за настоящите ученици. В момента времето се разпределя по два часа за литература и един за български език на седмица. Можете ли да се представите как се изучават 60 произведения за 72 часа? Сред тях са "Под игото", "Чичовци", "Гераците" и "Бай Ганьо" (това са само обемните творби). Часовете се превръщат в едно безкрайно писане на планове, за да може учителят да преподаде/ спомене всяка творба. И къде остават съпреживяването, разсъждението и развитието на речта? Промените предвиждат за същия брой часове да се изучават по 15 произведения в 11-и клас и 14 в дванадесети. Това ще създаде условия да се върнем към същинската работа в час, защото
през годините се подмени центърът
В стремежа си да подготвим учениците за различните изпити превърнахме образованието по литература във форматно - да зазубрят жанровете на творбите, имената на героите, портретното им описание...И колко време ще го помнят? Да, малко са нещата, които си спомняме от ученическите години, но най-важното от тях е емоцията. А каква емоция остава у ученика след подобна преса? Дори четящите намразват литературата.
Дали програмата е добра? Имам своите притеснения, но и надежди, защото начинът, по който е написана, показва задълбочено мислене и желание за реформа в чистия смисъл на думата.
А колкото до острата обществена реакция, тя се дължи не на липсата на разясняване, а на шаблоните в мисленето ни. Преди повече от десет години, когато се обявиха произведенията, които ще се включват в държавния зрелостен изпит, се надигна вой, че липсва "История славянобългарска". Дори и най-добрите специалисти обаче не биха могли да напишат интерпретативно съчинение върху този текст. Днес същите тези хора говорят, че изпадат автори от учебната програма или са орязани. На промените в образованието по литература се гледа като възможност да се покаже кой е по патриот. Но родолюбието не е в бройката на творбите от български автори, изучавани в училище, а в изводите, направени от тях.
българи) да се запознаят с тях. 