|
| Големите компании ползват демокрацията, защото така засилват привързаността на служителите. В други компании демокрацията е само представителна. На снимката - офис на Google. |
Демокрацията, за съжаление, не се свежда и до твоето предварително съгласие "да приемеш волята на мнозинството", което, например, честно е спечелило национален вот или футболно първенство. Да направиш шпалир на "Барса", да покажеш уважение към мнението на германския народ към Меркел или на руския - към Путин. Нищо подобно - защото демокрацията е преди всичко свобода. Свобода да не си съгласен и да го кажеш високо.
Демократични модели са много и те действат по различен начин в различна ситуация - независимо дали става дума за държава, община или огромен холдинг, в който работят десетки хиляди. На всяко от тези нива се сблъскват различните ни трактовки за демокрацията и свободата, реда и нормата, очертават се границите на отношенията ни.
Преди известно време WSJ (The Wall Street Journal) изследва
пряката демокрация в мегакомпания като Google
Да, офис културата, която Google има днес и която превърна тази компания в най-желано работно място в цялата планета, почива на пряката демокрация.
Още като млада компания Google се стреми да направи от офиса си нещо като комуна - всички са заедно на работното място, животът им е улеснен откъм битовизми - храна, кафе, маса за тенис. Стимулира се плурализмът, всяка дискусия е насърчавана, всяка идея е поощрявана. Решенията се вземат колективно и така се ражда офисна пряка демокрация. Защо се прави всичко това? Идеята е свободата на хората да стимулира тяхната иновативност, да ги направи по-смели, да освободи мисленето им. Историята показва: извод 1 - това се случва, свободата се отблагодарява, Google шеметно расте. Както казва Б. Борисов: "Днес чичко Гугъл знае всичко".
Какво се случва по-късно, днес. Google e мастодонт с 80 000 служители, той е държава. Офисната, корпоративната демокрация, действа, но леко е зациклила. Централният офис на Google се е превърнал в поле за постоянни спорове. Активистки организират протест срещу Тръмп. Друга активистка организира протест срещу забраната за носене на оръжие в офиса. Група консерватори протестират, че се дискриминират онези, които имат десни възгледи. Инициативна група на зоозащитници настоява категорично да се покани представител на ПЕТА, за да говори за дискриминацията на животните. (Някакъв началник отменил в последния момент лекцията и започнали протести. В това време, разбира се, се появили и представители на малцинства, които протестирали, че хората се сравняват с животните). Да, всичко това става в офиса. Демокрация, та пушек се вдига.
Щом Google расте и народът/служителите се чувстват щастливи - няма проблем
Работата обаче се разви и в друга посока - наскоро група служители започнаха протест срещу участието на Google в програма на Пентагона за развитие на изкуствен интелект в оръжията - и по-специално в дроновете. Т.е. група служители поискаха категорично този договор да не се изпълнява (а договорът е за над 1 млрд. долара, не е шега работа).
В този момент на ръководството на Google леко му писна от пряката демокрация и започна да обсъжда нова процедура, която дава етична оценка! на договорите с държавата. Началниците, разбира се, вече са против възможността работниците да влияят на вземането на решения от подобен тип.
Изводите са два. Първият е по-ясен, но и по-прост - пряката демокрация действа във всяка ситуация, но по-успешно в малки и средни колективи - в квартал, община, област. Когато обаче работата опре до мегакомпанията или държавата и правата на елита, пряката демокрация мигом се неглижира и продължава да действа само представителната. Започват да се появяват изключения, теми, които не се допускат до гласуване.
Вторият извод е по-сложен и по-спорен - демокрацията е отговорност, свободата е отговорност. С нея не бива да се заиграваш. В случая с Google се стига до абсурд - липсата на предварително съгласие за приемане на мнението на мнозинството е отровила атмосферата на толерантност в офиса. Хората се възползват от свободата по такъв начин, че ограничават свободата на колегите си.
В историята на Google е важно и нещо друго - там свободата е вдигната на такова ниво, че от нея трудно може да се откажеш, не може да правиш компромиси с нея, няма ясен път назад. Вътрешната мрежа в Google и днес позволява дискусии между всеки от 80 000 служители, в компанията има стотици вътрешноведомствени групи, които дискутират и спорят за хиляди проблеми. Това е свобода.
Когато обаче става дума за държава, свободата лесно пада жертва
Вижте какво стана, когато след старта на вълната от терористични актове в Европа и САЩ се заговори за измислената дилема "свобода или сигурност". Моментално бе жертвана свободата. А дилемата е измислена, защото свободата и сигурността могат да живеят заедно, без да си пречат, но това е друг въпрос.
Когато става дума за истинска държава, пряката демокрация пада на по-ранен етап, защото дискусиите са позволени до определено ниво, след това се намесват онези, на които сме делегирали права. Демокрацията ни дава десетки мрежи, в които може да обсъждаме каквото си искаме, да спорим на воля. Но да вземаме решения можем само 1 път в годината, ако има избори.
Ето още един пример. Той също е свързан с корпорация, засяга демокрацията, далеч е от свободата и е много по-близък до нашия свят.
В Русия мъдро решили да турят западняк за шеф на ПАО "Автоваз" - и избрали шведа Бо Андерсон. Работата му била проста - да върне блясъка на руската "Лада". Какво направил той - действал по устав като западняк - съкратил 30 000 работници, разпродал ненужното имущество, преосмислил поточната линия, въвел нови модели, а да - подобрил условията, купил автобуси за работниците, оправил тоалетните и т.н. Работата като че ли потръгнала, загубите намалели и в далечината се показала светлина.... В този момент работниците се разбунтували. И тъй като става дума за много работници/гласоподаватели, за предстоящи избори и за Русия, където държавата може да се намеси на всяко ниво, моментално се намесили онези типове от представителната демокрация - чиновници, министри...
И шведът Бо моментално бил уволнен, сега шеф е в японската "Ядзаки"
Работата е сравнително проста - за човека на бизнеса нещата били сухи и ясни - идваш, виждаш какво е ефективно, от останалото се лишаваш. За работниците в Русия, а разбира се, и в много други страни, вкл. България - работата не е бизнес, а е месторабота - социално предприятие, от което чакаш заплата, която в повечето случаи е голяма колкото социална помощ. В случая с Русия не става дума за свобода, не става дума за пряка демокрация, защото работата не е свобода, а в Русия пряката демокрация в завода може да се срещне само във виц. Но става дума за демокрация, защото намесата на държавата е част от демократичната игра.
Поуката от руската история е, че представителната демокрация може да се намеси и в успешен бизнес модел, да го съсипе и това да се случи под аплодисментите на работниците. А те ръкопляскат на държавата, защото са наясно, че същата държава няма да ги спаси, ако изпаднат от "Лада"-та.
Където и да я практикувате - дори и в спор в парка между любителите на тенис и федербал, демокрацията е условност. Тя действа най-добре, ако предварително сте се съгласили, че победителят от честни избори има право да взема решения. Мнозинството има право, включително и на грешни решения. Ако имате проблем с това, ще продължите да имате трудности в придвижването из демокрацията.
