:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,898,744
Активни 71
Страници 16,030
За един ден 1,302,066

Битката за нов шеф на ЕК вече е в ход

Франция и Германия искат жена да оглави институцията и вече се очертават фаворитките
Снимка: ЕПА/БГНЕС
И шефката на МВФ Кристин Лагард може да се окаже подходяща кандидатка да оглави новата ЕК.
Тя е на възраст под 60 години, полиглот, центрист - харесва й да е на власт, но не е опиянена от нея. При закрити врати се държи учтиво и спокойно, но също така и твърдо. Най-важното - дискретна е. За Франция и Германия така изглежда кандитатът мечта за председател на следващата ЕК. Но както повечето мечти, и тази едва ли ще се осъществи някога.

Следващите избори за ЕП са след година, но европейските столици вече са се отказали от надеждата да сформират суперекип, който да застане начело на ЕК. Вместо това се увеличава примирението, че изборът на новото ръководство на ЕК ще бъде (както и повечето важни европейски решения) трудна задача. "Няма какво повече да направим, освен да чакаме и да видим какво ще се случи", казва високопоставен френски дипломат, който участва в дискусиите.

Пътят към следващите евроизбори, които са планирани за май 2019 г., е изпълнен с политически препятствия - от френско-германските дебати за реформа на ЕС, през Брекзит, та до бюджета. Най-висшият пост в ЕК неизбежно също



ще бъде част от задкулисните договорки



за други високи длъжности, които ще започнат да се водят догодина - за председател на Европейския съвет (клуба, който тогава ще се състои от 27 държави от ЕС), за върховен представител по външната политика,... вероятно най-значимият от тях е този на ръководител на Европейската централна банка, която се намира във Франкфурт.

Освен това продължават да съществуват различните визии сред страните от ЕС за ролята на ЕК. Френският президент Еманюел Макрон подкрепя по-активна ЕК (поне публично), а други държави, сред които няколко от Източна Европа и Германия, са внимателни, когато се заговори за предоставянето на по-голямо политическо влияние на ЕК. Според тях, ако Брюксел получи подобни правомощия, то ще се загуби на национално ниво. Тези страни копнеят да се върнат времената преди Юнкер, когато председателят на ЕК се възприемаше повече като човек, който се стреми да изглажда различията между враждуващи страни, отколкото като такъв, който строго прилага законите и агитатор, отговарящ (според Жан-Клод Юнкер) за една "политическа комисия". Това е особено вярно за държави като Полша и Унгария, които понасят удари от ЕК в последните години. "В момента няма цялостна визия за Европа", казва Ян Техау, който е директор на програмата "Европа" в американската организация "Джърман Маршал фънд".

И това едва ли ще се промени скоро. Франция и Германия не сближават позициите по отношение на мащабните еврореформи, които Макрон постави на масата, а и все по-малко вероятно изглежда, че комисията "Юнкер" ще успее да приеме новата многогодишна бюджетна рамка до края на мандата си.

При тези обстоятелства изборът на нов ръководител на ЕК ще бъде доста сложен. Предстои да бъде решен и въпросът с т.нар. "водещ кандидат" (Spitzenkandidat). Лисабонският договор дава на Европарламента по-голяма роля при одобряването на председателя на ЕК, но Европейският съвет трябва да номинира кандидат. Дори и ако това звучи ясно, то е трудно изпълнимо. Големите партии в ЕП настояват, че



няма да одобрят кандидат, който не е бил Spitzenkandidat -



кандидат, избран от неговата партия, за да оглави листата на предстоящите избори. Според ЕП следващият председател на ЕК трябва да е бил посочен за Spitzenkandidat. ЕП смята, че изборът на шеф на ЕК по този начин е по-демократичен и точно затова много от страните членки се противопоставят на процедурата.

През 2014 г. Европейската народна партия (ЕНП) избра за свой основен кандидат Жан-Клод Юнкер, а Партията на европейските социалисти (ПЕС) - Мартин Шулц. Въпреки че много консерватори, сред които германският канцлер Ангела Меркел и британският премиер Дейвид Камерън, не одобряваха Юнкер, той оглави ЕК - до известна степен победата му се дължи на това, че ЕНП, която получи най-много гласове, не можеше да излъчи друг кандидат.

Този път обаче ситуацията ще е различна. Най-голямата промяна ще бъде отсъствието на Великобритания и ЕП ще изглежда съвсем различно. От десетилетия там доминира ефективно действаща голяма коалиция между дясноцентристките и лявоцентристките сили. С излизането на британската Лейбъристка партия и нарастващия натиск върху дясноцентристите от популистките партии не е ясно какъв ще бъде резултатът от вота следващата година. Дори и ако ЕНП остане водеща сила, каквито са повечето очаквания, вероятно няма да се радва на същото влияние, което има сега. Това е и една от причините, че ЕНП



не може да си позволи да избере който и да е



за свой Spitzenkandidat.

Засега най-голямо внимание е насочено към Мишел Барние, главния преговарящ от името на ЕС за Брекзит. Бившият френски външен министър се опита да победи Юнкер през 2014 г. за номинацията на ЕНП, но не успя. Сега обаче, ако договори споразумение за Брекзит, което ограничи щетите за Европа и постави бъдещите отношения между ЕС и Великобритания на стабилна основа, ще бъде трудно да бъде спрян по пътя към най-високия пост в ЕК. Постът на главен преговарящ му помага да създаде отношения с лидерите в ЕС27 - предимство, от което никой друг кандидат вероятно няма да може да се възползва.

Да бъдеш фаворит отрано, може и да се окаже опасно. Все още не е ясно каква подкрепа би получил той и дали изобщо ще има такава от своята партия и правителство. Без подкрепа от партията си и от президента на Франция Еманюел Макрон, шансовете на Барние могат да се стопят, преди изобщо да е започнала надпреварата. Освен това той е на 67 г. и е по-възрастен от Юнкер. Според хората, които искат Европа да гради имидж на съвременен и жизнен континент, възрастен мъж в края на 60-те години може да не е най-добрият кандидат. Разбира се, веднага на преден план излиза въпросът за френско-германския баланс. Ако французин застане начело на ЕК, тогава Париж ще даде ли на Германия ръководния пост в ЕЦБ догодина? Берлин от доста време иска тази позиция.

Друг надежден кандидат за шеф на ЕК и смятана



за фаворитката на Макрон е датчанката Маргрете Вестагер



В момента тя е еврокомисар, отговарящ за конкуренцията. Вестагер, която е либерал, отговаря на много от изискванията на Париж и Берлин за идеалния кандидат. Вероятно обаче Меркел няма да подкрепи кандидат, който е извън дясноцентисткото семейство, от което е част нейният ХДС. В Германия Вестагер е смятана за жена със силна воля и човек, който ще наложи по-активен дневен ред на ЕК.

Доста неща ще зависят и от това къде Макрон ще позиционира своята партия "Напред". Досега тя не се е явявала на евроизбори, но пък флиртува с либералите от групата на АЛДЕ и с други центристки сили в ЕП. Ако успее да мобилизира подкрепа за евроидеите си и извън Франция, "Напред" може да се превърне в сила и да намери място в ЕП. Все още обаче съществува голямо "ако".

Върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини често е споменавана за потенциален кандидат на социалдемократите. Но като се има предвид незавидната ситуация на партията й, е съмнително, че нейната звезда отново може да изгрее.

Колкото по-спорен е процесът по избора на кандидат чрез процедурата за Spitzenkandidat, толкова по-вероятно е да се появи личност, която е малко позната, но пък има шанс да спечели. Начело на този списъка е Кристин Лагард, която в момента оглавява Международния валутен фонд. Бивш консервативен министър на финансите, Лагард е много уважавана в Германия и има силна лична връзка с Меркел. Напълно наясно е как работи Европа, знае много езици и има дипломатически умения, с които успя да очарова дори Волфганг Шойбле, бившия финансов министър на Германия. В момента е на 62 г., но в европейската политика никой не е перфектен. "Накрая ще стане голям европейски миш-маш", прогнозира Техау. "Това обаче е нормално."
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Еврокомисарката по конкуренцията Маргрете Вестагер е фаворитката на Макрон за шеф на ЕК, но няма подкрепата на Меркел.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Мишел Барние (вдясно) може да наследи начело на ЕК Жан-Клод Юнкер, ако успешно проведе преговорите за Брекзит.
6
2407
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
27 Май 2018 20:11
Предлагам им три равностойни алтернативи - СоломонПа, КристалинаГе, МегиКу - три дялани камъка, нихната!
27 Май 2018 23:11
Най-висшият пост в ЕК неизбежно също ще бъде част от задкулисните договорки ...
Много грубо казано! Нали това са евроценностите в които се кълнем, демокрацията на която робуваме... Това не са ли най-честните и справедливи управници, които избираме???
Или те си се самоизбират, самоназначават и самообожествяват, а ние им пляскаме и плащаме за шоуто?
Да живее евросъюзната демокрация, демокрацията която няма общо с демоса!
28 Май 2018 00:26
Жена?!
Чи откъде на къда, ва?
Най-добре ще да е некой джендър.
28 Май 2018 06:12
Едно време КПСС избираше генералния секретар, баш шефа на СССР.

Сега, неизвестно кой избира шефа на ЕСССР.

Баси!
28 Май 2018 09:58
И какво стана сега?! Мечтата на Баце... ше тебе да се прави на джендър, за да го турят на тоз важен пост
28 Май 2018 10:23
И в Лагард, и във Вестагер няма абсолютно нищо женствено. Баси, къде изчезнаха жените?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД