Големи са родителските драми и амбиции преди постъпване в първи клас. Подобна е и истерията около кандидатстването след седми клас. Все по-често обаче с напрежение се посреща и иначе "тихия" период на прогимназията. Родителите се чудят дали да преместят детето си в по-добро училище, в каква профилирана паралелка да е, какъв език да учи и т.н. Факторите за промяната са най-различни - като се почне от личните предпочитания и заложби на ученика и се стигне до близостта на училището до дома. Какви са възможностите за кандидатстване след четвърти клас?

.............

Допреди 2 г. прием след 4-ти клас се осъществяваше само в математическите гимназии. От влизането в сила на новия училищен закон това право имат и езиковите гимназии, които обаче засега не се възползват особено от тази възможност. Затова местенето в пети клас в друго училище продължава да е запазена марка предимно за учениците с подчертан интерес към математиката. Насочи ли се детето към математическа гимназия, подготовката трябва да започне от рано - дори от 1-ви, 2-ри клас. Специално в столицата конкуренцията е толкова висока, че без уроци и изпробване на детето на поне няколко математически състезания и олимпиади приемът в желаното школо е почти невъзможен, смятат родители. Всяка математическа гимназия има свои правила за прием, обикновено включващи участие и достойно представяне на поне 2 състезания (плюс прилични резултати на националното външно оценяване в края на 4-ти клас).

Задължително условие за прием в Софийската математическа гимназия например е участието в националното математическо състезание "Откриване на млади таланти", което тази година ще се проведе на 9 юни. Второто задължително състезание кандидатите могат да си изберат между "Питагор" (вече проведено - на 28 април) и областен кръг на олимпиадата по математика. Има възможност да се признават резултати и от други олимпиади, включени в календара на МОН, но за това трябва да се подаде специално заявление до директора на училището. Приемът тук става до 15 юни.

"Откриване на млади таланти" и "Питагор" са състезанията, даващи шанс за прием и в математическата гимназия "Н. Обрешков" в Бургас. Тази година там планират да разкрият три математически паралелки с по 26 ученици. "През последните 15 години не сме страдали от липса на интерес", споделят оттам.

В 107-о ОУ "Хан Крум" в столицата, което е филиал на Националната природо-математическа гимназия, също разчитат на изпит, с който да пресеят кандидатите си. Става дума за състезанието "Еврика", което се организира съвместно между Съюза на математиците в България и НПМГ традиционно през юни. "От една страна, трябва да задоволим интереса на математиците, от друга - да дадем шанс и на учениците, живеещи в квартала", споделя директорът Данко Калапиш. По думите му към училището му има огромен наплив за прием след 4-ти клас, а желаещите са тройно повече от местата. Засега намеренията му са да разкрие една математическа паралелка за 26 ученици плюс още 10-15 ученици, които да се насочат към други съществуващи в момента паралелки в зависимост от местата, които ще останат свободни след преместване на част от децата към СМГ (както често се случва).

Освен математическите гимназии прием след 4-ти клас предлагат и други средни и основни училища. Понякога те не сформират нови паралелки, а



преобразуват съществуващи класове,



т.е. в новите паралелки влизат деца предимно от различни класове на училището, но и външни.

"Паралелките ни в 4-ти клас в момента са 6, а планираните за догодина в 5-и клас са 8", разказва зам.-директорът на 125-о средно училище "Б. Пенев" в София Жана Рачева. По думите й в последните 2-3 години се забелязва тенденция на увеличаване на кандидатите за прием след 4-ти клас. За 2018/19 г. школото планира да приеме по 29 деца - в една паралелка по английски и руски, една по английски и немски, 3 паралелки по немски и английски и по 26 деца - в 1 хуманитарна паралелка и 2 математически, където интересът традиционно е най-голям. Кандидатите за математическите паралелки трябва да се явяват на математическия турнир "Доц. Руси Русев" на 6 юни. "В математическите паралелки влизат деца с изявени наклонности по математика, приемът тук не е самоцелен - просто за да сменят училището. Те учат повече часове, натоварването е голямо и при нас рядко попадат деца, които просто добре да са се представили. Практиката показва, че в математическите паралелки влизат и издържат само учениците с изявен интерес към математиката", споделя и другият зам.-директор Деница Вълова. По думите й расте и интересът на желаещите да учат хуманитарни дисциплини, затова от училището са решили за първа година да направят прием и за хуманитарна паралелка. Повод за това им дало успешното развитие на хуманитарната паралелка в осми клас, в която използвали



иновативни методи,



както и увеличаващият се глад в тази област още след 4-ти клас. "Хуманитарните дисциплини дълго време се пренебрегваха, но тази година забелязваме връщане на интереса", казва още тя.

И други училища предлагат прием в пети клас - без подбор, по документи, но за попълване на свободните места. Така е например в 18-о училище "У. Гладстон", кандидатите за което трябва да подадат молби до директора в началото на юни. Представят се още удостоверение за завършен начален етап, акт за раждане, бележник. Желаещите трябва да посочат и какъв език предпочитат да изучават. "Не е невъзможно ученик да навакса с даден език, ако досега не го е изучавал в предишното си училище", споделят оттам. В 32-ро средно училище "Св. Кл. Охридски" също има възможност за прием, но отново за попълване на свободните места. В 20-о основно училище "Т. Минков" планират прием след 4-ти клас в една математическа паралелка, една хуманитарна и една по изкуства.

Вариант за прием след 4-ти клас дават още училищата по изкуствата, естествено, ако детето има някакъв талант в областта на музиката, танците, изобразителното изкуство и т.н. У нас има 23 средни училища по изкуства и култура, които са към културното ведомство. Не всички от тях обаче правят прием в пети клас. По данни на МК за тази година в тези училища са били отпуснати 485 места за приемане на ученици в пети клас, а реално записани са били 464 петокласници. За 2018/19 г. са планирани 492 места за прием в пети клас (при общо 2020 във всички класове в школата по изкуства).

Сред школата по изкуства, приемащи петокласници, са например Националното училище за танцово изкуство-София, Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн в Казанлък, Националното училище за музикални и сценични изкуства в Стара Загора и т.н. В Националното музикално училище "Л. Пипков" в София например, където обучението е в един от три жанрови профила - класически, фолклорен и поп и джаз, за 2018/19 г. са утвърдени 3 паралелки с общо 72-ма ученици за прием в пети клас. Кандидатстването е от 4-6 юни, а изпитите за проверка на способностите (изпит по солфеж и по музикален инструмент) - между 13 и 22 юни. В Националното училище по изкуствата "Н. Пипков" в Плевен също ще има 3 паралелки за 68 петокласници за различни специалности - цигулка, акордеон, народно пеене, български танци и т.н. Националното училище за фолклорни изкуства в Котел пък предлага само 10 места за петокласници в една от следните специалности - кавал, гайда, гъдулка, тамбура, народно пеене и акордеон. Документи се подават между 18 и 22 юни, а изпитите за проверка на способностите са между 25 и 27 юни.

За талантливите спортисти пък възможност за прием в пети клас предлагат спортните училища. За 2018/19 г. в тях например са планирани 62 паралелки с места за 1687 ученици, от които с прием в пети клас са 21 паралелки за 578 ученици. Спортното училище "Ю. Гагарин" в Бургас например предлага 5 места по бадминтон, 8 по плуване, 6 по спортна акробатика и по 5 по футбол и художествена гимнастика. 153-то спортно училище "Н. Рилски" в столицата ще приеме 26 деца в пети клас, които ще изучават баскетбол, бокс, джудо, лека атлетика, тенис на маса, футбол и художествена гимнастика.



ПРАВИЛА

Според заповед на МОН за организиране на дейностите за прием в пети клас в математическите гимназии и тези с профил природни науки. Според него за подобни гимназии могат да кандидатстват ученици, които успешно са завършили началния етап на основно образование, явили са се на националното външно оценяване в 4-ти клас и са участвали в два вида състезания, включени в календара на МОН - едната възможност е олимпиада на областно ниво и поне едно състезание, които са в областта на математиката или на природните науки, а втората - поне две състезания в областта на математиката или на природните науки. Състезанията се определят от педагогическия съвет преди началото на всяка учебна година.



СРИВ

Стремежът на родителите да търсят по-специализирано образование за децата си от пети клас не е случаен. Известно е, че до четвърти клас българчетата показват чудесни образователни резултати и може да се каже, че началното ни образование е конкурентно на това в другите страни. На последното международно изследване PIRLS 2016, измерващо уменията за четене на 10-годишните, например нашите четвъртокласници се класираха на 11-о място от 50 държави, като изпревариха връстниците си от САЩ, Франция, Германия, Испания, Дания и пр. Добри резултати има и по математика при най-малките. След пети клас обаче започва срив в знанията, за който от години властите само обещават мерки, без да предприемат нищо.

Влизането в пети клас е сериозна промяна в живота на децата. Тогава началният учител, който е бил с децата от 1-ви до 4-ти клас, се заменя от класен ръководител, който често вижда децата максимум по няколко часа седмично. През останалото време учителите се сменят, като всеки носи своите методи на преподаване и своите изисквания. Уроците стават по-дълги, учебниците, според много родители - по-неразбираеми, и всичко това обърква и напряга децата.