Два доклада за конвергенцията (сближаването) на новоевропейците със Стара Европа са представени на шефовете от Европейския съвет. Единият - от чиновниците на Еврокомисията, вторият е с клеймо от Франкфурт и подател Европейската централна банка. Първият - с бодър, еврооптимистичен тон, вторият - по-дребнав и мнителен, но и двата с общи изводи и нито един не съдържа ясна стратегия. Нито дума за великата визия в публикувания точно преди една година "Документ за размисъл за задълбочаване на икономическия и валутния съюз до 2025 г.", според който всички страни в ЕС трябваше вече да са получили неустоимо предложение как да се присъединят към еврозоната. Изглежда, "визията" вече е забравена и шумно прокламираното "задълбочаване на икономическия и валутния съюз" се отлага, неясно за кога. Ако вместо глуповати коментари като "попариха надеждите на България за еврото" четете какво наистина пише в докладите на Еврокомисията ЕЦБ, ще се уверите, че



за първи път имаме безусловно признание,



че България отговаря на Маастрихтските критерии, т.е. налице са договорените икономически предпоставки за присъединяване на страната към еврозоната. А ако сравните с изводите за останалите 6 страни извън валутния съюз, ще установите, че в момента единствено България отговаря на тези критерии. Ако еврократите от Брюксел и Франкфурт бяха наложили същата оценъчна матрица и върху страните, които вече са в еврозоната, щяха да установят, че



едва половината еврозона спазва критериите



от Маастрихт. Останалите страни са натрупали държавен дълг далеч над допустимите 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) или имат бюджетен дефицит над прага 3% от БВП. Седем от тях според мен са в дългово блато и ако не се вижда с просто око, това се дължи на политиката на реално отрицателна лихва, с която ЕЦБ субсидира бюджета на страните, чиито ценни книжа купува и държи. Субсидия чрез монетарната политика не получава никоя страна извън пределите на еврозоната. Но наред с тъжната икономическа картина, нарисувана в двата доклада, там има



констатации, които ни развеселяват



Чухте ли кое е единственото правно обвързващо условие за присъединяване към еврозоната, на което България не отговаря? То се нарича "стабилност на валутния курс". Само идиот би могъл да твърди, че не е стабилен валутният курс на лева, който вече 21 години не е помръднал нито с една десетохилядна от евроцента. Обаче това няма значение. За да е изпълнено условието стабилност на валутния курс, страната трябва да се включи в прословутия механизъм ЕРМ II (такъв "механизъм" няма!). За да се включи, страните от еврозоната трябва да гласуват единодушно "за", а до момента съгласие за допускане на България до еврозоната старите европейци отказват, за формална преграда ползват нищото ЕРМ II. Докато не гласуват старшите братя по съюз, валутният курс на лева няма "да се води" стабилен, та ако ще още 20 години да не мръдне. Такова лицемерие разбива еврооптимистичните илюзии - не само на българите. Цялата европейска политика на Стара Европа е откровена



демонстрация на евроегоизма



"Старите" не само отказват да изпълнят сключени договори, но все по-откровено налагат законодателни актове, с които прекрояват правилата в своя полза и ограничават достъпа на "новите" до своите национални пазари. Вече откровено се говори за "санкции", които трябвало да се налагат на страни, които се отклоняват от налаганата през Брюксел политика. Един ярък пример за евроегоизъм (не) виждаме в двата доклада за "конвергенцията". Никъде в тях, дори за миг и просто за пълнота, не се разглеждат проблемите, които продължителното пребиваване в менгемето на валутен съвет поражда за България. Нито идея за това какъв е интересът на България от присъединяване към еврозоната, какво губим ние от всеки ден забава, какви рискове носи българската икономика и каква цена плаща всеки от нас за това, че чисто егоистични страхове са в дъното на отказа от разширяване и на Шенген, и на еврозоната, а и на Евросъюза като цяло. Но от друга страна,



безпътицата е обичайно състояние



на всяка международна общност, водена от егоизма на своите членове. Насрещните егоистични интереси взаимно се блокират и бюрокрацията цикли на място. Чиновническият апарат е обречен да пази статуквото и затова никога не може да произведе стратегия, която движи общността напред. Но наред с егоистичния си нагон лидерите на всяка общност трябва да разбират и налагат неизбежни промени, за да може общността да оцелее и да се развива. Лидерите на ЕС всъщност знаят, че оставен на чиновниците в Брюксел и Франкфурт, съюзът е обречен на застой и затъване, че евроегоизмът тласка общността към разпад. Те добре разбират, че до еврозоната трябва да получат достъп всички страни. Интеграционното решение, представено (непълно) в "Документа за размисъл" от юни 2017 г. е задължително, за да се запази ЕС като икономическа общност. И то ще бъде наложено, но не от бюрокрациите, а като общо политическо решение. И не само България, а всички страни в съюза ще бъдат скорострелно интегрирани в еврозоната - за някои от тях ще се наложи сериозен натиск. Това решение трябва да бъде взето най-късно до година-две. Ако пък евроегоизмът вземе връх и осуети интеграционното решение, резултатът ще е повече от европесимистичен: скоро Европейски съюз няма да има, ще се разпадне от глупост.