:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,900,822
Активни 71
Страници 18,108
За един ден 1,302,066

АЕЦ "Белене" - старите грешки на нов глас

Знае ли правителството, че в света няма ядрена централа, която да е изградена без държавни гаранции*
Калоян Стайков
В страната, в която либерализирането на пазара на електрическа енергия се бави повече от 10 години под претекст, че промените трябва да са добре обмислени и не бива да са прибързани, редица решения се вземат почти светкавично. Така например за около десет дни правителствената позиция по сделката с ЧЕЗ претърпя пълна промяна, преди да се върне на изходна позиция няколко седмици по-късно; за седем дни бяха предложени и гласувани промени, които коренно променят работата на свободния пазар на електрическа енергия; за едва четири дни изграждането на ядрена централа на площадката в Белене от позабравена тема се превърна в реалност за правителството.

Така и не става ясно защо частичните промени, много от тях с непредвидими последствия, се вземат толкова бързо - без това да е наложително, докато цялостната и крайно необходима реформа на електроенергийната система се отлага до последно. Последният пример за това е именно АЕЦ "Белене", тъй като правителството предложи на Народното събрание да възложи на министъра на енергетиката "в срок до 30 юни 2018 г. да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". До миналата седмица липсваха каквито и да било индикации за движение по темата, докато изведнъж, в рамките на четири дни, изграждането на нова ядрена мощност се превърна от възможност в почти сигурно развитие.



Единственият аргумент в защита на ускореното темпо



на свързаните с проекта действия е заявен инвеститорски интерес. Това обаче изглежда като слаб аргумент, тъй като, дори и да има инвеститор с интерес към изграждане на ядрената централа, би трябвало да се изчака докладът за възможната реализация на активите по проекта, чийто срок за изготвяне е 30 юни. Нещо повече - тъй като става въпрос за проект, който ще бъде строен около десетилетие и след това експлоатиран още поне три десетилетия, едва ли ускоряването на правителственото решение за него с месец и половина би оказало сериозно влияние за инвестиционното решение.

Когато се говори за проекта "Белене", трябва да се имат предвид две сериозни особености, които налагат предпазливост при вземане на решения: Първо,



проектът е на 37 години.



Второ, към момента той е прекратен. Първото обстоятелство само по себе си не е показателно, тъй като проектът започва през 1980 г., но е прекратен през 1990 г. в резултат на тежкото състояние, в което се намира страната по това време. Решението за възобновяването му е взето през 2004 г., а през 2012-а отново е прекратен.

Това ни отвежда до второто обстоятелство - причините за прекратяването на проекта и последствията от тях. Аргументите, с които през 2012 г. Министерският съвет взема решението, с което на практика прекратява проекта, включват: невъзможност за оценка на крайната цена на изграждането на АЕЦ "Белене" на база на предложението на "Атомстройекспорт"; липса на цена за изграждане на съпътстващата инфраструктура, която се заплаща отделно и без която не може да функционира централата; липса на осигурено финансиране за извършване на горепосочените дейности (те се финансират от оперативните приходи на НЕК); липса на договор за инженеринг, доставка и строителство (ИДС), какъвто следва да се сключи според споразумение от ноември 2006 г., но това така и не се случва; въпреки липсата на ИДС договор текат дейности и поръчки за отделни части от проекта, включително реакторите (ноември 2008 г.); наличие на непредвидени разходи - демонтажни дейности на съществуващи сгради на стойност 100 млн. евро; изчерпване на възможностите на НЕК за финансиране на проекта.

Решението на Министерския съвет е подкрепено и от Народното събрание, което:



споделя опасенията от сеизмичен риск



на площадката в Белене; преценява за невъзможно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат кредити за проект с недоказана икономическа ефективност; потвърждава стратегическия приоритет на страната за енергийна ефективност пред насърчаването на производството и консумацията на електроенергия.

През последните шест години нито едно от трите съображения на Народното събрание не се е променило, а появата на инвестиционен интерес засяга само едно от тях. Според правителственото решение реализирането на проекта следва да се извърши чрез намиране на стратегически инвеститор и изцяло на пазарен принцип, т.е. без предоставяне на държавна помощ. Това обаче няма отношение нито към посочения от Народното събрание сеизмичен риск на площадката в Белене, нито към стратегическия приоритет за енергийна ефективност пред изграждане на нови генериращи мощности.

Нещо повече - фактът, че проектът е прекратен, означава, че всичко, свързано с него, ще започне отначало, въпреки че според Агенцията за ядрено регулиране процедурата по издаване на лиценз за изграждане на АЕЦ "Белене" ще продължи от етапа, до който е стигнала преди прекратяването на проекта. Само че разрешителното за строеж, както и оценката за въздействие върху околната среда са изтекли още през 2014 г., а към тях се прибавя и необходимостта от ново уведомяване (нотификация) на Европейската комисия**.

Имайки всичко това предвид, трябва да припомним и още няколко особености. В света няма ядрена централа, която да е изградена без държавни гаранции. Участието в АЕЦ "Белене" чрез апортна вноска (площадката и реакторите) в капитала на новото дружество също е държавно участие, т.е. държавата ще се надява централата да има печалба, за да си върне вложените около 3 млрд. лв.

Дори и хипотетично проектът да бъде реализиран без държавно участие,



винаги остава въпросът с ядрения риск,



който в крайна сметка се носи от държавата.

Днешното развитие на сагата с АЕЦ "Белене" е малко или много предизвестено от начина, по който е взето решението на правителството за отпускане на държавен заем за НЕК, за да заплати произведеното ядрено оборудване, в края на 2016 г. Опасения поражда и решението на Народното събрание от март тази година, според което министърът на енергетиката трябва да направи конкретни предложения за "възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". Така формулиран, въпросът създава разминаване между интересите на политиците и на обществото, тъй като изглежда, че управляващите биха търсили всякакви варианти за реализирането на проекта "Белене" - дори и когато това е в ущърб на обществото.

Това, което трябва да се направи, е точно обратното - да се създаде ясна визия за развитието на енергетиката, но не от политическа, а от икономическа гледна точка. За целта трябва да се изследват различни варианти за развитие на енергийния микс, които едновременно осигуряват сигурност, устойчивост и поносимост на цените. Едва тогава ще получим отговор на най-важните въпроси - необходими ли са нови генериращи мощности и ако да, кога точно и какъв тип; какви са възможностите за собствено производство (от потребителите) и внос. Чак след това, ако се установи, че са необходими нови централи, трябва да се мисли какъв тип да са и къде да бъдат построени. Вместо това ставаме свидетели на политически мотивирано решение, което обаче ще бъде плащано от данъкоплатците, потребителите и икономиката като цяло. А след това пак ще се питаме кога ще ги стигнем (европейците) по доходи.



* Заглавията са на редакцията.

** Това е задължение по силата на Договора за Евратом. Нотификацията трябва да бъде направена три месеца преди започване на дейностите, след което Европейската комисия изготвя становище дали проектът отговаря на изискванията на договора. Няма краен срок за произнасянето на комисията, като решението може да отнеме няколко години. В края на 2007 г. България получава благоприятно становище от ЕК за инициативата на българската Национална електрическа компания (НЕК) да изгради нова ядрена централа. След това обаче проектът е прекратен, влизат в сила изменения на Договора за Евратом и се обмисля вариант за изграждане на централата от стратегически инвеститор, а не от НЕК. С други думи, полученото по-рано одобрение се отнася за различен от сега обсъждания проект и е дадено при различни условия.



Христо Комарницки
----
9
3162
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
27 Май 2018 19:26
Кой финансира нпошката Фондация "Институт за пазарна икономика"?
Който дава парите, той поръчва и пението. Фалшиво, нефалшиво, няма значение...
27 Май 2018 19:47
Прочетох освен заглавието и именцето на фондацийката, финансирана от дедко Сорос и не се хабих за повече. Не знам как на Редакцията не й омръзна, ама...
27 Май 2018 20:08
АЕЦ "Белене" - старите грешки на нов глас

Гусин Стайков, чува се ,че Сорос проявил желание да финансира строежа? Вярно ли е ? Щото вие сте много гъсти с него и сигурно знаете? Спокойно можел да изгради една АЕЦ щом може да храни толкова НПО .
27 Май 2018 20:10
Пак се започва.
Бойко Борисов или ще открива или ще закрива.
Да видим коя клечка ще изтегли този път.
Въпросът е кой колко и на кого вярва?
27 Май 2018 21:14
Едва ли някой би предоставил заплащане за тази компилацийка на стари и предъвквани лъжи и манипулации. Най-много да се очаква дребен бакшиш.
27 Май 2018 23:26
В света няма ядрена централа, която да е изградена без държавни гаранции.

В света няма електропреносна мрежа, дори няма бизнес, който да не е изграден без държавна гаранция. От държавния стандарт за напрежение на мрежата, през сервитутните права и гарантиране правото на собственост до изгъзиците “вятърничава енергия” и “въглеродни квоти”.
И останалите аргументи на тоя грантаджия са нефелни - сеизмичността (има технологии за минимизиране на тоя риск), инфраструктурата (така или иначе инфраструктура трябва да се изгражда, ако искаме да оползотворяваме всяка педя земя) до доклада на ЕК (която е дала положително становище, дори и от HSBC като печеливша инвестиция).
Явно момчето се надява да светка на САЩисан шистов втечнен газ през 2035 г. Или е правоверен в “Глобалното затопляне”. Няма друго обяснение за отричане на “свободната конкуренция” на ядрената енергия с другите видове енергия.
28 Май 2018 08:22
В споменатото решение на народното събрание са пропуснати две дребни точки от общо 4.
3. Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване.
4. Задължава министъра на икономиката, енергетиката и туризма периодично да информира Народното събрание за действията по т. 2 и 3, както и за преодоляване на последиците от прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“.

Все пак да не бъдем много строги. Ако тези "анализатори" можеха да си изкарват прехраната по почтен начин, вероятно щяха да го правят така.
28 Май 2018 11:08
Афторът знае ли, че цяла България е сеизмична зона. А, да, Турция и Румъния- също.
28 Май 2018 16:20
НА ПЕЧЕЛИВШИТЕ - ЧЕСТИТО:

Или за проедното, продуктово позиционирано, конюнктурно политаканско лапацотене, на поредното НПО-грант коматарче (отговарящо само за доброто функционриане на горната и долна части на собствения си стомашно чревен тракт), за... Българската, национална, атомна енергетика (АЕЦ "Белене" - старите грешки на нов глас"; http://www.segabg.com/post.php?aid=906725&tid=315001&action=r) !?...

*** Боже, Господи, прибери си версиите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД