ДАНС е осъдена да даде информация за подслушването, което прилага, съобщи Българският хелзинкски комитет (БХК), който е водил делото.

Организацията иска данни за броя искания до съда за използване на специални разузнавателни средства (СРС) през 2013 г., броя на уважените от съда искания и броя на лицата, по отношение на които съдът е разрешил следене и подслушване от ДАНС.

Агенцията е била осъдена веднъж, но е дала само частичен достъп до исканата информация, затова БХК е завел второ дело. С окончателно решение на Върховния административен съд агенцията е задължена да отговори колко СРС-та е приложила.

Сагата се точи от 2014 г. ДАНС е отказвала с мотива, че това е служебна тайна и разкриването й е забранено от Закона за СРС.

Няма правни основания да бъде засекретена исканата статистическа информация, тъй като тя не съдържа данни за отделни случаи, по които ДАНС работи. В същото време е важно българското общество да е информирано за цялостната дейност на агенцията", пише в съобщението в БХК.

В последния годишен доклад на бюрото за контрол на СРС-тата се казваше, че ДАНС категорично отказва да изпълнява Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и да дава възможност да се правят подробни проверки в агенцията.

"През 2017 г. в структури на ДАНС бяха осуетени три проверки, а още по-тревожно е, че това вече е официална позиция на ръководството на агенцията. Тя е обективирана в писмо, в което се сочи, че представителите ни нямат достъп до материалите, на които се основава искането за използване на СРС", пише в доклада.