- Проф. Фотев, наскоро представихте резултатите от мащабно европейско изследване на ценностите, на което заявихте, че имаме нужда от стратегически дебат по темата. Кое го прави належащ в този момент?

- Обществото ни се намира в радикално различна ситуация. Вече отмина времето, когато можем да се уповаваме на интелектуални или политически елити. Всеки от нас в демократичното общество прави избор. Има голям упадък на авторитетите. Изследването показва спад на доверието освен към институциите и към отделните лица. Бавно се култивира критическо самосъзнание и критическа публичност. Задачата е в обществото да се формира критическо съзнание и способност човек да отсъжда разумно и правилно със собствената си глава. Стратегическият дебат предполага по подходящ начин да говорим за ценностите, за да не захвърли читателят вестника. Хората следват своите интереси. А всички човешки интереси - икономически, социални, политически, се осъществяват чрез ценности. Изследването установява, че има криза на ценностите в Европа, в света, в ЕС. Но всички големи постижения на Европа се дължат на преодоляване на кризи на ценностите. И на сегашната трябва да гледаме в дълбочина, защото ценностите свързват хората, но те ги и разединяват и водят до тежки катаклизми.

- Какво показва изследването - кои европейски ценности са в криза?

- Има тежък проблем между две фундаментални ценности, каквито са свободата и сигурността. Усилването на свободата води до проблеми със сигурността. Фокусирането върху сигурността може да доведе до ограничаване на свободата.

- Става ли българинът по-капсулиран отпреди, както отбелязват някои изследователи? Хем иска да е отворен, но в същото време се затваря в "топлата" си общност?

- Българите сме много различни - едни се отварят безкрайно, други се затварят. Тук проблемът е на какво е резултат затварянето, бягството към себе си от външния свят. Интересен ценностен проблем. Има усилване на популизма, на национализъм, който в някои случаи е твърде смущаващ и поражда страхове у разумните хора. Хората се отдръпват от партии, които са се доказали като сериозни, отговорни и системни, а отиват към популисти, за които здравомислещият човек би казал: "Тези нормални ли са изобщо?". Има ли отговор в медиите на този въпрос? Няма. Възникнала е тежка криза на колективната, на националната идентичност. Ако някой смята, че можем да я загърбим, защото сме в глобализиран свят, греши. Това е проблемът. Сериозните нямат отговори на остри въпроси. Европейските ценности не са арсенал, който стои в Брюксел или някъде другаде. Ние имаме национални ценности и работата не е да ни наложат европейските. Всяка страна - членка на ЕС, е носител на европейските ценности. За да бъдеш причастен на тях, не е нужно да забравяш, че си българин и да ставаш французин, германец и т.н. Мотото на ЕС е: "Единство в многообразието", което е върховна европейска ценност. Влезли сме в ценностна система, в която признаваме другия, различния - румънеца, че е румънец, италианеца, че е италианец и т.н. Но като го признаваме, да не се халосваме да казваме, че ние сме едно нищо. Моля, не така.

Да вземем българското европредседателство. Дърдорковци казваха, че ние нищо не сме решавали. Глупости. Фактът, че страната ни е влязла в ротация, че за половин година можем да бъдем на върха, а и във формален смисъл сме, напълно равни на другите, е изключително символно събитие. В тази ротационност има нещо много вълнуващо, тя има дълбок смисъл. Заслужили сме да ни смятат за равни. Погледът на българското общество е ориентиран още от Възраждането не към Африка или Азия, а към Европа.

Какво искаме да направим с дебата за ценностите? Искаме стъпка по стъпка да помогнем да се зарежда самочувствието на толкова прекрасната ни страна. Всички да имат добро самочувствие, защото най-големият враг на човек е този, който му подкосява самочувствието. Ние се нуждаем, без патетични изпълнения, а внимателно, методично да открием най-дълбоките ценностни ресурси на своето отечество.

- Като говорите за самочувствие, по какво се различаваме от другите европейски народи по отношение на ценностите?

- У нас нямаме развит индивидуализъм. Развитият индивидуализъм е съзнание, че аз съм ценност, самоценност. Основна европейска ценност. Да тръгнем от себе си. Късно модерната епоха изисква "рефлексивна модернизация". Необходимо е да мислим - като правим нещо ново, какво губим и какво печелим. Трябва да сме наясно какви ценности избираме и какви ще са последиците от тях.

- Според изследването демокрацията остава фундаментална ценност за българите.

- Тя си остава фундаментална ценност, но ценността е нещо, към което се стремим, и нещо, което постигаме, или не постигаме в живота. Тук е цялата магия. Две по две е четири, две плюс две ябълки правят 4 ябълки, но тези ябълки може да са много кисели. Да, демокрацията е голяма ценност, но ако не работи, тази ценност отслабва и на нейно място идват чудовища.

- За какво говори намаляващото доверие в съда и медиите у нас? Знак ли е то за засилено критично мислене?

- Не, трябва да видим какво се крие зад критичното мислене. Няма факт в обществото, който да не е двусмислен, нека нашият любезен читател да помисли върху това. За всяка от данните в изследването трябва да се види скритият смисъл, кои са невидимите връзки, защото зад критичното отношение към медиите могат да се крият много различни неща. Понякога е достатъчно само веднъж да излъжат, да се опитат да прикрият някаква истина, да кажат полуистина, за да загубят доверието. Да не забравяме Декарт: "Не е разумно да се доверяваш на този, който веднъж те е излъгал". Инструментите за манипулиране никога не са отивали токова далече.

- Кои изводи в изследването бихте откроили?

- Няма жизнена сфера, в която изследването да не изважда данни, които да не предизвикват необходимостта да влезем дълбоко. Бях смаян от изводите за съседите ни. Писал съм за балканизацията - тя означава недоверие, ненавист, подозрителност, враждебност към съседа. Това значение на думата даде пълните основания на Бжежински да употреби балканизацията за региони в света, които нямат нищо общо с нашия географски регион. Сега установяваме, че около 80% от българското общество е настроено позитивно към съседните страни и мнозинството желае да станат членове на НАТО и ЕС. Това е смайващо. В обществото ни са се извършили много големи промени.

- Как си обяснявате тази промяна?

- Имаме оформяне на европейския облик на България. За мен е непоносимо винаги да сме на последно място, в дъното. С интерес очаквам данните за всички 47 страни. България от всички 47 страни е в десетката на тези, които завършиха навреме изследването. Останалите страни очакваме да са готови към края на годината. Защо да не можем и в други области? Не понасям да сме на последните места. България може да бъде на друго място. Ще можем, ако не се страхуваме. "Страхът е най-големият порок", както пише Булгаков в "Майстора и Маргарита". Трябва да сме смели и да поставяме въпросите. Не да вървим по някакви сиропени работи, айде после и малко горчиво, и да виждаме действителна картина. Да видим откъде произтича проблемът, дали хората не са разбрали, или ние сме си сбъркали работата, или медиите не могат да се ориентират, или пък нещо се е случило в обществото, появил се е някакъв нихилизъм.

- Според друг извод от изследването родителите възпитават децата си все по-малко в алтруизъм, заговори се дори за начало на социален разпад.

- Въпросите, които сме изследвали по отношение на образованието, регистрират тревожни факти. Но разговорът по темата трябва да бъде поставен в контекста на нещо, което е променено в обществото в последните 15 г. То е, че и вашият, и моят живот в по-голямата си част преминава във виртуалния, отколкото в реалния свят. Ако проследите колко време сте били във виртуалните мрежи, ще видите, че тази пропорция се е променила много съществено. В тази нова реалност изниква въпросът за доверието във виртуалните мрежи. Тук все пак има запазен един здравословен скептицизъм. Но тези неща могат да се променят. Главният извод е, че ще трябва да вникваме все повече в контекста на образователната система, и той ще ни доведе до много други съществени въпроси. Важно е проблемите да се дефинират правилно. Отношението както към този въпрос, така и към изследването, би трябвало да е отношение към мислене, а не на разказване на числа - да ударим с някакъв процент публиката, да й замаем главата и да сме доволни, че подпалваме страстта й да види какво е станало. Ако така я караме, доникъде няма да стигнем.