Курортите по морето често пъти са обект на разгорещени спорове в управляващата коалиция - като се започне от шума в заведенията, мине се през (не)издаването на касови бележки и се стигне до поддръжката на плажовете и задълженията на концесионерите. И докато вицепремиерът Валери Симеонов и министърът на туризма Николина Ангелкова си разменят остри реплики и обикалят ивицата един след друг, министерството и тази година не изневерява на традицията да дава купища пари за поддръжка, картографиране, инспектори, високоскоростни дронове и какво ли още не - в името на това туристите да са доволни, а плажовете - поддържани и образцови. В крайна сметка предоволни се оказват фирмите, които печелят от обществените поръчки. Съмнения за това, че става въпрос за нагласени търгове, витаят в общественото пространство от години, а според някои обикновена фирма трудно би могла да се дореди до финала в някои от тях. Но какво се случва в действителност и колко струва летният сезон?

От началото на годината ведомството на Николина Ангелкова е обявило няколко обществени поръчки, свързани с плажовете и още толкова - свързани с реклама на туризма. Първата от тях е за мониторинг на морските плажове през 2018 и 2019 година. Според условията срещу 340 000 лв. без ДДС фирмата кандидат трябва да определи площта за свободно разполагане на плажните принадлежности от страна на посетителите, къде и колко да са преместваемите обекти и съоръжения като барове,



ресторанти, батути, водни пързалки,



сърф училища и др. За тази сума трябва да се определи и дължината на бреговата линия за достъп до морето. Търгът е "разбит" на няколко по-малки части - за районите на Добрич, Варна и Бургас, така че повече фирми да могат да се борят за парите. Изискванията към екипа, който трябва да се занимава с това, са повече от скромни - фирмата трябва да има поне два екипа от по четирима човека. Част от тях трябва да са регистрирани геодезисти, да има човек с опит при фотограметрична обработка и дешифриране на аерофото снимки и материали и др. Т.е. на пръв поглед лесно изпълнимо изискване, което може да се покрие от на практика всяка фирма от бранша. Сезонът всъщност започна, но победител няма и очевидно резултатът от работата му ще стане ясен едва след затварянето на плажовете.

През май от министерството решиха да обявят и обществена поръчка за заснемане с дрон на 180 плажа, предоставени на концесия и отдадени под наем срещу скромната на пръв поглед сума от 41 000 лв. без ДДС. Всъщност срещу нея не се иска нищо кой знае какво. Едно от основните изисквания е участникът да разполага с дрон тип "всичко в едно", който да лети с поне 100 км в час, докато снима. Според някои това изискване значително ограничава броя на фирмите, които биха могли да кандидатстват, а според други - на него може да отговори една-единствена фирма. Дали е така или не предстои да се разбере при отварянето на офертите и излъчването на победител, което предстои, ако поръчката не се обжалва. Друго лесно изпълнимо изискване е



камерата да лети поне 20 минути,



а фирмата се ангажира да направи висококачествени снимки от заснетите морски плажове и на хартия, и на електронен носител. Освен това те трябва да бъдат оформени и в портфолио. Самото заснемане трябва да се извършва от разстояние най-много до 4 км от плажната ивица, както от суша, така и от вода. А целта е заснемане на действителното състояние на крайбрежната ивица и възможните промени на съществуващите или новообразувани плажове.

Парадоксът е, че преди година министерството обяви, че е готово да плати 65 000 лева без ДДС за заснемане на всички морски плажове, отдадени на концесия и под наем през 2017 г., или точно 134 плажа. Целта беше същата. От ведомството на Николина Ангелкова тогава обясниха, че направените снимки и видеоматериали ще бъдат използвани за мобилно приложение и за интерактивна карта на сайта на министерството. Целта бе то да е достъпно за потребителите и те да могат да проверяват цените на предлаганите чадъри и шезлонги на морските плажове. Но така и не се разбра точно колко души са избрали даден плаж, защото преди това са направили справка за цената на чадърите и шезлонгите в сайта на министерството. Няма и информация за това колко души на ден преглеждат този сайт в разгара на сезона, което поставя под съмнение нуждата от подобна инициатива.

Даването на пари за плажовете обаче не е нещо ново и се прави редовно всяка година. Миналото лято например министерството пусна поръчка за 100 000 лв. без ДДС за анализ на морските плажове, които са обект на концесия - "Несебър - юг", "Албена", "Ривиера", "Слънчев ден", "Св. Св. Константин и Елена" и др. Какво показа този анализ, така и не се разбра. За сметка на това някъде по същото време започнаха словесните престрелки между министъра на туризма Николина Ангелкова и вицепремиера Валери Симеонов. Той обвини министърката, че дава плажовете на мутри, които



"клатят държавата през туризма"



и пусна "справка" за това кой плаж в чий ръце е попаднал. "Кой клати държавата през туризма? Наематели и концесионери на плажове като братята Маргини, Радо Слънцето... Тези хора са свикнали да печелят на гърба на другите. Не е нормално да дадеш концесия за 20 години на плаж. Ние ги правим назначени печеливши", ядоса се Симеонов и в началото на тазгодишния летен сезон отново тръгна да обикаля морето и обяви началото на акция "Шум" - издание 2018 г. Засега стигна единствено до любимия си Слънчев бряг.

Вицепремиерът обяви заведенията по плажа за незаконни и отново провокира - "Градът на греха, абсолютно незаконни, защото са масивни строежи. Там има незаконни паркинги, там има незаконни навеси, там просто е... Решил Маджо, решил Брендо ли, какви са някакви такива, и си направили каквото си искат", коментира Симеонов. Според него заведенията по плажа са незаконни защото нямат одобрен проект и разрешение за строеж. Не покриват и мерките за сигурност. Затова той подал сигнал до регионалното министерство. От министерството почти незабавно контрираха, че нарушения няма. "За мое голямо съжаление, и министър Николай Нанков се нареди до министър Ангелкова в отричането на законите и наредбите на България. Известните с пласмента на наркотици, проституция и наднормен шум бардаци получиха поредната министерска подкрепа!", възмути се Симеонов.

И докато споровете за това има ли шум и законни ли са постройките по плажовете вървят с пълна пара и са на път да се превърнат в традиция в началото на сезона, лептата на министерството за мониторинг, заснемане и измерване също ще продължи. Ще продължи и твърде спорното харчене на пари за лексикон тип "харесва ли ви в България". За да получи отговор, министерството ще даде над 117 000 лв. без ДДС за анкети, а целта е да се разбере какъв е образът на България като място за почивка дестинация сред туристи от Германия, Русия, Румъния, Сърбия, Великобритания. За целта те ще трябва да дадат оценката си за страната, да споделят личния си опит, намеренията за пътуване и очакване от мястото. Така, докато акция "Шум" тече със спорен ефект, а призивите за събаряне на заведенията не секват, министерството продължава да харчи много пари за анкети, измервания, реклами със спорен, а често пъти и безсмислен ефект.