Категоричната победа в първия кръг на президентските избори в Турция придвижи Реджеп Ердоган към челната позиция на глобалните владетели със стила на руския президент Владимир Путин, на китайския държавен глава Си Цзинпин и на египетския лидер Абдел Фатах ал Сиси. Неконтролируемата политическа власт може да постави началото на нови тъмни времена за турската демокрация.

Триумфалната враждебна реч, която Ердоган произнесе в Анкара от балкона на централата на неоислямистката си Партия на справедливостта и развитието (ПСР), беше със зловещ тон. Той заяви, че ще продължи "решителната битка" срещу враговете на Турция в страната и в чужбина. "Не склоняваме глава никога пред никого, освен пред Аллах", заяви той. Ердоган не използва учтиви думи за победените си опоненти. Не предложи маслинова клонка на около 47% от избирателите, които не подкрепиха него или парламентарната коалиция, водена от ПСР. Победените му конкуренти имат основание да се страхуват от политическо отмъщение, след като ситуацията се успокои. Отмъщението е нещо, с което Ердоган превъзхожда останалите.

Сега дори ще бъде по-лесно, тъй като той ще има квазидиктаторски правомощия на президент, които бяха одобрени, макар и с малко гласове, на референдума миналата година. Той вече ще има правомощия еднолично да назначава и уволнява министри, да разпуска парламента, да издава укази, да назначава съдии, да ръководи въоръжените сили и да обявява война. Въпреки че Ердоган обеща да вдигне извънредното положение, въведено след неуспешния опит за преврат през 2016 г., изглежда невъзможно скоро да бъдат освободени намиращите се зад решетките хиляди кюрдски активисти и депутати, адвокати, държавни чиновници, съдии и журналисти. Около 160 000 души бяха арестувани или уволнени в годината на опита за преврат.

След като затвориха избирателните секции, се появиха подозрения за измами, най-вече свързани с неочаквано силното представяне на Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели, който е съюзник на Ердоган. Основната опозиционна сила Народно-републиканската партия (НРП) се оплака, че резултатите са били обявени преди преброяването на всички бюлетини. Доста странно проправителствен тв канал случайно излъчи изборните "резултати" и



обяви победа за Ердоган три дни преди вота



в неделя. В съобщение на сайта телевизия "Ода" се казва, че каналът е излъчил резултати, за които се твърди, че предварително са предоставени от държавната информационна агенция. Според тях Ердоган взема 53% от гласовете, а основният му конкурент от НРП Мухарем Индже получава 26%. Според официалните данни сега Ердоган получи доверието на 53% от избирателите, а Индже - на 31%.

Преди вота анонимен източник от турските сили за сигурност обвини Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която изпрати наблюдатели, за да следят случващото се в секциите, че се готви да създаде "съмнения" около провеждането на изборния процес. Достъпът на някои европейски наблюдатели беше забранен. В неделя известният независим турски в. "Джумхуриет", за чиито журналисти се твърди, че са подложени на тормоз, обяви, че сайтът на изданието е станал обект на необяснима хакерска атака, в резултат на която не е работил. Но докато Индже се оплака, че изборите са били нечестни, а държавните медии - предубедени, протестите на разгромената опозиция бяха плахи.

Не се очаква да се проведе разследване на сигналите за измами - или е възможно, но ако Реджеп Ердоган го нареди. Или пък някой да се впечатли от това, което ОССЕ може да каже. Вместо това Ердоган предупреди критиците си да не оспорват резултатите. Светъл лъч в лагера на противниците на Ердоган е това, че прокюрдската Народно-демократическа партия (НДП) успя да премине бариерата от 10% за влизане в парламента, въпреки че лидерът й Салахатин Демирташ беше принуден



да прави кампания от килията си в затвора



Парламентарните крила на ПСР обаче бяха орязани. Мнозинството й ще зависи от партията на Бахчели - брак по сметка, който не е необходимо да продължи през следващите пет години. Превръщането на Ердоган в съвременен отомански султан се приема с тревога в региона и Европа. Но един от доволните е руският президент Владимир Путин. Въпреки напрежението в двустранните отношения в началото на войната в Сирия Москва и Анкара сега се приближават една към друга, подпомагани от продажбата на руски ракети и от съвместната ядрена централа, чийто строеж е възложен на "Росатом". Президентът на Сирия Башар ал Асад обаче няма да бъде съвсем доволен. Въпреки че Ердоган се скара с Асад след началото на сирийската гражданска войната през 2011 г., негов приоритет в Сирия е да ограничи влиянието на сирийските и иракските кюрдски сили по общата граница, а не да променя режима. Може да се очаква Ердоган да продължи съюза си с Русия и Иран въпреки възраженията на САЩ и НАТО.

В словото си след вота той също така даде знак, че ще възобнови военната операция срещу кюрдските бойци в югоизточната част на Турция. Това заплашва да доведе до повторение на кървавите събития след изборите от юни 2015 г. Освен това Ердоган ще преследва обсебилото го отмъщение към "терористичната организация" на своя дразнител, живеещия в изгнание проповедник Фетуллах Гюлен.

Преизбирането на Ердоган не е резултат, на който се надяваха повечето от страните от ЕС. Те се възмущават от нарушенията на човешките права, подкопаването на демократичните институции и предприетите усилия за детрониране на светската традиция в Турция. Европа обаче се нуждае от помощта на Турция, за да се справи с миграцията и тероризма, така че ще мълчи. Десният унгарски премиер Виктор Орбан е изключение. Той беше първият западен лидер, който изпрати поздравления. Хора като Орбан, Путин и американския президент Доналд Тръмп възприемат Ердоган като безскрупулен управник като тях: ултранационалист, едностранчив, популист - и абсолютно безмилостен. Автокрацията: това вече е нормално.