Премиерът Бойко Борисов не може да се нахвали колко са го хвалили на извънредната среща на високо равнище завчера в Брюксел. Сякаш европейските лидери се бяха събрали само колкото да му ръкопляскат. А той излезе насред заседанието да разкаже пред дружелюбни журналисти колко е поласкан от всеобщото възхищение и после отпраши нейде (според кореспондентка на "Файненшъл таймс" - да гледа мача Япония-Сенегал от Световното първенство по футбол). Нищо, че България е настоящ председател на Съвета на ЕС и би трябвало от първия до последния момент да бъде представена в залата.

Ако проблемът не бе толкова сериозен, неговото "работно" посещение можеше да бъде отразено и на страница "После". Но става дума за европейски натиск, и то главно от Германия, с цел да бъдат натоварени България и други държави с по-голямо мигрантско бреме и да се облекчат вътрешнополитическите проблеми на канцлерката Ангела Меркел и други европейски лидери, притиснати от десни популисти. С учудващо безгрижие Борисов даде вид, че проблемите не го засягат, защото е свършил повече работа от всеки друг за преодоляване на мигрантската криза. Обра овациите и си тръгна предсрочно.

"Ние им показахме и затова всички ме аплодираха. България показа как да бъде решен въпросът. Всички казаха: Браво, вие свършихте работата. Ха, сега, всяка една от държавите да го направи и въпросът е решен.

- Какъв е проблемът? (пита журналистка)

- Проблемът е, че водата под брюкселските мостове тече по-бавно" (сиреч бавно загряват, тъпи са - б.а.).

Това е нашият премиер - така представя България на международните срещи.



Късно е да се срамуваме от него,



защото трети мандат е на власт. Така ще бъде и занапред. Но неговите откровения носят и полза. Покрай другото разбрахме, че за първи път и той поема отговорност за нещо, а не хвърля вина само върху Пламен Орешарски, който прекъсна премиерската му серия за около година през периода 2013-2014 г. Притиснат от "началничката" Меркел и други "колеги", които настояват мигрантите да се върнат в държавите, които първи са ги пропуснали на територията на ЕС, Борисов трябваше да даде обяснения за връчените му от тях графики по години. Ще го цитирам по-подробно заради уникалния изказ, който не може да бъде преразказан.

"Нека опозицията си спомни какво е било през 2014-2015 г. - над 40 000 са минали и по времето на Орешарски, и по наше време като управляващи, защото тогава нямаше ограда, нямаше защита, нямахме закон на армията да участва. Просто цяла Европа, в това число и България, бяхме неподготвени за тази вълна. Те (хората на Орешарски - б.а.) започнаха, ние доизградихме - над 240 км заградителни съоръжения. Европейският съюз даде 150-160 млн. евро за границата. Тогава по темата релокация ние бяхме от страната, която я искахме. Защото вътрешните граници в Австрия и Унгария се заградиха, ако дойдеха няколко милиона в България, Италия и Гърция, щяха да останат там. Ние тогава казвахме: ще скъсаме оградите и ще ги пуснем към Сърбия, Унгария и Австрия, ако не ги вземете. Децата се давеха в моретата и трупчетата им ги даваха по вашите телевизии (БНТ, БТВ и Нова ТВ - б.а.). Тогава Ангела Меркел излезе и каза: "Елате! Не можем да оставим хората да се давят в морето." Тогава тя реагира така, а в България имаше 30-40 000 мигранти, които стояха там (на нейна територия - б.а.). И с това "Елате!" - щото аз съм справедлив човек, лесно е да се нахвърлиш (срещу Меркел - б.а.). Има политическа криза там. Ако тя не беше казала "Елате!", тогава те щяха още да са в България. Тези над 60 000 са минали само през България и са отишли в Германия. Сто човека са минали през последната година и половина официално и са отишли в Германия - на фона на стотиците хиляди през другите държави. Затова всички започваха с: "Браво на Бойко и неговото правителство! Браво на България!"

От всичко това разбираме, че над 60 000 мигранти са записани в европейски тефтери



на сметката на Борисов



Неговото хитруване да ги пропуска през България, когато трафикът на хора носеше повече печалба от наркотрафика, може да се окаже много скъпа авантюра за държавата. Тъй като не се постигна общоевропейско решение на мигрантската криза (неслучайно част от държавите направо отказаха да участват в работната среща в Брюксел), ще започне извиване на ръцете на най-слабите. Ангела Меркел каза, че ще се стреми към двустранни и тристранни споразумения, като България е на челно място в нейния списък. Канцлерката получи ултиматум от коалиционния си партньор ХСС (който управлява провинция Бавария и се готви за избори наесен) да намери решение до края на месеца. По-паметливите знаят, че ГЕРБ и Борисов засукаха първо политическо мляко в баварска люлка (на фондацията "Ханс Зайдел"). Като поотраснаха, бяха отгледани за управляващи под протекцията на Ангела Меркел. Борисов й е длъжник и не се стеснява да й изразява преданост. Сега обаче идва моментът да покаже дали е искрен.

В България се казва "Приятел в нужда се познава". Сигурно така мислят и германците. Поставен натясно, Борисов явно се опитва да се измъкне - дори буквално, като напуска залата преди края на заседанието. Но навън добива кураж. Журналистка го пита:

- Ако г-жа Меркел поиска от вас двустранно споразумение за част от тези 60 000, ще ги вземете ли?

- Категорично казах против. Трябва да бъдем справедливи. Г-жа Меркел може да поиска това, когато външните граници са на 100% затворени (...) А не сега да ми върнат 60 000. Първо, преди да ги върнат, трябва да се съгласят да направят затвори и да ги държим в затворите, защото нашите мигранти сме ги залавяли по 30-40 пъти на границите и пак не искат да стоят в България (...) Нека бъдем честни. Ние всички - и България, и Гърция, и Италия пропускахме реално мигрантите да отидат в Германия и не си спазихме ангажимента като външни граници."



Трудно е да се приеме за честен един човек,



който признава без стеснение, че е лъгал. Но със сигурност е простодушен. Няма съмнение, че в Брюксел Борисов е разобличен, а не похвален, както смята самият той. Нищо по-добро не го чака в края на седмицата, когато същите лидери заедно с отсъстващите от сбирката в неделя ще се съберат на Европейски съвет. Това ще бъде финалът на българското председателство на Съвета на ЕС. Протоколно всички ще го поздравят с приключилата европейска мисия на България, но вероятно ще си запазят едно наум, че не бива много да му вярват.

Единственият, който би трябвало да му има пълно доверие, е турският президент Реджеп Ердоган. Борисов бе от първите, които му се обадиха сутринта в понеделник да го поздравят с изборната победа (само унгарецът Виктор Орбан го изпревари). За разлика от другите лидери той придружи честитката си с кратък отчет как е защитил интересите на Турция на неделната среща в Брюксел, където е настоявал да й се отпуснат спешно обещаните нови 3 млрд. евро (естествено главно от джоба на Германия) за нуждите на хората в мигрантските лагери. Или както се казва, "с чужда пита..."

Но българското председателство свършва и ще има ново раздаване на картите в ЕС. Въпросът е на кого ще се падне Черния Петър? Водата в Брюксел може и да тече бавно, обаче едва ли ще тръгне обратно. Нищо чудно тя да отнесе България по-близо до Ориента, отколкото до Европа. Освен ако Борисов не опита да плува срещу течението.