|
от предишни усмивки."
----
Някъде прочетох, че по социалистическо време пробутвали "Овчарчето Калитко" в комплект с "Отнесени от вихъра". Това не е вярно. "Овчарчето Калитко"* си вървеше без пробутване. А "Калитко" беше просто разрешеният соц.вариант на детския блян по приключението и героизма. Бихме могли да кажем, че е глупава и дидактична книга, че със скърцане на зъби сме спотаявали копнежа си по нинджи, покемони и хобити, но ще излъжем. "Калитко" си беше бестселър, макар само тук и за кратко. Днес бестселър е "Хари Потър", макар навсякъде, а за колко - ще видим.
----
Бедата на литературата е, че не е ясна област като банковото дело. В нея е объркано и усукано - една книга може да се търси, пък критиците да хвалят друга. Нещо може да е бестселър днес и напълно забравено - утре. Друго - обратното. Но и банковото дело, и литературата са хубави работи, неслучайно тук-там пътищата им се пресичат.
Ако банковото дело е кристално като финландска водка, да кажем,
то литературата е загадъчна като "Дядова усуканица".
Благородният Сервантесов идалго Дон Кихот от Ла Манча е преведен на всички сериозни езици и се продава в милиони екзепляри. А да знаете кой е Емилио ди Роканера?
И той е благородник, и той е преведен, и той е продаден в 80 милиона екзепляра по света и у нас. Но първият го броят за велик и го учат студентите, а вторият го е измислил Емилио Салгари и го обичат само юношите, пък професорите и журналистите го загърбват надменно. Понеже първият е страдалец и символ, а вторият е едно към едно - един такъв Брус Ли за по-дебютиращи адепти на грамотността...
Няма справедливост нито в любовта, нито при четивата, и затова е сложна област литературата. Ни само с критика, ни само с пазар да я измериш.
Ето днес "Властелинът на пръстените" на Толкин и сагата "Хари Потър" на Роулинг шестват из книжарници, екрани и съпътстващи индустрии победно и съкрушаващо.
Но почти така шестваше по тоталитарно време едно разплакващо томче на Колийн Макълоу - "Птиците умират сами"...Пък в зората на демокрацията "Мъртвите сибирски полета", отрупани от вековни снегове, накараха масовия българин да ги граби
от първите посттоталитарни сергии в тревожна екзалтация.
И да се чуди после: "Къде да дяна тая тухла?"
Писаната и тиражирана словесност преуспява или се проваля вследствие игрите на сложни и многопосочни вектори.
Да ги позяпа човек понякога е интересно занимание. Явно, че собствените естетически достойнства имат важна роля. Но лостовете на пропагандата, клапаните на дефицита, катапултът на рекламата, магиите на модата или стадният нагон за причастност към последния "писък" са също фактор, понякога категоричен.
Не само светът, но и руснаците днес едва ли знаят, че сред четящите им баби и дядовци през ХIХ и началото на ХХ век са били страшно известни, да речем, Лидия Чарская (1875-1937) и Пьотр Боборикин (1836-1921). И по слава, а и по тиражи тези двамата
често оставяли Толстой и Достоевски да им дишат прахта,
както биха се изразили някои семиотици с интереси в спорта...
Чарская съзидавала изобилно за деца и юноши, а Боборикин е автор на над 100 романа, повести и пиеси. Въпреки че бил дворянин и виден ентусиаст на тънкия психологизъм, попохвалвал го самият Ленин, например за романа "По-другому" ("Другояче"), излязъл през 1897 г. Вождът съзрял там забележително умение да се разграничава народничеството от марксизма...
А когато нам
поомръзна партизанският трилър и ремсовата романтика
- "Героите на Белица", "Ленко" и "Калитко", - то пак не ни оставиха на разтерзание пред чужди и хищни образци. Един вид - липсват ви екзотика и свежест? - ами ето ви индианци, ето ви гедерейката Лизелоте Велскопф Хенрих, видна компатриотка на култовия Карл Май. Вторият, макар нестъпвал в Америка, владя детското въображение много десетилетия с непобедимите Олд Четърхенд и Винету. (А те не са по-глупави от Люк Скайуокър и Дарт Вейдър, май.) Пък фрау Лизелоте и симпатичният Харка - синът на вожда, занимаваха юношите на Варшавския договор; хем Харка не прекаляваше с идеологията - не бореше транснационалния хегемонизъм, а само пустите бледолики нашественици...
Но "За нас най-важното изкуство е киното", беше натъртил Владимир Ленин далеч още преди Холивуд да вземе този лозунг на тотално въоръжение. И "Синовете на великата мечка" само в четивен вариант нямаше как да преуспеят, продуктът не беше комплексен дори за пустия социализъм. Тогава насреща излезе "DEFA", ведно с неотразимия сръбски индианец бате Гойко Митич, и потекоха киноленти...
Почти не се подигравам, мило ми е даже.
Всяко време си има бестселърите, и светът не почва и не свършва с Джоан Роулинг, мили днешни деца. Макар вашият свят със сигурност да е гледан през кръглите цайси на сирака-магьосник. То аслъ от Великобритания така и съобщиха - много деца се оплакват от зрението си. Всъщност причината била, че искат родителите им да им купят кръгли очила като на хогуортския възпитаник.
За офталмолозите - магичен берекет.
И не само за офталмолозите; парите и митологията покрай Хари Потър надхвърлиха всичко съществувало досега покрай детската книжнина. Едно четиригодишно момиченце в САЩ се контузи, защото скочило от масата, желаейки да подражава на баткото-магьосник от филма...
Изобщо Хари Потър би всички рекорди
С излизането на петата книга, "Хари Потър и Орденът на Феникса", скромната бивша учителка по английски и самотна майка Джоан Роулинг забогатя само за два дни с около 50 милиона долара. И вече е по-заможна от кралица Елизабет Втора. Само първите четири книги за Хари бяха продадени в над 200 милиона екземпляра, преведени са на 60 езика, издадени са в над 200 държави. Двата филма за малкия маг донесоха 2 милиарда долара приходи.
В скоро време банковата сметка на Джоан Кейтлийн Роулинг ще
стигне половин милиард долара.
Е, има и по-богати хора по света, но само преди десетина години разведената Джоан карала на социална помощ от 70 лири седмично, отглеждала сама дъщеря си и се чудела как да връзва краищата на разбития си живот.
Парите за парно не стигали, та решила да напише книга,
белким докара някоя лира за отопление. Писала я в кафене в Единбург (вътре било топло), а дъщеря й Джесика кротувала в количката край нея. И баби нямало за внучето, това да не ви е България. Доста издателства отхвърлили ръкописа.
(Сто на сто после са се случили уволнения и депресии сред личния им състав). Откликналото издателство "Блумсбъри" я посъветвало да спести малкото си име, за да не разберат момчетата, че е жена: нямало да четат книжката.
Издателството направило най-големия си удар с договора с младата писателка - приходите му само от Хари са деветцифрени.
Тази степен "най" при Хари е много уместна. За да подсилим чудотворния, почти сакрален елемент в ставащото, трябва да споделим заключението на издателите:
Хари Потър надбягва Иисус Христос по продажби
"Индустрията на книгоиздаването зависи от двама млади мъже: Иисус Христос, от една страна, и Хари Потър, от друга", отсече Хубертус Шенкел, председател на надзорния съвет на най-големия книжен панаир във Франкфурт миналата година.
Леда Милева, чието внуче се снима в масовката на киноверсията за Хари Потър, не може да се начуди на феномена: "Правиха с мен едно интервю наскоро, и ни ме питат за Гео Милев, ни за "Зайченцето бяло", а изнесоха дори в заглавието, че внукът ми играе в Хари Потър..."
В опит за разгадаване на мистерията се включиха и учени. Група психиатри проведоха четиридневен симпозиум в САЩ, посветен на Потъровия успех. Решиха, че малкият вълшебник е великолепно дете. "Той е изобретателен, проявява търпимост към отрицателните явления, с които му се налага да се сблъсква,
при това не демонстрира агресивност, високомерие
и не е склонен към клинична депресия", обобщи психиатърът д-р Ли Дикстейн, председателстващ срещата.
В справката не открих информация кой е финансирал симпозиума, но едва ли е била църквата: някои нейни представители - в Русия, Кипър, Полша и Великобритания - се обявиха срещу Хари Потър и манията по него. Учела била децата на вяра в магии и т.н. Тази реакция безусловно направи повече реклама на Хари от заключението на психиатрите.
И като теглим чертата: добре е, че мил герой като него и мила авторка като Роулинг така преуспяха и върнаха вкуса към четивото сред милиони малчугани, ошашавени от електронни игри.
Макар че повече от 1000 подобни книжки, някои написани изумително добре, събират прах из издателства и книжарници. Много звани, малко избрани, както казва Библията.
Бестселърството не е само майсторлък,
разбрал го е още през ХVII и XVIII век Даниел Дефо. Не е вярно, че ей така: написал за Робинзон, и оттогава - милионни тиражи, милиарди читатели.
Човекът преди това пробвал перото си доста усилено и без особен успех. Едва ли знаете, че е автор на повести и романи с впечатляващи заглавия. Едно от тях е: "Щастливата куртизанка, или житейската история и всевъзможните превратности в съдбата на мадмоазел дьо Бело, по-късно наречена графиня дьо Винцелсхайм Германска, тя е и особата, известна по времето на Карл II под името лейди Роксана".
Това не донесло слава на автора, но той не унивал лесно, пробвал друго: "Правдив разказ за явявянето на призрака на някоя си мисис Уил на следващия ден след смъртта й пред някоя си мисис Баргрейв в Кентърбъри на 6 септември 1705 година".
Не се чудете на заглавията,
така се пишело в ония готически времена
И това не преуспяло, макар че е съвестно написано четиво, чел съм го.
За Робинзон по-хваща.
Види се, по всяко време куртизанството, метафизиката и приключението са в основата на писателския успех, от Омир насам, кажи-речи.
За нас остава лекото чувство на съжаление - един Петър Бобев, например, заслужава "Жрицата на змията" или "Смелият чунг" да се харчат по света също като заглавията на Майн Рид, Емилио Салгари, Луис Керъл, Селма Лагерльоф, че дори Джоан Роулинг.
Ама не се харчат - дори у нас.
Както вече казахме - или няма справедливост в пазара на книги, или ние не знаем каква справедливост действа там. Затова подходихме с усмивка, бръчките ще си дойдат сами. (Виж епиграфа от друг любим автор).
-----------
*На този изключително често цитиран от политици и публицисти роман малцина знаят автора! Затова напомняме - Иван Хаджимарчев се казва.
|
|
|
|
|