Улица "Одрин" е в Гръцката махала на Варна. Вкусна череша с лъскав плод наднича в балкончето на Ванухи Аракелян. Балкончето е необикновено - я има, я не 1 кв. м, но е снабдено с оранжев стол, на който да седнеш и да гледаш - или черешата, или небето над варненските покриви.

Целият ни апартамент е 53 квадрата - заедно с мазата и идеалните части, обяснява с усмивка Ванухи Аракелян. Жилището има две стаи - едната е спалнята, всичко останало е хол-кухня-всекидневна-работен кабинет.

Апартамента си юристката дели със съпруга си Аракел и, доскоро, с домашния любимец Рекс. Канадският вълк обаче твърде наедрял, както и породата му изисква, и бил настанен при майката на Ванухи - там имало и двор за кучето.

Всичко в дома на кандидатката за кмет изглежда и уютно, и практично. Всичко е светло, с изключение на тъмните екрани на телевизора и компютъра. Те са поставени в единия от ъглите на голямото помещение, но явно семейството трябва да избира - или телевизия, или Интернет.

Строгият съдия Ванухи Аракелян



се определя като купонджийка,



която държи на човешкото общуване и признава, че има постоянна необходимост да е сред хора.

"Разбирам, че е времето на виртуалните технологии, но не знам дали не ни ограбва общуването в чата. Контактът е технократски, а понякога човек има нуждата дори да помълчи с приятел." Ванухи добавя, че е чатила и е оценила привилегията за малко да е анонимна.

Докато говорим, й звъни приятел от студентските години - поздравява я за смелостта да се реши да се кандидатира за варненски кмет. Ванухи казва, че е запазила много приятелства от петте си години в Софийския университет и напоследък страшно се радва на всяко позвъняване. "Много съм емоционална, а професията ми изисква от мен да прикривам точно тази страна от характера ми, затова компенсирам с контактите извън работа", обяснява тя.

Китайците имат една философия, според която до 7-та година духът на детето е свободен и се рее някъде, казва Ванухи Аракелян. След това започвала истинската личностна промяна, започвало изграждането на ценностната система на човека. А тя била "много бурно и особено" дете. Но на първия учебен ден майка й я предупредила, че вече е ученичка и не може да прави такива неща.

Ванухи смята, че е приела казаното "с неестествена сериозност".

В девети клас била убедена, че



с математиката няма да излезе на глава,



а иска да се занимава с хуманитарна наука. Увличала се от психология и философия. Учителката й по български и литература - "другарката Хаджииванова, както беше тогава - истински учител с призвание", й казва направо: "Ванухи, ти ще кандидатстваш право." Обяснила й целите на правото и добавила насърчително - в него има и психология, и философия.

По времето на нейното кандидатстване единственият университет, в който се подготвят юристи, е Софийският. "Имах желание нещата да станат по най-добрия начин. А родителите ми се притесняваха, че може да изживея огромно разочарование." "Няма тебе да приемат, има кого да приемат", говорили й те със загриженост.

Тогава един от братовчедите й казал нещо, в което Ванухи вярва и до ден днешен: "Ако си добра, може и да не те забележат. Но ако си много добра, няма начин да не го сторят."

Докато излязат резултатите от изпитите, Ванухи не мръднала от къщи, само и само да не изтърве звъна на телефона. Когато софийска леля й се обажда, тя чува просълзения глас в слушалката да казва: "Браво, браво", а едва след това разбира, че това е било и името на специалността, в която е била приета - "право, право"...

В първата й година като студентка



имало случаи да се буди от кошмарни сънища



В единия й предстояло класно по геометрия, а тя не можела да изчисли какъв е ъгълът на ъглополовящата, която влиза в призмата на съсечената пирамида - "нещо ей такова сложно". Другият кошмар бил, че идва някакъв човек и й предава, че е станала грешка и всъщност не е приета право, затова да си върне книжката.

Нямала нито една четворка по време на следването си, общият й семестриален успех бил 5,75, а държавния си изпит взела с шестица.

През 90-та година положила изпита след едногодишния си стаж. Веднага след това последвала принципа на Карлсон. "Той казва: Една паста е нещо хубаво, но две пасти са нещо два пъти по-хубаво", обяснява Ванухи. Така заедно с края на обучението си поставила началото на брака с Аракел Аракелян. "Той е инженер по образование. Името му в превод на български означава Апостол Апостолов. И аз твърдя, че той има всички основания да иска да бъде канонизиран приживе", казва, смеейки се тя. И уточнява: "Никак не му е лесно на него с жена като мен - зодия Лъв, юрист, при това съдия."

Ваня прави опит за автопортрет: "Особен, дуалистичен човек съм. Още повече, родена съм на 22 юли -



на границата между Рак и Лъв



А от 18 години насам празнувам именния си ден на Ивановден - нали и повечето хора ме знаят като Ваня Аракелян. И колегите, и приятелите ми знаят - на Ивановден - у Ваня. Празнуваме всичко - и българските, и арменските празници."

Когато преди две седмици бе представена кандидатурата й за кмет, подкрепена от СДС, Ванухи Аракелян заяви: "Аз имам дълг към Варна." Историята на нейния род вероятно не е кой знае колко по-различна от тази на повечето арменски фамилии (а по последни данни поне 6000 са арменците във Варна).

Тя припомня Толстой с цитат от "Ана Каренина": "Всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему." И бърза да уточни - не че са нещастни, но има драма в родовата история.

Дядо й имал трима сина и седем внука. "Ние - малките, го питахме така: "Дядо, ти си имал Нансенов паспорт, бил си Нансенов поданик, можел си да отидеш навсякъде по света, защо си дошъл точно в България, защо във Варна?" Той разказваше как, бягайки от драматичните събития от онзи кървав април преди 88 години,



е бил спасен от едно турско семейство,



което му дало дрехите на собственото си дете.

Това означава не само човещина и разбиране - това показва готовност за саможертва, защото тези хора реално са рискували собствения си живот, обяснява Ванухи.

На пристанището в Истанбул той стига с плуване до кораб, който всеки момент ще се отправи в открито море. Капитанът - млад австриец, обещал да го заведе в "една малка, но хубава страна, а народът й е много добър, ще ви приеме приятелски."

Дядо ми идва във Варна 16-годишен. Тук е животът му, тук е и гробът му. В първите си години във Варна е ял много приятелски, подарен хляб - подарен от щедри и сърцати хора. Сигурно и те, и децата им вече не са между живите - но нека Господ ги благослови за добрината, която някога са сторили.

Българите са изключително толерантни, казва Ванухи Аракелян. "Когато през 2002 г. дойде нашият католикос, посрещнахме го в обновената ни църква "Свети Саркис". Думите, които той ни каза тогава, бяха много симптоматични. Пред препълнения храм и двора пред него той каза, че Армения тъгува за всяко свое дете, което е загубила. "Аз като баща идвам да видя как живеят моите чеда. Ще си отида като един спокоен и щастлив човек, защото виждам, че живеете добре. И всичко, което можете - талант, любов, коректност, трудолюбие - вие сте длъжни да дадете на тази страна, която ви е приела от поколения. Това е вашият синовен дълг."