Преди всички хвалебствени слова за гарваните - точка първа: това са диви животни - не им е работа да скучаят в клетка само защото е "много яко" да имаш гарга. Обикновено хората се сдобиват с член на семейство corvus случайно - намират бебета, паднали от гнездото си, или ранени възрастни екземпляри. Най-добрият съвет, който можете да получите, е да се погрижите птицата да оздравее и да я пуснете на свобода, защото опитомяването и обучението на една гарга не е много лесно.



Наистина, гарваните могат да бъдат научени да говорят.



Някои казват, че просто подражават на човешката реч, но според други говорят съвсем свързани неща. Те са едни от най-умните птици и контактуването с тях е изключително интересно. Освен това са любими животни на етолозите - самият Конрад Лоренц е отгледал десетки поколения гарвани в полудиво състояние. Колкото и да се говори, че тези умници не са домашни животни обаче, много хора ги отглеждат още от бебета и намират в тях незаменими приятели - същества с много по-близка до човешката психика, отколкото всички други домашни животни.

Семейство corvus са много общителни птици. Веднъж свикнали с хората, става удоволствие заниманието с тях и обучениетоте им. Някои отделни екземпляри даже обичат да ги галят, но това трябва да се прави много внимателно, между перата, като кожата се докосва внимателно и леко.

Доста е трудно да се разбере



дали една птица е мъжка, или женска



- става само с кръвна проба или чрез наблюдения през любовния сезон. Тогава, ако гарванът е самотен и си няма пернат обект на чувствата, непременно ще почне да ухажва човека, който се грижи за него. То не са танци, не е хранене - дори обектът да не иска да яде брашнен червей и да си запушва устата с разни физиономии и изобщо да се излага по всички гарванови стандарти, той ще си получи любовния подарък в носа или в краен случай в ухото.

Когато една дива птица живее в затвор, пък било то и за нейно добро, тя не изразходва достатъчно енергия и не се движи достатъчно, за да бъде здрава. Това важи особено много за гарваните. Тяхната клетка трябва да е много голяма и просторна, да могат да прелитат от една кацалка на друга - или поне да размахват крила, като го правят. Като поотрасне малко, гарванът трябва да се пуска да лети свободно, поне из стаята, да може да се хвърля върху разни предмети отвисоко, да каца и да се самообучава на разни гарвански номера. Задължително трябва да се изнася клетката на балкона, когато времето го позволява - ако не друго, поне да вижда как изглежда свободата.

Ако намерите гарван, първо се убедете, че наистина не може да се оправи сам и тогава се хвърляйте да го спасявате. Грижите за такова пиле са доста, така че обмислете внимателно, преди да вземете окончателно решение. Ако пиленцето е малко, ще трябва да го храните и да се грижите за него като истинска птица-майка. За щастие



гарваните растат доста бързо,



но затова пък ядат и акат ужасно много. Не се опитвайте да го лекувате на своя глава - задължително го заведете на лекар или при специалист и говорете с него с какво и как да храните птичето - има си различен режим за различните възрасти, пък и може да е болно от нещо. При всички положения най-доброто, което може да се направи, е да се излекува птицата и да се пусне на свобода.

Много полезна и интересна информация за гарваните може да се намери в книгата на Конрад Лоренц "Соломоновият пръстен" и в Интернет, разбира се.



Текст снимка: Гарван гарвану око не вади.