:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,379,944
Активни 120
Страници 23,712
За един ден 1,302,066
Кулинария

Коварството на прасковите и кайсиите

Лекарите през античността ги смятали за опасни храни
Появата на кайсии и праскови на зарзаватчийските сергии винаги внушава доза оптимизъм, който дори скокът в цените на тока, телефоните и парното не може да убие напълно. Изглежда властите го знаят и по тази причина вършат най-големите извращения с бедния данъкоплатец тъкмо в разгара на лятото. Те се опитват някак да внушат, че хубавото време, горещото лятно слънце, песента на птиците и зреенето на плодовете и зеленчуците - всичко това се дължи на мъдрото управление на парламента и правителството, но тези блага от своя страна си имат цена, т.е. животът трябва да поскъпне допълнително. Нека подминем снизходително това арогантно самозалъгване, защото и то си има цена и сегашното правителство ще я плати на следващите избори, както това се е случвало с други преди него, и нека се върнем към кайсиите и прасковите, които станаха причина за това прозаично отклонение.

По въпроса за произхода на кайсията съвременната наука е категорична - тя произхожда от Китай. В миналото обаче за нейна родина се смятала Армения, което личи и от латинските й имена - Armeniaca и Prunus armeniaca. Древнокитайски писмени източници споменават за нейното отглеждане и използване за храна още от III хил. пр. н. е. С обилната консумация на нейните пресни и сушени плодове било обяснявано дълголетието сред някои китайски племена. По-късно изглежда е била разпространена в Афганистан, Персия, Армения и Мала Азия. В Европа била пренесена около I в.пр.Хр. Някои историци приписват известни заслуги за това на походите на Александър Македонски два века по-рано. Сигурно е, че древните гърци наистина са я вкусили първо в Армения, поради което Диоскорид (I в.) я нарича mala armeniaca (арменска ябълка). През XVIII век шведският ботаник Карл Линей направил лека корекция и я кръстил Prunus armeniaca (арменска слива). Римският лекар Клавдий Гален (III в.) я препоръчвал като здрава и полезна храна, но негови колеги и съвременници се отнасяли крайно подозрително към нея. Някои вярвали, че кайсията причинява треска и гниене в организма. В един лековник от онази епоха се предписвало след ядене на кайсии човек "да пие чисто вино с маджун от кимион, да се измори много, да се изпоти обилно и да повърне няколко пъти". При такива профилактични процедури яденето на кайсии прилича на някакъв особен вид мазохизъм.

Жертва на подобни предразсъдъци в Рим се оказала и прасковата. Някои антични лекари вярвали, че тя е отровна. Вероятно причина за това е в минималното количество циановодород в листата и костилката. Първият европейски учен, който я споменава, е Теофраст (372-287 г. пр. Хр.). По-късно римските естественици Плиний и Колумела (I в.) й отделили повече внимание в своите съчинения и били убедени, че тя произхожда от Персия. Поради което се настанила в ботаниката с името Persica или Prunus persica. Едва през миналия век било установено, че също като кайсията и прасковата произхожда от Китай, но вече било късно да се сменя името. Явно от земите на днешен Иран и Ирак през Мала Азия тя е пренесена в Европа и около I в. е разпространена по цялото Средиземноморие.

"Поетите винаги са ценили прасковите повече от лекарите", писа още преди петдесет години френският историк Пиер Андрийо, основател на Международната асоциация на писателите гастрономи и автор на забележителната "История на плодовете, употребявани в консервната промишленост". Там той цитира някои красиви имена на отделни европейски сортове: Розова богиня, Красавица от Бос, Красавица от Витри, Царска кокетка, Сладка персийка, Галантна от Белград и др. Изглежда често пъти и медицината, както модата, с лекомислена категоричност подскача от една крайност в друга. Днес лекарите отдавна са забравили лошата слава на прасковите и кайсиите от Античността и ги препоръчват като лековита храна, която помага при различни болести. За прасковите се смята, че улесняват храносмилането, подобряват функциите на черния дроб и сърдечния мускул, а заради способността им да образуват хемоглобин се препоръчват и при анемии. Кайсиите се препоръчват при сърдечно съдови заболявания, смущения в кръвообращението и бъбречни страдания.

Прасковата освен това има забележително присъствие във висшата кулинария. Тя е в основата на класическата Пеш Мелба - десерта, измислен в началото на миналия век в чест на актрисата Нели Мелба в лондонския хотел "Карлтън".





Пай с пресни кайсии

Продукти: за тестото - 150 г брашно, 50 г масло, 3 жълтъка, 1 щипка сол, 2-3 с. л. изцедено кисело мляко (или сметана); за плънката - 500 г узрели кайсии, 1 ч. ч. ванилов крем (от 1 ч. ч. прясно мляко, 1 с. л. захар, 1 жълтък, 1 с. л. нишесте и 1 ванилия), 2 с. л. пудра захар.

От посочените продукти се омесва тесто, което се разстила в намаслена и поръсена с брашно тортена форма. След като тази подложка леко се запече на фурна, върху нея се нареждат разрязаните на половинки и изчистени от костилките кайсии. Пекат се двайсетина минути в горната част на фурната. Прибавя се студеният крем и се пече, докато на повърхността се образува червеникава коричка. След изваждането от фурната сладкишът се наръсва с пудра захар.



Печени праскови с шоколад и бадеми

Продукти: 4 праскови, 60 г краве масло, 2 с. л. захар, 50 г смлени бадеми, 20 г натурален шоколад, 1 с. л. стафиди, 1 с. л. ром, 1 с. л. пудра захар, 50 мл бяло десертно вино, 1 с. л. сметана или 1 белтък.

Маслото се разбива със захарта, прибавят се бадемите, настърганият шоколад, натопените в рома стафиди и сместа се разбърква. Прасковите се обелват, разрязват се на половинки и се пълнят с приготвената смес. Нареждат се в намазан с масло и поръсен с пудра захар огнеупорен съд и се заливат с виното. Пекат се около 20 минути в умерена фурна и се поднасят украсени с разбита сметана или разбит на пяна белтък.



Пудинг с мармалад от кайсии и овесени ядки

Продукти: 6 с. л. овесени ядки, 2 ч. ч. прясно мляко, 1 яйце, 3 с. л. пудра захар, 1 с. л. стафиди, 2 с. л. галета, 1 ч. ч. мармалад от кайсии, 100 мл бяло вино.

Овесените ядки се заливат с кипяща подсолена вода, отцеждат се и се сваряват в млякото. Прибавят се при постоянно бъркане маслото, яйцето, стафидите, галетата и захарта. Сместа се изсипва в намазана с масло форма и се пече в гореща фурна половин час. След като се охлади до стайна температура, пудингът се обръща в подходяща чиния и се залива с разредения с горещо вино кайсиев мармалад.



Плодова салата с кайсии и праскови

Продукти: 600 г добре узрели праскови и кайсии, 200 г пудра захар, 1 малък лимон, 1 парче кора от канела, 3 ч. ч. бяло вино.

Половината от плодовете се обелват, нарязват се на тънки резени, разбъркват се с 80 г пудра захар и се слагат в хладилник. Към виното се прибавят парче лимонова кора, сокът от един лимон, парчето канела и всичко се загрява на слаб огън и малко преди да кипне се сваля. Другите плодове се претриват през цедка, разбиват се с останалата захар и се смесват с охладеното вино. С получения сос се заливат изстудените плодове.



Фламбирани праскови

Продукти: 4 големи праскови, парче марципан, 2 с. л. пудра захар, трохи от бял хляб, масло, 150 мл коняк.

Прасковите се потапят във вряла вода, разрязват се на половинки, изчистват се от костилките и се обелват. Във всяка половинка се поставя парченце марципан, покрива се с трохи и се добавя парченце масло. Нареждат се в огнеупорен съд и се запичат на фурна, докато трохите се зачервят. Наръсват се със захар и се заливат с предварително затопления коняк. След това прасковите се запалват и се поднасят.



Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:



1. Огюст Реноар, "Момиче с кошница праскови", 1889 г.

2. Пол Сезан, "Натюрморт с праскови и круши", 1890 г.
2417
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД