|
----------
Младежът, който стреля с деца по небесата се казва Владимир Димитров, "но не Майстора" - както сам бърза да уточни. Въпреки че в действителност е забележителен майстор и влага голямо чувство в работа, която малко хора биха нарекли работа. "Ами да - съгласява се той - и аз не го смятам за професия, това си е хоби."
С това хоби 19-годишният Владо от Харманли вече второ лято уплътнява ученическата си ваканцията. (Иначе изучава тайните на електро-битовата техника в пазарджишки техникум по машиностроене.) Опъвал е ластиците в Бургас, в столичния квартал "Люлин", а сега в Южния парк. Вече е доста опитен, на батута прави салта и други упражнения, които малко хора владеят. Питам го дали е тренирал гимнастика или акробатика, но той отрича.
По лицето и тялото (работи гол до кръста) има доста пиърсинг, което изглежда се харесва на децата, а и на някои от майките. И не само - около батута постоянно има и по някоя усмихната девойка, която не чака ред за атракциона.
"В тази работа най-важен е личният контакт - разказва Владо, отклонявайки въпроса за девойките - да предразположиш детето, да му направиш шоуто, да го забавляваш, а не да го стряскаш." Затова децата си искат само него и не признават други батутаджии. Когато го замества някой, все идвали да питат:
"Къде е къдравият батко с обеците?"
"И не трябва да слушаш придружителите, а само детето - продължава Владо - то ти е в ръцете и него пращаш във въздуха, а не баба му или баща му". Защото например бабите са доста страхливи и все искат по-лекичко, по-внимателно да се действа, пък на внуците им се лети високо. Татковците пък - наопаки - искат децата им да прояват смелост и мъжество, карат ги да правят салта, без да са подготвени за такова нещо, и т. н. И децата се стресират, а после заобикалят батута.
Всъщност "децата" е условно казано, тъй като ограничението е само за килограмите на клиента - до 75. Затова на бънджи-батута има и доста пораснали деца. В клиентелата на Владо най-младият екстремник е 8-месечно бебе, а най-възрастният любител на тия усещания била петдесетинагодишна бивша гимнастичка. Въпреки че дъхала на анасон, тя показала завидни умения на батута и добра координация във въздуха; оставила щедър бакшиш и обещала да се върне след още една мастика. Което и сторила. И друг път идвали нетрезви клиенти и поставяли на изпитание социалните умения на Владо - с много такт и търпение досега винаги е успявал да овладее трудните ситуации.
Другият
важен момент са мерките за сигурност
Когато се привързва клиента, много внимателно се проверяват закопчалките. Отделно всички уреди преди да влязат в употреба първоначално се тестват лично от шефа, който е доста тежичък. Също така на всеки два-три дни се свалят защитните "ръкави" на ластиците и всичко се оглежда за поражения. При най-малко съмнение за здравината или видимо нараняване, съответният компонент се снема от употреба и се заменя с чисто нов. Процедурата е абсолютно задължителна и неотменима. Самата работа също изисква пълна концентрация и повишено внимание през цялото време - защото секунда разсейване може да донесе страдание за цял живот.
При Владо досега не е имало сакатлъци. Освен с него самия. Случва се някой малък летящ дивак да го цапардоса - кога неволно, кога нарочно. В повечето случаи Владо не предприема контрамерки, но веднъж все пак издърпал ушите на един малък разглезеник - син на паралия. "Ще извикам баща си!" - заканил се отмъстително малкият. "Че извикай го - съгласил се Владо, - но ще му кажеш защо ти издърпах ушите." А имало защо: малкият злосторник първо наплюл Владо, после го сритал в муцуната и за капак на всичко грубо и несправедливо го наругал на ориентация. Дошъл бащата и като се запознал с провиненията на наследника си,
сам наложил силово наказание
Веднъж пък една жена хем се била стегнала от страх, хем искала Владо да я изстреля от седнало положение (така ластиците се опъват по-силно, съответно се хвърчи по-нависоко). При тази процедура в един момент клиентът трябва да си разтвори леко краката, за да предпази батутиста. Въпреки неколкократните предупреждения, в решителния момент жената задържала краката си събрани и поразила Владо където не трябва. "Но това са пренебрежимо малки рискове" - небрежно махва с ръка Владо. На млад човек бързо му минава.
Бизнесът е сравнително печеливш, но и поддръжката е скъпа; повечето от частите не се намират в България. Когато е хубаво времето, случва се от сутринта до вечерта Владо да не слезе от батута. Друг път седи по цял ден почти без работа. Но желаещи се намират и в най-големия дъжд. При една от срещите ни в убийствен порой Владо обслужва двайсетинагодишен
клиент със съмнително зачервени очи
Слизайки телом на земята, клиентът започва да възклицава невъздържано: "за к'ъв филм става въпрос, братчето ми, не е истина! Адски филм, заклевам се..." - и т. н.
"Клиент - вдига рамене Владо и не се ангажира с диагноза - нищо не мога да му кажа, пък и не ми е работа."
Сезонът приключва. До дни Владимир Димитров ("не Майстора" - отново припомня приликите и отликите между батутиста и живописеца) ще отпътува, за да продължи образованието си. Преди това обаче ще си направи татуировка - така си е решил и никой не може да го разубеди. Затруднява се с отговора на въпроса къде зимуват батутите - "някъде на склад". А ще бъде ли на батута следващото лято? Никой не знае - Владо не потвърждава, но и не отрича - дотогава има толкова много време!
Особено, когато времето тече между 19 и 20.
|
|
|
|