Спомняте си филма "Мулен Руж", който впечатлява не толкова с "Оскарите" си, колкото с фееричния декор на Монмартър, където екстравагантният художник Анри де Тулуз-Лотрек-Монфа долавял тръпчивата мъка в някои уж безгрижни смехове. С еднакъв ентусиазъм той рисувал пищните бедра и дълбоки деколтета на френските красавици, както и високопланински кози. Аристократ по рождение, художникът отдавал особено голямо значение на насладата от разкошната трапеза. Големи количества дивеч, птици, гъши дроб, трюфели се доставяли редовно в готварницата на потомственото имение, където къкрели изкусно приготвени гозби. Чревоугодниците там лудеели по всевъзможните лакомства -труфели в мляко, бифтек, гарниран с рокфор, омлет с кайсии. Веднъж за ужас на дамите по настояване на чичото на Лотрек поднесли на трапезата тлъста маймуна, чиито лапи плували в сос. Пти Бижу, както наричали този онеправдан от природата гном, знаел безброй рецепти. Той можел да говори за кухнята толкова дълго, колкото и за живописта.

----

Тулуз-Лотрек е роден в замъка Боск в Югозападна Франция през 1864 г. в аристократично семейство. Вследствие на падане, краката му престават да растат и костите се изкривяват, което го прави трудно подвижен. Но твърде вероятно е това състояние да се дължи на кръвната връзка между родителите му - били са братовчеди. Любовта си към конете и леките жени наследява от баща си, а страстта към изкуството, науката и изисканата кухня - от майка си. В Боск спазвали култа към лова. След заболяването Лотрек все по-трудно ловувал на едър дивеч, но затова пък стрелял по бекаси и патици.

Ловният ритуал започвал рано сутрин с



по пантагрюелски обилна закуска



На покривка, украсена с фамилния монограм, прислугата нареждала скъпосктруващи сребърни съдове. Масата се огъвала под тежестта на различните блюда приготвени с колбаси, традиционното за французите фуа-гра (гъши пастет), трюфели, потопени обилно в мазнина, кихлибарен мед, масло и сирене, чиито цвят напомнял палитра на художник,горещо мляко, кафе, задължително бутилка вино от подземията на замъка, а сушените и натурални плодове завършвали картината. По традиция в кухнята на фамилния замък се приготвяли над 10 соса, фрикасе, рагу от дивечово месо, фазани, диви прасета и елени, предварително киснати в лично приготвени маринати и после печени на въглен и шиш.

С появата на картината на Мане "Закуска на тревата" на мода излезли пикниците. А разходката в гората събуждала апетита. Обитателите на замъка излизали със сгъваеми маси и столове, кутии натъпкани с ядене, кошници за събиране на диви плодове, орехи и кестени. Върху покривката се появявали омлети със сланина, подправяни с шафран пастети и желирано пиле.Тази подправка, все още недостатъчно популярна във Франция, била любимата на Лотрек ,тъй като придавала изумителен вкус и слънчев цвят на ястието.Тези домашни празници сред природата събудили у Анри още повече любовта към изисканата кухня. Парижкото му ателие приличало на сарай. Наред с източните ценности стоели палитрата, боите, строените празни и пълни бутилки и приготвените от майка му буркани с кисели краставици и фуа-гра, захаросани кестени и обожавания мармалад от дюли.



От изтънчените разговори за изкуството към масата



Бохемският живот в парижкия квартал Монмартър, хиподрумите, "Операта" и кабарето "Мулен Руж" погълнали изцяло Лотрек. Този самоук художник с ръст 1,52 м твърде бързо разширил кръга на познанствата си, благодарение на таланта, остроумието и гостоприемството. За кратко време Лотрек покорил сърцата на художници, артисти, жокеи, весели и леконравни девици. За приемането си като новак в артистичния свят плащал скъпо: пунш, бяло вино, стриди, кесийки с пържени картофки, цигари и пури. Този потомък на кръстоносци можел да си позволи всякаква суета, но пленявал присъстващите преди всичко с приветливост и великодушие въпреки недъга си. Преди същинската вечеря гостите задължително обсъждали новите тенденции в изкуството."За да се оцени една картина, трябва предварително да се почерпите с хубав коктейл" - казвал Лотрек. Удоволствие за художника било да демонстрира своето гастрономическо умение. Той е един от първите познавачи на коктейла във Франция. Лотрек обичал да размесва различни питиета, да опитва нови смеси, плод на собственото му въображение, да подсилва действието на алкохола чрез неочаквани съчетания, понякога непоносими на вкус, друг път необикновено приятни. Той бил на седмото небе, когато някой от гостите му одобри поднесения му с цъкане на език съвсем необичаен букет, но бил не по-малко щастлив, когато можел да просне друг на земята с някаква жестока смес. Лотрек избухвал в станински смях и се наливал с убийственото питие. С артистичен маниер той наливал с лъжица във високи стъклени чаши последователно 12 вида ликьори, без да смесва цветове им. Неговата колекция от най-добрите марки уиски, джин, коняк, портвайн не отстъпвала на известното по онова време кафене на Вебер, където Лотрек заедно с приятели организирал "Клуб на хората на живота". Готовите коктеили Лотрек поръсвал с индийско орехче.Той обожавал този вкус и с него обогатявал дори десертите и фуа-гра. Сам се признава за голям чревоугодник, че е "лаком като владишка котка", затова бърза да опита от всичко "което се топи на езика".

Изтънчените блюда били неговата страст и въпреки всичко продължавал да търси все по-сложни рецепти, за да задоволява разглезения си вкус. "Кухнята е изкуство", казвал Лотрек и затова обичал да готви сам. След един боксов мач между негър и кенгуру в "Новия цирк" той поканил приятели на печено кенгуру, украсил една уесанска овца с кравя опашка и й поставил нещо като джоб, в който сложил мишка. А за украса в каните с вода пуснал червени рибки.

За гостите си Лотрек обикновенно приготвял печено агнешко бутче, което за истинските бонвивани украсявал с "гребенче" от чесново пюре или мариновани лукчета, шпиковани с карамфил. За целта избирал 3,5 кг месо без тлъстина, което шпиковал с 6 скилидки чесън. За марината кипвал 1 бутилка червено вино с малко сол, 2 шепи чушки, дафинов лист, босилек. След като истине заливал бутчето с нея и така престоявало 36-48 часа, като периодически го обръщал. Подсушавал и намазвал с 100 гр. гъша мас и пържел на силен огън 1ч и10 мин.

Любимото му ястие обаче било диви гълъби с маслини, чиято рецепта научил от един сладкар и редовно поднасял на своите любими гости. "Вземете млади диви гълъби, очистете ги и напълнете с фарш от кълцано говеждо месо, телешко месо и наденица, подправете с арометен черен пипер, мускат и рязани трюфели. Зашийте ги с конец и леко запържете гълъбите в тиган, после сложете в една тенджера масло, мас, дребен бял лук и пригответе тънък бял сос с брашно; прибавете сол, пипер и подправки, поставете гълъбите и ги залейте с бульон. Оставете ги да врат около час на слаб огън,прибавете добре обезсолени зелени маслини с извадени костилки и чаша първокачествена ракия. Оставете всичко да се задуши добре. Наредете гълъбите в чиния, заобиколена с маслини и зелети с пасирания сос, който трябва да бъде мазен", съветвал ценителите на доброто ядене Лотрек.

Веднъж близък приятел поканил художника на ергенско парти. Предложението му за менюто било: омар по американска рецепта с бяло вино, домати, чушки и други вкусотии.Той настоял да се готви направо в гостната, за да могат гостите да се наслаждават на неговото изкуство и свещенодействие. В средата на залата поставил огнище" Слугите се стъписали и бързали да завият скъпите мебели и картини. Много скоро стаята се изпълнила с невероятен аромат, а когато преди поднасяне залял ястието обилно с коняк и фламбирал, хазяинът припаднал от страх да не запали цялата къща.

Десерт с фантазия

Зимата на 1895 г. братята Натансон, собственици на списанието "Ревю бланш", на което Лотрек сътрудничил, поръчали да организира прием по случай успешно проведения вернисаж. Лотрек нарисувал и разпратил повече от 300 покани-литографии, в които с големи букви съобщавал "American and other drinks". Наредил да изпразнят няколко стаи от мебелите, инсталирал един бар и заменил картините по стените с рекламни афиши на ликьори и аперитиви. Художникът влязъл в ролята на барман и за случая обръснал темето и брадата си, оставяйки само два малки кичура. Под късо бяло ленено сако облякъл жилетка, ушита с цветовете и звездите на американското знаме. Помощникът му бил нарочно избран с исполински ръст и с т. нар."голямо дърво" образували комична двойка. Цяла нощ той сновел зад тезгяха, отрупан с чаши, бутилки, парчета лед, лимони, чинийки за сандвичи, солени бадеми и пържени картофи, фламбирал в сребърни блюда сардели с хвойна и ротвайн. Бъркал коктейли с джинджифил и полски стриди, измислял рецепта след рецепта - плод на неизчерпаемото му злорадо въображение, една от друга по-убийствени, годни да опият бързо гостите. На тази вечеря в къщата на издателя се събрал целият творчески елит на Париж: Бонар и Вюйяр, Маларм и Пруст, Пиер Луис и Ибсен. Намеренията му били явни: той искал да напие цвета на литературата и изкуствата, да накара благопристойните да загубят благоприличие, да срине достойнството им, да смъкне маските. И успял... Алфред Жари рухнал пръв. Жюл Ренар едва успял да преброи жертвите на алкохолните коктейлите, сътворени от Лотрек. За закуска им предлагал остендски скариди с чушки, залети с алкохол и запечени на жар. За този прием и до днес в Париж се ширят легенди"

Любимият десерт на Лотрек бил "Круши в червено вино": 8 обелени и почистени, разполовени на две круши се потапят и варят в сироп от 0,5 л вода и захар, карамфилчета, пипер 1 л., червено качествено вино на тих огън - около 20 минути. Поднасят се изстудени с листа от мента.

Напитката на бохемата

Вечерите си Лотрек прекарвал в кафене "Новата Атина" на площад "Пигал", където бохемната младеж издигала на пиедестал най-модерната напитка в началото на ХХ век, наречена от Верлен "Зелена фея". Абсентът бил повече като лекарство за сноби или порок за елита, но преди всичко естетически символ. На клиентите поднасяли чаша на високо столче, върху която се клатушкала сребърна лъжичка с топяща се бучка захар. А когато през 1889 г. отворило врати кабаре "Мулен Руж", плакатите, афишите и поканите нарисувал Лотрек. Почти винаги пиел "без да пресъхва". Дори, когато му било абсолютно забранено, се спасявал чрез емблематичния си бастун с подвижна дръжка, в който наливал и пиел тайничко коняк. Въпреки всичко Бохемът доживял до 37 години и смятал, че живота му не е отишъл напразно"

---

Страницата подготви: Надя Додова