|
Далеч сме от мисълта да съизмерваме Кольо Фичето с един Мондриан или Гауди, но трябва да си даваме сметка за обстоятелствата. (Всъщност Кольо Фичето е може би по-голям от Гауди - смята Вера Попдонева - но това е друга тема.)
Като изключим факта, че немотията и идеологията са се намесвали в тази област - проектирането на човешки обиталища и изобщо на всичко, що е градеж, можем да кажем, че в България се създаде сериозна архитектурна школа.
-----
Малцина знаят, че центърът на София и огромно количество представителни сгради из цялата страна са проектирани от архитекти от едно семейство. Архитект Коста Николов (1891-1961) и доведеният му син арх. Любен Попдонев (1925-2002) поотделно са автори на сградата на Министерския съвет, административната палата в Плевен, старата и новата телевизионна кула, Митрополитската църква във Видин, морската гара на Варна и много други административни и жилищни постройки. Дъщерята на арх. Попдонев - Вера Попдонева, преуспял текстилен дизайнер, ни разказа за огромното дело на дядо си и баща си.
Съдбата прави така,
че и двамата архитекти осиротяват млади,
а единият по-късно става отчим на другия. Коста Николов, роден във Видин, остава кръгъл сирак още като младеж и само благодарение на собствените си усилия завършва средно образование. Благодарение на упоритостта си и на благодетели завършва архитектура в Мюнхен през 1914 г. После се връща в родината си и започва да печели конкурс след конкурс - прави Главната дирекция на мини Перник, окръжната сметна палата в Плевен (сега общински съвет), Митрополитската църква във Видин, почивната станция на митническите чиновници в Банкя и др.
В началото на 40-те години губи сина си - студент, убит от Гестапо във Виена. Това нещастие не срива обаче желанието му за работа. Негови обекти по-нататък са сградата на Министерството на тежката промишленост, днес
Министерски съвет , и ЦУМ, оформени като единно цяло
Според специалисти в създаването на тържествената стълба на сградата, в съчетанието между детайлите на интериора, Коста Николов достига връхната точка на архитектурната си кариера. После активно участва и в изграждането на курортнотуристическия комплекс "Дружба" край Варна, строи и първия хотел "Родина" на Златни пясъци.
Пътят му се пресича с Любен Попдонев, комуто става втори баща през 1952 г.
Всъщност рожденият баща на Любен, дядо на Вера, е бил военен. Той умира млад; според семейното предание получава сърдечен удар от радост, когато през 1940 г. връщат Добруджа на България. Любен Попдонев завършва първоначално военно училище, като син на военен. После кандидатства архитектура, откъдето на два пъти е изключван, заради предишното си битие на "юнкер". Когато майка му, вдовицата Цветана, се жени за Коста Николов, той вече работи в колектива на отчима си. И още 34-годишен прави проекта и ръководи изграждането на Радиорелейната станция в Борисовата градина, всъщност старата телевизионна кула, която функционира до днес. После е поканен да направи проекта и кулата на Копитото. Според дъщеря му Вера баща й (известен в средите с прозвището Гензо) проектирал кулата с намерението тя да се превърне в панорамно средище, вътре имало и заведение, откъдето да се гледа София отвисоко. За съжаление кулата била засекретена, което огорчило архитекта. А в старата кула нововъведение била видимата тухла. По-късно колеги често се шегували с Гензо - "Хайде, бе, няма ли да я измажете тази кула, докога ще стои недоправена..."
- Той имаше голямо чувство за хумор - разказва Вера. - Шегуваше се с всичко, но когато работеше, работеше здраво.
Според нея дори преди смъртта си баща и я предупредил:
"Да напишете на некролога и прякора ми - Гензо,
че иначе хората няма да разберат, че съм умрял."
Кулата на Копитото, във форма "разтеглен шестоъгълник", е много оригинална по форма; освен това в проектирането й е участвал склупторът Стоян Николов. Това я прави почти произведение на изкуството. Любен Николов е бил на щат към Транспроект, после към ИС-проект, поради което е проектирал голяма част от сградите на съвременните пощенски станции. Радиорелейната станция в Пловдив на Сахат тепе, пощенските станции в Търговище, на Златни пясъци, в курорта "Дружба" - днес "Св. Константин и Елена", Пощенската палата в Смолян, пощенските станции в Елена и Своге са все негови проекти. Интересното в случая е, че Гензо е проявил голяма художествена изобретателност, затова работените от него пощи и днес впечатляват с архитектурното си изпълнение.
Освен това е проектирал Морската гара във Варна, Министерството на транспорта в София, аерогарата във Варна, т. нар. "Земна станция за космическа връзка" в с. Плана, много жилищни и административни сгради.
И двамата архитекти - Коста Николов и Любен Попдонев, стават лауреати на Димитровска награда за творчеството си, разбира се, през различни години.
Разглеждам фотосите на сградите, направени по проект на двамата. Изумяват с броя си. Самата професия дисциплинира, безусловно, но все пак става дума за огромни сгради със сложно изпълнение. Според съвременниците на арх. Николов той се е отличавал с огромна работоспособност. И за баща си Вера разказва, че е бил изключително дисциплиниран, взискателен до педантичност. Работил е до последния момент - пенсионира се през 1985 г., но продължава да се труди в частно ателие.
Този работохолизъм по странен начин Гензо съчетавал с весел нрав и любов към празника.
- Баща ми беше голям бонвиван - разказва Вера. - Непрекъснато пътуваха нанякъде, цялата тайфа. Умееха да се забавляват...
Но Гензо
никога не смесвал работата с удоволствието
Това внушил и на дъщеря си. "Бяхме много близки и привързани - разказва тя. - Сега ми липсва. "
Израсла в такава среда, Вера също се ориентира към професия, която естетизира заобикалящото. То и нейният чичо, брат на Гензо - Димитър Донев, бил архитект. Но той работи повече по частни проекти, строи главно вили. Днес Вера проектира платове за обзавеждане и се занимава с текстилен диазайн за водеща скандинавска фирма. Показва ми свои разработки - изглеждат впечатляващо.
- А защо чак за Скандинавско - недоумявам аз. - Тук няма ли нужда?
Според нея у нас още няма достатъчно пазар за професията й. "Първото нещо, което кризата удря, е текстилът - смята Попдонева. - Хората просто спират да си сменят дрехите и пердетата. И у нас главно се работи по купени проекти.
Тази година на 11 септември се навършват 80 години от рождението на арх. Любен Попдонев - Гензо.
За добро или зло, архитектите са хора, които рядко са в центъра на общественото внимание, вероятно защото професията им е съчетание от умерен артистизъм и безмерна отговорност. Така че и за двамата знаят повече само специалистите. За Гензо например единственият паметен знак е малка плоча на Търновската поща.
Но от друга страна си мисля, че дори духовете им да отдавна там горе, едва ли се чувстват ощетени от невниманието ни към работата им. В крайна сметка живеем край стени, начертани за пръв път от тях, гледаме сгради, които първо те са видели във въображението си. Че да не е малко като присъствие.
|
|
|
|