|
На семинар за експерти в Брюксел бе даден старт на международно разследване под егидата на Международната организация за миграцията (МОМ), финансирано от правозащитната програма на ЕС "Хипократ". Трите държави ще си имат компания от страни и територии без шансове за скорошно присъединяване към ЕС - Албания, Косово, Македония, Молдова и Украйна, които също са отправни точки на трафик за хора и особено на жени за проституция. Под наблюдение ще бъдат и държави "потребителки" от ЕС - Белгия, Люксембург, Холандия, Франция, Италия, Великобритания. Проектът ще се изпълнява в тясно сътрудничество с Европол, а също с Европейската комисия и Европейския парламент.
Защо са визирани България, Румъния и Унгария, а не например Чехия, Словакия, Полша и други бивши братски страни, чиито млади гражданки делят тротоари с нашенки в Западна Европа? Българското представителство в Брюксел си задаваше същия въпрос. Румънското и то се чудеше. Унгарското пък недоволстваше, че прави компания на две страни, които още са кандидатки, а не новоприети, т.е. не са равнище. Представителството на МОМ в Брюксел обясни с неохота пред "Сега", че
подборът няма за цел да сочи никоя страна с пръст,
а се основава на технически съображения: "Избрахме страни, в които бюрата на МОМ са активни", каза отговорничката за проекта Саня Селебич.
Независимо какви са били съображенията, важното за нас е, че върху България ще се фокусира вниманието на Главната дирекция "Правосъдие и вътрешни работи" на Европейската комисия, която отговаря за програмата "Хипократ". А още по-важно е, че ще бъдем удостоени с това внимание във възлов момент - когато ще се решава дали ще затворим до края на годината преговорната глава "Правосъдие и вътрешни работи", смятана за една от най-трудните. Прескочим ли това препятствие, ще ни останат само финансовите глави, чието затваряне зависи повече от бюджетната готовност на Брюксел, отколкото от нас. Накратко казано, новото изпитание ще покаже дали ще приключим преговорите с 15-те през първата половина на 2004 г., както много ни се иска, или ще се наложи да преговаряме и след това, когато на масата срещу нас ще седнат и 10-те новоприети държави.
След старта, даден на 1 юли в Брюксел,
наблюдението ще премине през 3 етапа,
като ще се правят отчети през септември, октомври и ноември. Последният отчет ще съвпадне с годишния доклад на Комисията на ЕС за готовността на България за присъединяване. Ще се събира информация как мафиотите проникват в правоохранителните структури и какви са инструментите за защита.
Установени са две форми на заплаха: проникване отвън - при което мафиоти се инфилтрират в антимафиотски структури, и проникване отвътре - при което престъпниците вербуват иначе порядъчни служители. За целта се прилагат различни методи: кандидатстване за служба; вкарване на фиктивни жертви на трафик в организации, предназначени да закрилят такива жертви; предлагане на помощ и сътрудничество на антитрафикантските структури; създаване на фиктивни правозащитни организации; подкупване на служители; компрометиране на служители чрез предлагане на сексуслуги; заплахи и насилие над служители и техни близки; насилие над жертви, които искат да свидетелстват срещу трафикантите, и пр.
Ще бъдат наблюдавани правоохранителните органи (полиция, съд, прокуратура и др.); международни и местни неправителствени организации, грижещи се за жертви на трафика на хора, правителства (министерствата на вътрешните работи, правосъдието, труда, външните работи и пр.); частният сектор, който играе непряка роля в трафика на хора (транспортни фирми, банки, бюра по труда, туристически агенции и др.).
Цялата тази многопосочна дейност се свежда до един основен проблем. Трафикът на хора може да се пресече, ако бъдат разкрити трафикантите. Тяхната вина обаче може да се докаже само от жертвите им, ако се осмелят да говорят. Властите трябва да осигуряват пълна анонимност на проговорилите жертви. Оттук пък следва нуждата на мафиотите да проникват в антимафиотските структури и да се осведомяват "кой е пропял и къде се намира". Логичният отговор е да се създаде защита срещу това проникване, което всъщност е и цел на новостартиралата програма. С други думи,
създава се контрашпионаж срещу мафията
Преди да се стигне до този етап, Евросъюзът мина през дълго проучване. На конференция през септември 2002 г. за борбата срещу трафика на хора, в етапа на разширяването на ЕС, координаторът Бауъл Холмс даде следните ориентири: "Жертвата, която се измъкне от експлоатацията и намери убежище и подкрепа, представлява "загубена инвестиция" в очите на трафиканта, но не и особено заплаха за него, освен ако бизнесът му не започне да запада поради многобройни безнаказани бягства... Но ако статутът на жертвата се промени от "беглец" в "свидетел на обвинението", степента на заплахата рязко се променя. "Загубената инвестиция", която по-рано е била относително безболезнена, изведнъж става реална заплаха за свободата и печалбите на трафиканта. Това почти сигурно го принуждава да предприеме наказателни действия, за да попречи на жертвата да свидетелства срещу него. Това означава, че трябва да проникне в закрилящите я организации, за да разбере къде се крие."
Докладът на Бауъл Холмс препоръчва да не се упражнява натиск върху жертвите да свидетелстват пред съда, защото страхът обикновено ги принуждава да се отказват на процеса от показанията си пред следствието. Когато са наплашени, достатъчно е и тяхната "разузнавателна информация", която е много ценна, защото е от първа ръка, констатира документът. Освен това се препоръчва на политици и следователи да не търсят контакти с избягалите жертви в техните убежища и се съветват закрилническите организации да не разкриват убежищата им дори на полицията. Предлагат се и други методи и техники, взети от арсенала на военното разузнаване, което показва, че започва война. Европа осъзнава онова, което вече си знаем: организираната престъпност се е превърнала във враг на държавността и държавите трябва да се мобилизират за отбраната.