В последните десетина години на комунизма живях в "Люлин", на първия етаж в един огромен панелен блок. Съобразно някаква програма за решаване на ромския проблем на Тодор Живков (така бе известна) във всеки вход настаняваха по едно циганско семейство. Много приказки ходеха за тази практика - че ромите качвали конете си на третия етаж, че изгаряли или продавали паркета.

Ромът в нашия вход се казваше (разбрах наскоро, че е починал) Янчо Тачев. Беше кестеняв и съм сигурен, че ако ни туреха един до друг и питаха кой е циганинът, запитаните щяха да посочат мен (аз съм силно мургав). Янчо ми беше съсед по апартамент и, признавам, в първите седмици



изпитвах характерната за повечето българи гнусливост



от този факт. Докато един ден Янчо не ме покани на ракия. Отидох с огромно нежелание и само в името на добросъседските отношения. И тогава установих, че апартаментът на Янчо бе значително по-чист от моя. Янчо работеше като бояджия в някаква кооперация, но в апартамента му нямаше и следа от изцапани с боя дрехи и всичко бе излъскано до блясък. Жена му - чистачка във "Фармахим", и двете му поизраснали дъщери, бе маниачка на тема чистота и не разрешаваше на Янчо дори да пуши в апартамента. Зиме-лете Янчо пушеше на балкона, където, възползвайки се от примера на съседката, ме прогони да върша тази дейност и моята жена. Та контактувахме си ние с Янчо през балконите с мрачен вид, споделяйки тезата, че жените са зло, макар и социално необходимо.

Едната дъщеря на Янчо се ожени за българче от пловдивско село, боксьор от националния отбор, другата бе още малка, когато се преместих от "Люлин". Чух, че завъртяла главата на някакъв източногерманец на морето, омъжила се за него и сега си живее в центъра на Берлин, но не съм сигурен, че е точно така.

Сетих се за Янчо и семейството му, когато прочетох за европейския форум на ромите, в който участва и нашият премиер г-н Симеон Сакскобургготски. Много и сериозни искания и програми бяха начертани, обсъдени, приети. За десегрегацията в образованието и постъпването на работа, за ликвидиране на неграмотността, за семейното планиране. Та чак до - във всяко министерство по един ром. А защо не по петдесет - стига да имат необходимата квалификация, ищах за работа. Иначе колко му е да назначиш по един чистач или чистачка във всяко министерство и така да изпълниш програмата.

И десегрегацията в образованието, и премахването на дискриминацията при постъпване на работа са важни неща при интеграцията на ромите в обществото, но парите по тези програми ще бъдат пари, хвърлени на вятъра, ако не се свърши предварително главното според мен (за което обаче не прочетох и дума като решение на форума в Будапеща) - унищожението на гетата.

Нека се разберем -



гетата раждат асоциална среда



и вадят ромската общност, а и индивида извън обществото. Дори образован ром, постъпил на работа в министерство, не може да покани началника или колегите си в кирпичените или тенекиени съборетини на гетото. Дори направил парици ром не може да направи проспериращ бизнес, тъй като тарторите на ромските общества ще го смъкнат долу при другите парии, ако остане в гетото.

Гетата са и неблагоустрояеми. Напразно кандидатите за кметове щедро обещават, че ще водоснабдят, канализират, асфалтират и т. н. гетата. Нищо няма да се получи. Гетата не са място за живеене и нормална социализация на хората, живеещи в тях през ХХI век.

И затова, ако наистина искаме да помогнем на съгражданите си от ромски произход, трябва да започнем от гетата. От "Факултета" и "Татарли махала", от "Столипиново", "Токайто" и "Комлука". Те трябва да се унищожат.

Едва когато ромите заживеят между нас и с нас, ще се осъществят на практика десегрегацията и антидискриминацията. Примерът с Янчо показва, че веднъж попаднал в нормален социум, ромът в 90% от случаите започва сам да планира броя на членовете в семейството, да решава (в положителна насока) дали децата му да ходят на училище и т. н.



Къде да се намерят обаче пари за достойни жилища на ромите?



При желание - от много посоки. Преди всичко от самите тях. Много от ромите имат пари, но ги харчат за мерцедеси, скъпи телевизори със сателитни антени, луксозни гробници и сватби в хеликоптер. Трябва да се организира този финансов ресурс. От бюджета - на второ място, и на трето - от европейските фондове.

Да сме наясно - форумът в Будапеща ясно показа, че Европа изпитва тих ужас от факта, че между 2004 и 2007 г. върху главата й ще се изсипят 5 милиона източноевропейски роми. Сигурен съм, че ще предпочете да плаща, и то яко, да си стоят, работят и социализират тук, вместо да крадат и проституират по "Шанз-Елизе" или "Трафалгар скуеър".