|
Тъй като министрите обикновено са политически лица, досега вторият етаж се заемаше от експерти, които вършат работата. За първи път тези назначения предизвикаха толкова явни вътрешнопартийни и междукоалиционни драми.
Огромният брой замминистерски кресла (71), областни управители, заместник-губернатори, шефове на парламентарни комисии и техните заместници
не стигна за апетитите на верните бойци на партиите
и настрои негативно мнозина от останалите зад борда.
Като цяло и трите партии заложиха най-вече на хора, които не успяха да се реализират във властта, но пък са верни на правата линия или близки с някой от ръководството. За първи път образованието, специалността и опитът в определена област нямат никакво значение.
При НДСВ тази тенденция е най-силна. Жълтите предложиха предимно бивши депутати или досегашни зам.-министри. Най-пробивна се оказа Лидия Шулева. Тя успя да пласира почти целия си екип, който я следваше най-напред в социалното, а после и в икономическото министерство. Така бившите зам.-министри на икономиката Радослав Бозаджиев и Евгения Колданова остават кабинета, но в други ведомства - отбраната и Външно. За финансите се готви Димитър Ивановски. Бившата журналистка и началник на кабинета й в икономическото министерство Екатерина Виткова пък ще управлява в образованието.
Готвената за зам.-министър на културата Ина Килева досега работеше в кабинета на зам.-шефа на НС Камелия Касабова. Шефът на кабинета на Валентин Церовски Калин Рогачев ще се издигне до зам. строителен министър.
В БСП удовлетворените са предимно назначените за областни управители. Там
соцпартията се отплати на местните си лидери
При разпределението на бройките в изпълнителната и законодателната власт социалистите се опитваха да изиграят сложната игра и да дадат на всекиго по нещо - и на верните, и на вътрешната опозиция, и на отделните лобита. Разпределението ставаше така, че да се запазят балансите в партията, за да няма сътресения. Така например шефове на парламентарни комисии станаха стари кадри на соцпартията, които не успяха да намерят място в кабинета - като Атанас Папаризов, Петър Димитров, Георги Божинов и др. С такъв пост обаче се уреди и Янаки Стоилов, който не е заклет привърженик на това ръководство на БСП. Татяна Дончева се издигна до зам.-шеф на парламентарната група.
При зам.-министрите нещата вече опират не само до баланс, а и до това кой може да свърши работа. Наскоро един министър призна неофициално, че заради натрапените му от другите партии заместници, които нямат понятие от ресора, е принуден да търси експерти, а не толкова да уреди постове на свои верни хора.
Реализацията на кметовете също е чувствителен проблем в левицата. И затова няколко кметове, които станаха депутати, се готвят за изпълнителната власт. Сред тях са Петър Мръцков (Панагюрище) и Георги Петърнейчев (Пещера).
При ДПС уреждането на верните излезе от контрол
заради истерията около назначаването на губернатори от неговата квота в няколко области. Това принуди Доган да търси компромисни фигури, и то с български имена. Така във Варна областен управител стана човек, който е по-близък до НДСВ, отколкото до ДПС. Все пак сред зам.-министрите се уредиха верни кадри, останали извън парламента.
Преговорите около втория ешeлон на властта ясно показаха, че много трудно това правителство ще може да заработи ефективно. Особено ако единият играч се стреми едновременно към съвършено различни неща - хем да консумира власт, хем да е своеобразен коректив, хем да се опитва да обединява десницата.
