|
- Г-жо Коларова, защо зам.-министрите и областните управители се оказаха толкова трудни за поделяне, колкото и самите министерски кресла.
- Зам.-министрите не са голям проблем. Не за друго, а защото при тях има титуляр и чрез зам.-министрите се гарантира вътрешнокоалиционен паритет и последователно се провежда принципът на антимажоритарност, т.е. малцинството да има право да блокира решения на мнозинството. На тази основа бе структурирана и предишната управляваща коалиция между НДСВ и ДПС. Малкият партньор имаше възможност да блокира частично решенията на големия. Случаят "Булгартабак" бе показателен за правото на вето на ДПС и бе най-драстичната проява на липсата на консенсус в края на управлението на Сакскобургготски. Но мисля, че днес големите проблеми са при областните управители.
- В публичното говорене, заредено с висок етнически градус, областните управители все повече се привиждат като изборни длъжности.
- Рано или късно България ще трябва да се съобрази с ЕС и да въведе изборност и на регионално ниво - за областни съвети и областни управители. В Европа обаче регионите са много по-крупни от нашите 28 области, повтарящи социалистическите окръзи. Днес областните управи осигуряват постове, чрез които се гарантира необходимата бройка партийни назначения в тази толкова голяма коалиция. Това е нормално - всяка партия, дори и най-демократичната, да се грижи за въвеждане в управлението на своите кадри. ДПС обаче получи непропорционално голяма квота управители.
- 6-има от 28, равни на 22%.
- При министерските кресла те имат 3, т.е. 11%, което е два пъти по-малко. НДСВ де факто остана трета сила в разпределението на областните управители - получи както по-малки, така и по-слаби в бюджетно отношение областни центрове от ДПС. Нещо повече, както и при министерствата ДПС получава позиции, чрез които се контролират най-големите ресурси. Това е особено неприемливо, защото присъствието на ДПС в изпълнителната власт е получено благодарение гласовете на отсъстващи от националното публично пространство избиратели. Голяма част от гласувалите за движението живеят в Турция, друга още по-голяма част - в малки отдалечени селища. Това са публично неактивни хора и техният вот се сблъсква с вота на най-активните избиратели в най-големите градове.
- Областните управители обаче засега са назначаеми. Каква е логиката, изповядвана от редица местни партийни структури, да се вади като критерий за това дали една партия може да има претенции за дадена област получените от нея на парламентарните избори проценти?
- Нашата избирателна система е пропорционална, а ако областният управител е избираем, това ще е мажоритарен избор. Един последователно проведен принцип за представителност на регионалната власт обаче ще изисква и регионално ниво на законодателната власт, т.е. втора камара на парламента. Това в една или друга степен означава федерализация на унитарната българска държава. Тук веднага се пораждат страховете, че така ще се даде още по-голяма автономия на турското или мюсюлманско то малцинство. Исканията на местните националистически организации редовно се парират с прогнозата, че резултатът може да бъде напълно противоположен на намеренията - федерална държава с още по-голяма тежест на ДПС в управлението.
- Но пък ако спазим европейските изисквания и редуцираме броя на областите до сегашните 6 или 7 района за планиране, избирателите на ДПС не биха имали превес в нито един от тях и така движението едва ли би се сдобило и с един областен управител?
- Това, предполагам, е и моделът, към който се стреми Иван Костов. ДСБ отстоява въвеждането на по-големи, европейски региони, в които да има избираеми областни управи. Но това изисква една доста сложна институционална реформа. Като имаме предвид крехкостта на днешната коалиция, провеждането на такава мащабна реформа ще е равносилно на политически катаклизъм
- Кои са най-апетитните области според вас?
- Софийска област е особено апетитна заради оспорваната реституция на горите на Боровец и проекта "Супер Боровец". Освен това действията на областния управител пряко ще влияят върху стабилността на управляващата коалиция. Реституцията на царските имоти може да бъде оспорена чрез акт на областния управител. И ако за управител на Софийска област бъде назначен човек на Доган, това означава, че ДПС ще бъде арбитърът, който определя отношенията между другите двама коалиционни партньори. Знаете как съдията може да предопредели както изхода от една игра, така и духа й - спортсменски отношения или груби и непочтени номера.
- Но това може и да се окаже добра спойка на новата коалиция - всички са толкова навътре в играта, че или ще печелят добре всички, или ще пропадат всички вкупом?
- А може и всички да си измиват ръцете. Ако БСП е поела някакви ангажименти към Симеон, може да каже: да, ние ги спазваме, но ДПС искат да ви вземат имотите. Може и обратното - социалистите да се оправдаят пред избирателите си, че те много искат да оспорят реституцията на царските гори и планини, но областният управител на ДПС блокира инициативите им. Анализите на коалиционните кабинети показват, че при коалиционно управление трета малка партия посредник заздравява отношенията на двата основни партньора. Въпросът е доколко ДПС може да бъде безпристрастен посредник, защото е безспорно, че отношенията вътре в левия блок между Доган и социалистите са твърде топли. Другият вариант е консенсусът, при който всеки един от трите партньора има право на вето, т.е. контрол върху действията на останалите.
- Доколко ефективна като технология на властта може да бъде тази коалиционна система на контрол и баланс?
- Аналогията с конституционната система на контрол и баланс на властите едва ли е уместна . Тази коалиция блокира тъкмо ефективната система на контрол и баланс между изпълнителната и законодателната власт. Толкова широка коалиция отслабва и обезсмисля парламентарното мнозинство. При парламентарните (кабинетни) демокрации - за разлика от президентските - изпълнителната власт пряко зависи от законодателната. Когато обаче кабинетът е формиран на основата на толкова широка и разнородна коалиция, договарянията за решенията на изпълнителната власт не се постигат в парламента. Това намалява тежестта на законодателния орган, депутатите имат ролята по-скоро на статисти в масови сцени. Евроинтеграцията допълнително засилва ролята на изпълнителната власт, защото всички важни законодателни промени вече са договорени на срещи между кабинета и представители на ЕС.
- В тази коалиция вече сякаш се оформя конкуренция между две десни крила - от една страна, НДСВ, от друга - финансовият министър.
- Доколко НДСВ ще бъде дясно крило в коалицията ще проличи на кметските избори в София и Русе. Ако на първия или втория тур бъде излъчен общ кандидат на БСП и НДСВ в който и да е от осемте града, това ще е белег, че НДСВ става част от левия политически блок. Ако НДСВ подкрепи десен кандидат, тогава желанието на ръководството на НДСВ да запази либерално-центристкия профил на организацията си ще е ясно. Съвсем отделен е въпросът дали избирателите на НДСВ ще се съобразят с действията на политиците. Всъщност най-важно за бъдещето на кабинета е как ще се групират предпочитанията на избирателите. Ако гласовете на БСП и НДСВ не могат да се прелеят, това означава, че днешната коалиция е обречена, защото не обединява избирателите. На изборите коалициите, които политическият елит сключва, могат да бъдат или напълнени като чувал, или изути като чорап. БСП обаче засега като че ли иска да идентифицира царската партия като лява. Социалистите предпочетоха Орешарски да е финансов министър. Постът не бе даден на Милен Велчев или на друг от НДСВ, с което БСП демонстрира, че отказва да припознае НДСВ като автентична дясна партия.
- Но Орешарски ще бъде и удобно извинение за всички непопулярни мерки - видите ли, налага ги лошият човек, който не е наш, съжаляваме, че не можем да изпълним обещанията си.
- Той ще бъде една външна фигура, чрез която обаче партиите се легитимират пред международните институции. Степента на реформираност на БСП ще се оценява преди всичко по финансовата политика, която тя провежда. Мерило за реформираността на БСП спрямо малцинствата е просто присъствието на ДПС във властта. Може би БСП не се чувства способна да излъчи свои лидери, които да отстояват реформистка политика по тези ключови политически въпроси. Трагедията на силно институционализираните партии е, че те могат да съществуват и без силни лидери. Интересно ще е все пак да видим кое ще гарантира ефективността на този кабинет - дали усилията на отделните министри или общата воля на кабинета като цяло. Скоро ще се види и дали Сергей Станишев ще бъде силен, или ще бъде първият слаб министър-председател социалист. Засега двете големи партии - БСП и СДС, са излъчвали само силни премиери - в смисъл, че и Костов, и Виденов лично поемаха отговорността за решенията и действията на кабинета. Когато коментираме формата на днешната коалиция, важното е да се види дали Станишев ще съумее да бъде силен министър-председател, какъвто изисква институционалната система в България, или ще се окаже фигура, зад която всеки вицепремиер и министър ще провежда своя собствена политика.
Приказката за ануса и докосването я знаете 
