:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,398,763
Активни 55
Страници 14,166
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Отсам и оттатък фикуса

Между страниците на стар бележник открих зъбатата усмивка на никарагуанеца Фелипе. Тънки коцкарски мустачки правят мъжките усмивки по онези места двусмислени и някак хищни. На друга от снимките Фелипе държеше чаша и сочеше към бяла постройка с тъмни прозорци. Гримасата му и там бе сочна и победоносна. Няколко минути преди това бях утешавал Фелипе заради номерата на проклетата му тъща. Зетьовете от всички континенти са братя и за да го поразведря, взех да му обяснявам къде българската тъща държи българския зет - между фикуса и прозореца, за да не духа на фикуса. Плоският виц затрудни Фелипе и още докато се борехме с превода, той почна да изтрезнява. Първо - в онези ширини никой не разбира какво точно може да духа от прозореца. И второ - фикусът.

Фикусът го мъчи, мъчи и накрая той си взе чашата и ме помъкна навън. Първият фикус, при който ме заведе, бе с големината на стар клонест дъб или орех и под него белееше поликлиниката от снимката. Показа ми и други фикуси в околността, някои още по-големи. На един от тях висеше хамак и преводачката Норма Лопес веднага се настани в него - снимахме я за потомството.

На фикуса там също му викат фикус - разбираха ме и без превод. Но никога не ми повярваха, че по къщите ни фикусите растат в саксии и в качета, че също тъй нелепи виреят кактуси, а и палми. Прочее - и кактусите там стигат до комина, ако забравим, че къщите им изобщо нямат комини. За палмите e излишно да говорим.



Сега си спомням и зокумите в Индия



- надхвърляха четири-пет метра, и нямаше да ги забележа даже, че са и, ако двама черньовци не бяха паркирали автомобилен кран да ги кастрят, понеже пречат на телефонните жици. Листа и цветове се посипаха върху мен и разпознах в тези дървета "цветето" на баба ми Яна, дето никой друг в Беглеж не успяваше да завъди.

Какво им бе станало на тези растения по широкия свят, та растяха като невидели и се възвисяваха над къщи и човеци? Какво превръщаше нашите стайни галеничета, дето се бояха от течение и съхнеха при всяка пропусната поливка в мощни, дълголетни, пълноправни граждани на природата?

Всъщност всичко е точно наопаки. Не нашите капризни, изнежени фикуси и зокуми бяха намерили в онези земи силата си и свободата. Вярното е, че тъкмо там те са истински, в естествен ръст, съвсем на мястото си. А тук са смалени, приспособени, неузнаваеми. Защото там са топлите страни и точно там въздухът и слънцето са предостатъчно за всяко живо същество. Тук ги поддържа само суетата ни да ги притежаваме почти насила, навикът ни да ги поливаме и някак преувеличената ни, отдавна рутинирана любов. В какво се превръщат внушителните, волни, формиращи пейзажа видове, можем да се убедим почти във всяка българска гостна. А ако говорим за фикуса, под който белееше грубата, олющена поликлиника - тук почти във всяка поликлиника ще откриете в някой ъгъл да събира прах поне един занемарен, нещастен фикус.

И все пак: защо днес пак ме човърка и обърква всичко това, дали си нямам някаква причина да се връщам към въпроса и дали този въпрос е най-важният сега, когато дружно и без роптание за пореден път избрахме светлото бъдеще?

Сигурно не е от това, че вековните, могъщите, клонестите и вечнозелените идеи на демокрацията



тук се гушат хилави



Едва ли е и от това, че жилавото, устойчиво, и навсякъде по света отрупано с плодове дърво на свободната човешка инициатива тук за пореден път - едва покарало - изсъхва.

Нито от това, че пресадените от модерния свят партии, идеи и програми тук веднага се смаляват, израждат се, линеят, дори с различен цвят цъфтят.

И в никакъв случай заради това, че институции и власти, които другаде са яки, респектиращи, стабилни, които другаде са дълбоко вкоренени, а короните им приютяват и закрилят, тук веднага се напъхват в качета и саксии - не толкова понеже служат за украса, колкото заради удобството да ги отместват, когато някой намери, че му пречат. (Или да ги поставят до прозореца - не толкова, за да не духа, колкото да не се вижда отвън какво се разиграва вътре.)

Даже не и заради подлото съмнение, че всичко това в края на краищата може да е просто и по причина на климата. И буквално. И преносно!

Не, не е заради всичко това, господа-другари, бойци на революционния оптимизъм и на мичуринската идея, че в ботаниката и в политиката всичко е постижимо.

А заради простата необходимост (след всичко сторено дотук) всеки път, когато ще пренасяме фикус отнякъде, да се запитваме: знаем ли изобщо що е фикус и има ли за него почва у нас?

И ако почвата отсъства, да помислим първо за нея...
42
2721
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
42
 Видими 
02 Септември 2005 01:14
Отива се където има фикуси или се сади и стои около мушкатото. Избор.
02 Септември 2005 01:15
от трън, та на глог
02 Септември 2005 02:55
Говориш за флората, но да се сеща фауната
02 Септември 2005 03:55
вековните, могъщите, клонестите и вечнозелените идеи на демокрацията
тук се гушат хилави...


Ми при наличието на толкоз милицiонери и комунета, ще са хилави бре Др. Донков, кво се па толкоз чудиш?
02 Септември 2005 04:10
Донков, що ти трябваше да одиш до Никарагуа, да раздуваш тъпи вицове и да ръгаш фикусите у качета? Такова едно увъртяно. И защо? Трябва да го кажеш просто, по ленински: "Почвата у нас е подходяща само за социализъм!" Тогава ще те разберат дори и другарите от агитпропа.
02 Септември 2005 06:51
pickle kisser...
02 Септември 2005 06:53

Некой мъ бутна, или сам си паднах....
02 Септември 2005 08:58
Чудесна статия
Разбира се не и за малоумници като Гаспарини-Алтафини, който всичко обясняват с комунисти и милиционери.
Аз отдаван обяснявам в този Форум, че съществуват както в природата така и в обществото процеси протичащи естествено и процеси, които не протичат по естествен път, а пътя на налагане.
Всичките тези завоевания на Запада:
..............жилавото, устойчиво, и навсякъде по света отрупано с плодове дърво на свободната човешка инициатива...................
.......................институции и власти, които другаде са яки, респектиращи, стабилни, които другаде са дълбоко вкоренени, а короните им приютяват и закрилят.............................[/gr een]
са резултат на естествени процеси, на вековни опити и грешки, на един Дарвинов процес на селекция. Този процес е вървял от известното настояще към неизвестното бъдеще, т.е., с нарастване на ентропията. Докато при нас те са следствие на мимикрия и папагалщина, от налагане от горе, от известното настояще у нас към същото известно на Запад, т.е., ние нямаме нарастване на ентропията. Ние налагаме взети от другаде правила, като ограничения. Докато на Запад правилата са се пораждали по ествествен път, като следствие на тяхното развитие у нас те се налагат, като изискване, поради това, че видите ли те работят на Запад.
Редица историци и философи като Тоймби, Бертран Ръсел и др. подчертават неплодотворността на този вид развитие. Именно това е трагедията на закъснелите в развитието си държави. За да настигнат развитите те трябва да налагат определени правила, а не да следват собственото си развитие.
02 Септември 2005 09:09
Абе Донков, то и у форума примери, я как е разцъфтял и оплоден Фичко, и компания. Апропо ние внасяме екзотични неща само от Освободителите...
02 Септември 2005 09:12
Да !Нещо като маймуните в зоопарка-повтарят всеки жест.
02 Септември 2005 09:14
не я дочетох.
Както силно почна, не ми се ще да видя как зарада към края

02 Септември 2005 09:16
Абре Милче, екзотичната ти тъпота освободителите братушки na 09.09.1944 ли я внесоха?
02 Септември 2005 09:27
Гаспарини пак тръгна с убийствената си логика... и сложни пируети на "мисълта".
02 Септември 2005 09:46
'свободната човешка инициатива' тя е основата на успешната държава, и конкуренция. Тук мимикрия, назначени елити и данъкоплатци и преход-опит да се легитимира неавтентичния модел, а резултата
02 Септември 2005 09:54
Видя ли сега, Пейчо както казва Гаспарини комунистите са виновни за всичко. Да живее международното положение Ха - Ха.
02 Септември 2005 09:58
не само комунистите и млицйонерите Милче, ми и екзотичните тъпаци кат тебе.
02 Септември 2005 10:04
Газпарини, проблема с радиоточките го обсъдихме вече, ти искаш бис, така ли?
02 Септември 2005 10:06
Milcho, на квотен принцип е, коалиционен... kiss-kissing kind. ha-ha Бузи мени са вече мили ц онерите Милчо, с кукли на конци ни забавляват, интересно време е, тъпет шоу е

Редактирано от - Пейчо Пеев на 02/9/2005 г/ 10:52:13

02 Септември 2005 10:12
Ако искам бис Милче, ти требе да тренираш ногу и задълбочено устните изпълнения.
02 Септември 2005 10:20
Гаспарини: Ти ме уби, с последното, значи...Предавам се, с интелигентен човек, като тебе не мога да споря... значи. Живей и все повече умней, значи...
02 Септември 2005 11:00
А Фичо напоследък е повехнал нещо
Липсва му интусиазъм след изборите. Няма да има лустрация.
02 Септември 2005 11:00
А в Чукотка да знаете какви моркови и тикви растат
02 Септември 2005 13:01
Вчера колко беше хубаво като си приказвахме за мастика...
02 Септември 2005 13:05
Е-е-е отче! Не започвай като Мухата да подвиваш кюшето!
02 Септември 2005 13:11
Еще за 1500 лет до нашей эры египтяне считали этот напиток лечебным. В конце XVIII века в Швейцарии был впервые изготовлен абсент, наливка на спирте, полученная в результате настаивания полыни. Известны технологии для производства множества напитков с анисовым вкусом. В качестве примера приведем анисовую водку "анис дель моно", являющуюся предметом национальной гордости Испании. Водка продается в бутылке, особую форму которой придумал в конце прошлого века хозяин фабрики в г. Бадалоне, взяв за основу флакон для духов, купленный им в Париже. На этикетке изображен шимпанзе с человеческим лицом, держащий в одной руке бутылку, в другой - свиток со словами: "Это лучший анис, что доказано наукой" Существуют другие сорта этой анисовой водки (настойки) - "Анис горилла" и "Тигриный анис". К большому семейству анисовок относится также греческая оуза, турецкая раки и болгарская мастика. Оуза - это сладкая анисовка крепостью 40-50% об. Раки имеет пряный привкус трав и кореньев. Она не такая сладкая, как оуза. Крепость 40


02 Септември 2005 13:19
Ами то мина обяд и май пак ще се почне една-а-а дискусия-я-я
02 Септември 2005 13:24
ми аз рекох нещо за кисели краставички по-горе, ама нема кой да подфане...
02 Септември 2005 15:38
>>><<<
Блиндюша, где ю видели пикълс ъндер фикусъм? деърефор то дискутиръватъ...одни фанс деър говнами бръйзгают..
02 Септември 2005 16:40
Милче, пошегувах се бре брачед.
Имах предвид да окаш силно на френски БИИИИС.
Маре не се сърди, че ти върнем камйончетата.
Аре сега , егати сръдлйото.
Кой че ни пуска марксизам лененизам на порции сега?
02 Септември 2005 16:52
Донков, ти си *****!
Какви вечно зелени идеи на демокрацията те гонят латинска америка бе мой човек?!! Как точно в Никарагуа те налегнаха тези алюзии? Че там на цял континент има сигур една или две "демократични" държави и това е докато не дойде поредната хунта. *****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 02/9/2005 г/ 17:33:33

02 Септември 2005 17:03
*****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 02/9/2005 г/ 17:33:58

02 Септември 2005 17:09
Могъщите, клонестите и вечнозелените идеи на демокрацията у нас били хилави и фикусчето не растяло. Ами как да расте като толкова много маймунчета с червени задници са се накачурили отгоре му. Когато тъщата подарила фикус на зетя оня промърморил, че първо му пробутали маймуната а после и палмата.
02 Септември 2005 18:01
А почвата в Ирак каква ли ще да е, че храсти там се не прифащат.

_______________________
"Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций
02 Септември 2005 19:16
Звучи добре, но ако Калин Донков (които иначе е безупречно искрен) поживее на запад ще се убеди, че демокрацията на запад, а още по-малко по целия фикусов свят, няма много общо с фикуса.
*
Кому демокрация, а кому брадва...
02 Септември 2005 19:42
ФИКУСИ - ХИЩНИЦИ
Достигнахме, значи, и до това ниво при което носталгокомунистическите другари започнаха да ни заливат с някаква смес от ботаника, офеклубна реторика и бетонна философия ( за разлика от дървената, тя си е както подсказва името и излята в ония панелопроизводителни комбинати от стоманобетон, да го еба. Хем от една страна монолитна и ужким респектираща, хем от друга - ронеща се и плачеща за "саниране".
Седнали така, крак връз крак до домашния фикус, подпряли слепоочие като Ничше и пишат ли пишат как, да го еба, тая ми ти демокрация е непригодна за българина. Точка.
Не става бе. Не става. Тя демокрацията не е за Гунчо и Бончо. Тя не иска
интелектуалци свикнали на съвсем по друг вид "хубав живот" - един такъв, дето сега е модерно да му се вика ДОСТОЕН. Тя не търпи "многоширокообразовани" но не ставащи практично и за свинска пичка НИЩОПРАВЦИ, свикнали на безкрайни лаф-бош мухабети в специално организираните за целта от Партията браншови клубове - клуб на писателя там, на журналиста, на преводача, на архитекта...изобщо имаше си на времето за всяка прослойка там такъв род "плямпаджийски гнезда". И за
художественно-творческата интилигенция, па даже и за научно-техническата такава. Ще се размотава там социалистическия аристократ по цял ден в "пак нарочно построените за случая" СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТИ (инкубатори в които най-често се преписваха разни публикации от западни списания, "играйкаше се на престижност" и се завихряха междуучережденски войни за престиж и евентуално задгранични командировки. Разбира се, имаше и неколцина реално работещи, но при наличните условия техният коефициент на полезно действие сравнен с този на съответния труженик работещ в западна фирма занимаваща се със същия или подобен "проблем" беше като на черешовото топче сравнено с артилерийско оръдие) и след това ще отиде да обменя със себеподобните си "интелектуална информация" на биричка и пържени картофки. Ами да, бе. Какво му е лошото, нали? Ами че кой не иска по цял ден да се прави на интелектуалец за заплатка там (е верно не е кой знае колко, ама па с'а...всички сме така) и вечер да седне на теферич в клуба и да продължава да се прави на интелектуалец всред себеподобните? Муци, бе. Муци. Ами че к'во му'й лошото? А?
Лошото за съжаление е фактът, че за да ми се пра'йкаш на ИНТЕЛИГЕНТ (без значение дали там художественно-творчески или научно-технически ) ти трябва да си си заработил реално хаталята. А как се оценява нещо дали е реално? Ами че на туй му викат още от време оно - пазар.
Ако си вадиш хляба с картофи ( не да го вадиш заедно с картофите от земята, а да изкарваш пари за закупуването му, Гуджо), ами носиш ги там на "Женския" ли, на "Римската стена" ли, на "Младост" ли...(това си е вече въпрос на стратегия, разрешения и разни други неща които пак ти трябва да разрешиш), поставяш ги на сергията, вадиш кантара и им поставяш там някаква си цена ( съобразена със сезона, тази на конкуренцията и куп други неща които картофопродавачите би трябвало да ги знаят по-добре и от мен и от теб). Е, ако картофите ти са хубави, ако цената си заслужава и ако хората се нуждаят от твоите картофи (или пък има там други вторични фактори, като общонационален дефицит на картофи, да речем)- играта спи, брато. Продаваш си там стоката, качваш се на возилото си и си се връщаш у дома с чувство на добре свършена работа. Ако произвеждаш словесни салати, ами просто намираш съответното издателство което ще сметне, че народонаселението се нуждае точно от твоите калорични зеленчуци, даваш им там ръкописите и ако наистина те бива, ами "народа" не само ще купува, ами и горещо ще те препоръчва на "другия" по-малко информирания "народ" и ти от уста на уста току виж си се превърнал в легенда. Да де, ама ако словесните ти марулки са спаружени като пенсионерски уй, просто ще си гният там на "Славейков" и толкоз. Ама не те били разбирали хората, викаш...да бе, да...знаем го и туй. Виждале сме го, дето викат шопите. Неразбрани гении, днес, има повече, да го еба, отколкото каквито и да било други гении. На всеки установен и народопризнат гений, ако не се падат барем по 120-130 пренебрегнати и недооценени - та на. Обърни се наоколо и виж приятелите си, ако всред тях няма барем трима-четирима непризнати гении, ти брато, значи се движиш в много съмнителни кръгове и трябва да преосмислиш социалната си среда.
Аз съм го казвал неведнъж, ама дай да го кажа отново за да се разбере веднъж за винаги: Тежко и на тая държава в която гяволите са повече от баламите
Е, това е. Трябва да се разбере, че да си пълноценен индивид при настоящото дередже не е толкова просто като да седиш така до фикуса и да тропкаш с мойсеева категоричност разни глупости от сорта на:
Не, не е заради всичко това, господа-другари, бойци на революционния оптимизъм и на мичуринската идея, че в ботаниката и в политиката всичко е постижимо.
А заради простата необходимост (след всичко сторено дотук) всеки път, когато ще пренасяме фикус отнякъде, да се запитваме: знаем ли изобщо що е фикус и има ли за него почва у нас?
И ако почвата отсъства, да помислим първо за нея...

Защото трябва да се разбере веднъж за винаги, че оная там залъгалка със светлото бъдеще, гарнирано с национална специфичност, братска взаимопомощ и интелектуални фойерверки из клубовете дето се опитваш да реанимираш, отлетя в небитието на историята и сега се гърчи там до томасморовата "Утопия" и до Слънчевия град на Незнайко ( не нашия-форумния, ами оня на Носов), Пъструшко и Чипоноска. Нама я, бе, човек. Нямаааааа. Отиде си барабар със "Съюза за Взаимопомощ" (галено наричан СИВ), заводските цехове със столовете, паспортите на трудовата слава, поздрава "Винаги готов", манифестацийките с махащите от мавзолея величия, ватенките и гуменките и всичките ония така мразени дори и от самия теб тогава ( но идиализирани днес) символи на "безпереспективност" и двуизмерност. Това ми ти Светло бъдеще беше закопано не от ония гадните с фраковете и гамашите, ами от самите нас - тарикатеещите, търсещите на баницата мекото, връзкарското, корекомското и внесеното по "второ направление" и ако ме питаш мен - напълно заслужено.
Не може ти да се чешеш мъдите по цял ден и да ми се правиш на интелектуалец обсъждайки най-новата пластика на Вежди и най-баталното платно на Свилен и да очакваш заради тези си напъни да бъдеш възнаграден със съответната там "мана небесна" от "съюза на Писателите" или там някаква си синекурна професийка в "нашенско културно учереждение". Просто някак си не става. Защото в същото време и стругарят Костадин си чука нещо частно в предприятието, снабдителят Миладин "залевява" от продуктите за стола по нещичко за фонда "и аз съм човек", катаджията Варадин дириджира с палката си там свои си "продадени невести", даже и най-баналните учителки по руски се чудят как да си купят валютка за някакви си хептен глупави джунджурийки и изобщо всичко е един парад на суетата, глупостта и безсмислието. Както виждаш тоя сценарий не бачка. ДОКАЗАНО и то не само у нас, но и в бившите ни братски страни, барабар с най-големия брат - батко ти Ваня.
И след като не бачка, кажи ми какво предлагаш ти като алтернатива за реалната демокрация? А? Каква е тая, съобразена с националните особености система дето ще ти позволи хем да се гевезиш там и да правиш соцреалистични хепънинги, хем да живееш достоен живот? Ами няма такава, колкото и да ти е мъчно. Не че злорадствувам. Напротив. Тъжно ми е и то не само за сестра ми, семейството ми и най-близките ми приятели ( някои от които и те като теб, чакат някой друг да им оправи бакиите, докато те интелектуалничат и обсъждат кривиците на гадния демократизъм), ами и за теб и за него и за него и даже за оня капут дето вчера ми се правеше на полковник. Ама, това е, както ти викам положението. Точка.
Дай да не забравим и поуката накрая:Огромни фикуси има по света - да. Безспорен факт, но фикусът хищник дето ти яде демокрацията не съществува. Той е творение само на фантазията ти и оправдание за дереджето на вегетиращото ти фикусче. Някакъв си там фройдизъм може би...бе, знае ли човек? Ама ти поливай, тори там и толкова. Фикуса и той е като лозето и не си пада много по молитвите, ами си иска мотиката.

02 Септември 2005 19:50
Еваларката Грациян. Кефиш ме брачед
02 Септември 2005 19:53
"Отсам и оттатък фикуса"
.
аз си седя между фикуса и уиндоуса, ама не заради тъщата, а заради голямата сянка под него в горещото време, където се чувствам тъи спокоен. И така както си седя отвън, пред прозореца и си чета, кои отсам, кои оттатък на фикуса се сещам, че не съм чувал или виждал фикус-бонзаи, или бонсаи-фикус (нямам идея как е точно). Сигурно (няма), може би защото на никои не му трябва да седи под едно толкова малко фикусче. Но пък на едно фикусче - бонсаиче, човек винаги може да му бъде/хвърли сянка или да го стъпче, дори и без да иска, по невнимание един вид. А ако купонът е по-голям, дори и домакинята няма как да те усети, ако предвидливо избършеш у килима й подметката си със следите от стъпканото...
Без съмнение и почвата в която се пресажда е важна, един от наше село, на туи, на почвата и вика земя. "Хубава земя" вика ми тои "И за строеж и за градина!" или "Ааа не, земята там е калпава. Свлачище. За нищо не става. При наи-малкото таквоз и ти оиде и къщата и градината. То, маи се оказва, че Добрата земя е добрата Основа и за сенката и фикуса, за къщата и тъщата, ... пък и за уиндоуса... през които гледаме. Но виж, добра земя не може да се внася много, но може да се облагородява... " Така ми разправя тои, а аз поклащам глава... под сянката на фикуса.


02 Септември 2005 19:54
айде и РеСеВе класико се е изказал изобилно
02 Септември 2005 20:27
Ахъ
И "Верноризец Храбрий", скоро щели да раздават...
Или "Черноризец...", май...
02 Септември 2005 20:27
Грациан, прочетох цялото! Не виждам никакви грешки, било то идеологически или художествени. Издържано! Сега ще видя Перко? Той го бива за писател, ама за идеолог е гола вода и мокра плява.
02 Септември 2005 20:42
Храчко, точен си копеуе! Само ще добавя (без да го еба), че съдеики по твоя случаи "тя демокрацията" и към душевни онанисти (чекиджии) не е особено благосклонна. Бех ли изчерпателен или да слагам ръкавиците преди да те изчерпя от форума?
07 Септември 2005 06:03
Грац,

Интересно, г. Донков, имаше ли пък у нас почва за фикуса на комунизъма или доставихте същата от странство?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД