Ураганът "Катрина" ще има огромни политически последствия за САЩ. Катастрофата нанесе удар по нефтопреработващите предприятия, в които отива една четвърт от целия петрол, употребяван от най-мощната икономика в света. И това стана точно когато цената за барел достигна най-високата си точка, а недоволството от непредсказуемата енергийна политика на Белия дом е по-силно отвсякога.
Символично е, че "Катрина" удари по региона, най-малко защитен от наводнения и последиците от глобалното затопляне. За американските граждани не е толкова важно прави ли са учените при оценката на причините за случилото се. Те вече знаят, че рискът е реален, но президентът не го възприема сериозно и продължава да вярва, че ерата на евтиния петрол ще продължи. Освен това регионите, където се добива нефт, стават все по-малко надеждни.
Даже нефтените компании не крият, че вече се готвят за "постпетролната" епоха и смятат да се борят с изхвърлянето на въглеводород във въздуха. Но президентът Буш, останал в плен на старите консервативни схеми, бави приемането на адекватни мерки и в отговор на опасенията на учените поставя под съмнение климатическите прогнози, които публикуват най-авторитетните университети в страната.
Неговите защитници се правят, че са привърженици на прагматичната политика, и казват, че трябва да се почака, докато прогресът на науката и технологиите ще позволи да се изменят курсът и приоритетите. Тези думи можеха и да поддържат илюзията, докато барелът бе евтин, а заплахата за нефтена зависимост бе далеч зад хоризонта. Изводите на учените за глобалното затопляне още предизвикват дискусии, но американците вече виждат, че в действителност никакъв енергиен "план Б" не съществува, макар духът на закона за енергетиката да предвижда, че Белият дом е длъжен да го подготви.
Даже Роналд Рейгън бе по-последователен: той искаше да лиши нефтените картели от субсидии и така да предостави възможност на пазара да се подготви за смяната на енергийния курс. Джордж Буш - напротив - като псевдолиберал увеличава дотациите на нефтения картел и отделя само трохи за търсене на нови, възобновяеми източници на енергия. Това убива в зародиш всяка воля за смяна на курса.
Още по-лошо е, че неговата администрация се бори против най-елементарните мерки за повишаване на енергийната ефективност, за приемането на които призовават редица щати и крупни промишлени компании. Това вече не е идеологическа позиция, а политика на човека, заслепен от 50-годишното изобилие на евтин петрол. Политиката "Петролът - това е всичко", е изчерпана, също както и съдържанието на земните недра.
Последствията от урагана Катрина нямат да бъдат само икономически, а най-вече морални. Видя се с просто око как цял един американски модел-интеграционният, не само че не работи, но е и тотално сбъркан.
Видя се и нещо друго-изключително слабата организация и подготвеност на САЩ по време на кризи.По време на 11-ти септември почти всичко бе концентрирано като удар върху няколко стотин квадратни метри, и за това не настъпи всеобщ хаос в Ню Йорк.Но при сегашните мащаби и размери като площ хаосът е пълен.Мародерства, грабежи, въоражени нападения и престрелки в един голям град като Ню Орлийнс, извършени от цветнокожи лумпенизирани тълпи-това е тъжната действителност. Когато поколения след поколения израстват с културата на американското гето, и когато големите градове по същество в резултат на американският начин на живот са се превърнали в гета, резултатът е логичен!
Властите тръгнаха на война с мародерите 
