Годината, изминала след Беслан, бе изключително успешна за властта - тя реши всичките си задачи. Нерешен остана само един проблем, заради който се и случи трагедията в Беслан - този с Чечения и тероризма. Нещо повече, Кремъл на практика губи целия Северен Кавказ.

Трагедията в Беслан се случи само четири месеца след началото на втория мандат на Владимир Путин. На практика той започна именно от нея, а не от инаугурацията на 7 май. Беслан стана



жалон, разделил политиката на Путин-1 от политиката на Путин-2



От Беслан руските власти си извлякоха няколко поуки - това заяви Путин в знаменитото си следбесланско траурно обръщение. Кремъл реши да промени не своето отношение към сигурността, а политиката си като цяло. И преуспя в това отношение.

Най-важното обещание на Владимир Путин бе да приеме "пакет от мерки, насочени към единството на страната". Това означаваше смяна на избираемите губернатори с назначаеми. Нововъведението остави в миналото самата възможност за противоборство на регионите с федералния център. Главите на субектите на федерацията станаха сговорчиви, а тези, които в Кремъл смятаха за "неудобни", напуснаха креслата си.

Другата важна цел на властта след Беслан стана "мобилизацията на нацията пред общата опасност". "Най-ефективния отпор терористите получават там, където се сблъскват не само с мощта на държавата, но и с организирано, сплотено гражданско общество", каза президентът. Тази цел е постигната блестящо.



Опозицията в Русия

изчезна като такава



Нито една от опозиционните партии по никакъв начин не реагира на Беслан. Политиците като че ли изобщо не го забелязаха. Не бе създадена никаква независима от властта комисия. Не бе дочута никаква смислена критика. Нещо повече, опозицията проспа не само Беслан, тя реагира по същия начин на всички предишни кризи на властта. Нито комунистите, нито либералите можаха да се възползват от монетизацията на привилегиите. Никой не реагира на Благовешченск, на събитията в Северен Кавказ. В светлината на "общата мобилизация пред опасността" опозицията като такава внезапно стана маргинална, а нейното "лице" се оказа Едуард Лимонов.



Беслан промени Русия не само политически, но и психологически



В масовото съзнание на руснаците се загнезди мисълта, че няма ред и демокрация едновременно, че тези понятия са антоними и заради първото трябва да се откажеш от второто. През октомври м. г., месец след Беслан, според допитване на центъра "Левада" в името на борбата с тероризма 60% от руснаците бяха съгласни временно да жертват "някои конституционни свободи", а 59% се съгласиха да бъдат закрити онези организации и медии, които поставят под съмнение политиката на президента. Макар 79% да бяха убедени, че властта е неспособна да ги защити от тероризма.

Беслан на практика не срина рейтинга на президента. Това, че населението подкрепя Путин, изобщо не означава, че то е доволно от сегашното положение на нещата. Според допитванията през май т. г. 43% виждат около себе си увеличаване на безпредела, хаоса и анархията. С други думи, малко е да се затягат гайките, не е достатъчно да се въвежда ред.

Годината след Беслан би могла да се счита напълно печеливша за властта. Кремъл успя да получи всичко, с което искаше да се сдобие. Наистина не мина без загуби. Главният и нерешен проблем остана този, който доведе до Беслан - тероризмът в Кавказ. Преди Беслан всички тревожни новини от региона идваха от Чечения. По-рядко - от Ингушетия.



След Беслан войната плъзна из целия Северен Кавказ



Миналия септември в Беслан хората излязоха на улицата, за да поискат оставката на президента Дзасохов. Москва отхвърли искането с логиката, че ако осетинците успеят да свалят президента си с улични протести, утре примера им ще последват останалите кавказки народи. И наистина месец и нещо по-късно тълпата завзе Дома на правителството в Карачаево-Черкесия и поиска оставката на президента. Москва обаче отново отхвърли искането, опасявайки се, че ако отстъпи, цялата власт в Северен Кавказ ще бъде пометена.

Това не значи, че в Кремъл имат доверие на управляващите в Кавказ елити или имат някакви илюзии относно тях. Нашумелият таен доклад на пълномощния представител на президента в Южния федерален окръг Дмитрий Козак рисува ужасяваща картина на ставащото в региона. "Ръководството на севернокавказките републики се откъсна от обществото, превърна се в затворена каста и обслужва единствено лични интереси. Формираните в структурите на властта корпоративни общности монополизираха политическите и икономическите ресурси. Във всички севернокавказки републики ръководните длъжности в органите на властта, в най-големите стопански субекти се заемат от лица, намиращи се в родствени връзки помежду им", уверява пълномощният представител на президента. Т.е. властта знае какво става, но вече няма сили да промени нищо.

С бездействието си



Москва влезе в

задънена улица



Засега основната борба в региона се води срещу местните власти. Като застават срещу своите президенти и правителства, кавказците засега апелират към Москва, надявайки се, че намесата на президента Путин ще оправи нещата. Но ако Москва започне да преназначава ненавистните лидери или да ги сменя с подобни, ще започне борба и срещу Москва.

Необратимата криза на властта в Северен Кавказ фактически вече въвлече региона в гражданска война. От самото начало на годината новините от фронта пристигат не само от Чечения или Ингушетия, а от Дагестан, Карачаево-Черкесия, Кабардино-Балкария. В продължение на няколко месеца из цял Кавказ все с помощта на танкове и тежка артилерия бяха щурмувани жилищни сгради - в Каспийск, Махачкала, Налчик, Назран, Хасавюртския район. А сътрудниците на ФСС и МВР ги взривяват в Дагестан почти всяка седмица.

В своето "бесланско обръщение" Владимир Путин каза, че няма да позволи "милиони хора да бъдат потопени в безкрайна поредица от кървави конфликти по примера на Карабах, Приднестровието и други добре познати ни трагедии". Но в Северен Кавказ става именно това.