Един ред е достатъчен да взриви българския парламентаризъм. Това доказаха депутатите, които тихомълком във вторник привечер измениха закона за изборите. Те дадоха определение за парламентарно представени партии и коалиции.

На пръв поглед дребен проблем. На кого му пука? Но не е така. Проблемът е твърде сериозен, защото само тези партии и коалиции, които са парламентарно представени, могат да участват в преговорите за излъчване на състав на Централната комисия за местните избори и на всички останали комисии надолу по веригата.

А който участва в комисиите, има по-голям шанс да контролира играта, наречена избори.

Всичко започна от това, че по действащия закон партия НДСВ не беше парламентарно представена. Странно, но факт - по закон тази партия нямаше право да участва във формирането на ЦКМИ. За да поправят тази очевидна несправедливост, депутатите от НДСВ решиха да променят закона за местните избори. И точно там навряха определението що е то парламентарна партия.

И вписаха, че парламентарни партии и коалиции са тези, които са регистрирани по закона за партиите и имат достатъчен брой депутати, за да направят парламентарна група - поне 10.

Но този текст не реши проблема, той го мултиплицира и стана петорен.

Партия НДСВ, представлявана от С. Сакскобургготски, вече е парламентарна. Регистрирана е в съда, има със сигурност повече от 10 депутати.

Коалиция НДСВ, представлявана от мандатоносителите Пейков и Драганова, също е "парламентарна" - регистрирана е в ЦИК и има 108 депутати.

Следователно законът позволява



и Пейков, и Драганова, и Сакскобургготски



да участват в конституирането на ЦКМИ. Тук проблемът леко се разширява.

По закон никоя партия няма право да има мнозинство в избирателните комисии. ЦКМИ има 21 членове, 10 се полагат на НДСВ. Но на кое НДСВ - на партията, или на коалицията, това не е ясно.

Ясно е, че парламентарните партии и коалиции ще са представени в ЦКМИ съобразно представителността си - имаш повече депутати, значи може да вкараш повече членове в комисията. Да, но коалиция НДСВ и партия НДСВ боравят с едни и същи депутати? Членовете на партията са членове и на коалицията все пак.

Шефката на правната комисия Анелия Мингова и депутатът Константин Пенчев разшириха проблема до крайност, след като във вторник вечерта обявиха, че всички парламентарни партии и коалиции могат да участват в преговорите за конституирането на избирателните комисии.

За да е пълна кашата, Мингова изброи партиите и коалициите,

които имат това право: партия НДСВ, коалиция НДСВ, партия БСП, Коалиция за България, партия СДС, коалиция Обединени демократични сили, партия ДПС. (Тук Мингова можеше да добави и коалиция ДПС - въпреки че в ПГ на ДПС няма депутат от друга партия, движението участваше на изборите в коалиция с партията на Цвети Кънчев.)

Всички те могат



да участват в преговорите при президента





като различни субекти, обясни Мингова.

Като имаме предвид броя на субектите и тяхната представителност, се оказва, че българското Народно събрание се състои от около 400 депутати - партията НДСВ има 101 депутати, коалиция НДСВ (108 депутати), БСП (около 30), Коалиция за България (48 депутати), коалиция ОДС (50 депутати), СДС (41), ДПС (20).

Разбира се, това е несериозно. Толкова несериозно, че дори и Мингова ще го разбере. Преди няколко месеца Огнян Герджиков разбра бързо колко несериозно приказва - когато твърдеше, че 10 депутати не могат да направят парламентарна група, защото не са от една партия.

Сигурно скандалът, който тръгна в БСП по повод гласуването на този текст, бързо ще замре. Драма въобще не произтече в СДС - тази партия си има други тегоби. Не е ясно обаче как ще се разберат в НДСВ.



Проблемът между партията НДСВ и коалицията е стар,



сериозен и нерешим. Той се задълбочи и с друг текст в избирателния закон, който допълнително реже от ореола на мандатоносителите. Те вече няма да могат да регистрират коалиция НДСВ в ЦИК, защото една коалиция не може да повтаря името на вече регистрирана пред съда българска партия. Имаме регистрирана партия НДСВ, значи не може друг да регистрира коалиция НДСВ.

Всички тези въпроси би трябвало да се тълкуват ясно. Било от Конституционния съд, било от председателя на парламента.

Факт е, че Народното събрание направи още един неясен закон, прие още един текст, който не може да се приложи, без да се тълкува. Или без да се промени.

А решение имаше и то беше ясно. Основният субект в един парламент не е партията, а парламентарната група. Имаме пет парламентарни групи с ясен брой депутати, т.е. с ясна относителна тежест. Те отиват при президента и договарят състава на ЦИК съобразно квотите си. Ясно и просто.