|
Циганите повече не могат да останат в това състояние. Искаме видими резултати, искаме да знаем с колко са намалели неграмотните роми у вас, с колко се е увеличил броят на завършилите средно и висше образование, с колко са намалели болните от туберкулоза, с колко се е увеличила постоянната заетост сред ромите, какво точно прави държавата за тях и как ги подпомага, казали в Брюксел. По различни програми на ФАР и Световната банка България е договорила проекти за интеграцията на ромите на обща стойност около 13 млн. лева, но Европа иска да знае какви суми смята да задели българската държава, за да премахне гетата.
Ултиматумът на Еврокомисията бил съобщен пред главния преговарящ министър Меглена Кунева, шестима зам.-министри, сред които и новата социална министърка Христина Христова, и главния секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към МС Михаил Иванов по време на заседание на 15 и 16 юли на комитета по асоцииране ЕС-България.
В Брюксел питали защо още нямаме план за изпълнение на рамковата програма за интеграция на ромите в обществото, приета през 1999 година, и на програмата, гласувана от кабинета Сакскобургготски през октомври 2001 година. Еврочиновниците поискали до началото на септември "черно на бяло" България да каже какво смята да прави. Получили обещание дотогава да могат да видят поне черновата на този план за действие. С уговорката, че в него ще има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки.
Дългосрочните мерки са за периода 2005-2015 година. Трябва да се планира подготовката на едно ново поколение, което да получи по-добро образование и по-добър шанс за интеграцията си, каза главният секретар на междуведомствения съвет към МС Михаил Иванов.
Очевидно е, че координатор на усилията трябва да бъде Националният съвет за етнически и демографски въпроси, а мотор за експедитивността - самият премиер.
Моторът обаче замина за Мадрид
Преди това смени шефа на съвета Неждет Моллов с недотам известната зам. областна Филиз Хюсменова, която тепърва трябва да навлиза в проблематиката на ресора.
Обяснение за смяната на Моллов нямаше. Освен това на зам.-шефа на парламента Юнал Лютфи, че "понякога е грешка и слабост и самото бездействие".
Възможно е мудната работа да е изяла главата на министър Моллов. Какво тогава пречеше на премиера да смени "мързеливия си кон" с по-пъргав по-рано?. А и защо Моллов ще остава на работа в съвета, както му предложи няколко дни по-късно новата Хюсменова? Има и обяснение с обратен знак - Моллов може би е сменен не заради работата му като шеф на съвета по етнически и демографски въпроси, а заради вътрешнопартийни пропуски. В този случай остава да виси въпросът не подценява ли Симеон ултиматума на Брюксел. Не защото Моллов е незаменим, а защото ще се изгуби време за навлизането на нов човек в ресора. Още повече че в първия си работен ден новата министърка каза: "Ще демонстрирам нов поглед върху съществуващите проблеми." Третото обяснение е, че рокадата би могла да послужи като извинение пред настояването на Брюксел за видими резултати наесен.
Истина е, че в Европа се тревожат от бездействието на правителствата от страните от Централна и Източна Европа, а най-вече в България и Румъния. Европейският данъкоплатец се съпротивлява на перспективата да съжителства с около 5-те милиона поразително бедни роми от България, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Еврочиновниците се опасяват и от неизбежността от вкарване в съюза на елемент на социална нестабилност, която може да стане извор на редица други конфликти.
Три дни след края на конференцията в Будапеща (29юни-1 юли), посветена на ромите, в която участва и българският премиер Сакскобургготски, финландецът Гунар Янсон обяви, че е бил впечатлен от изказването на българския премиер, който уверил, че подобряването на положението на ромите в България е приоритет в работата на кабинета. Янсон е председател на групата, която подготвя френско-финландския проект за създаване на европейски форум на ромите. Има ли обаче наистина Симеон Сакскобургготски виждане как може да се реши проблемът на гетата? Този въпрос тегне без отговор.
За гетата у нас бе направено обемисто изследване-тухла, наречено "Базисно проучване на урбанизацията и жилищните условия в ромските квартали".
То погълна 160 хиляди евро, отпуснати по проект на ФАР
Проучено е състоянието на жилищните условия на градското ромско население в 88 населени места, където са разположени ромските гета. Проучването е направено от консорциум от страни от ЕС с участието на български специалисти и в момента е дадено за становище в министерството на регионалното развитие.
Засега е тайна какви точно управленски решения се предлагат на правителството. Едно от тях е опит за връщане на ромите по селата и оземляването им. Ако кабинетът предприеме този ход обаче, той трябва да предприеме истинска революция в селскостопанската си политика. Защото както ромите, така и турските и българските селяни се нуждаят от техника, гаранционен фонд и изгодни заеми за производителите, нова политика по отношение на посредниците при реализиране на продукцията, протекционистична политика по отношение на вноса на селскостопански продукти и т. н.
Но това е в дългосрочен план. А до септември правителството трябва да предложи нещо съвсем реално. Новата социална министърка например трябва да каже какво ще прави с онези около 20% т. нар. "голи цигани", които не излизат от гетата и се изхранват от кофите за боклук. От първите й изявления стана ясно, че и тя като Шулева основно ще заложи на програмите за временна заетост, в които над 60% са роми. Това обаче е само временна залъгалка, която не решава проблема и не носи особено успокоение за Брюксел.
Министър Валентин Церовски трябва да отговори как ще се процедира с циганските жилища, които почти в 100 процента са незаконни. Както и дали подобряването на инфраструктурата в гетата ги прави по-устойчиви и дълговременни? Министър Ковачев пък трябва да реши проблема с ромските дългове за електричество.
От новия министър на образованието също се чакат конкретни стъпки. Националният съвет за етнически и демографски въпроси настоява от есента да се легитимира длъжността помощник на учителя. Вече са подготвени 50 такива специалисти, които трябва да бъдат посредник между ромските деца, семействата им и учителя за тяхната интеграция в учебния процес.
Известно е, че Симеон не обича да му се поставят ултиматуми. Но и Европейският съюз не обича да си приказва ей така, на вятъра. И да му отговарят нещо в стил "когато му дойде времето...".
