Преди няколко дни съвсем неочаквано зам.председателката на парламента Камелия Касабова внесе чисто нов законопроект за адвокатурата. Заедно с нея под документа са се подписали депутатите от НДСВ Валери Димитров, Нина Чилова и Снежана Чипева.
Само преди 4 месеца депутати-адвокати внесоха абсолютно нов проект на закон за адвокатурата. И освен Йордан Соколов от СДС, Четин Казак от ДПС и Младен Червеняков от Коалиция за България под него стоеше подписът на Борислав Ралчев от НДСВ.
Другият сюрприз е, че не малка част от предложенията на проекта "Касабова" съвпадат с проекта "Соколов-Казак-Червеняков". Новостите спокойно можеха да бъдат вкарани между и първо и второ четене на първия внесен документ.
Затова се пръкнаха подозренията, че има сблъсък между лобитата на "депутатите - адвокати" и на народните "представители - юридически консултанти", каквито бяха и понякога са председателят на парламента Огнян Герджиков и вътрешният министър Георги Петканов. В полза на тази хипотеза е и обстоятелството, че Касабова и Чилова се считат за твърде близки именно до Герджиков и Петканов.
Нека първо видим общите неща в двата проекта, които
безспорно ще предизвикат спорове между "старите" и "бъдещите млади" в гилдията
И при двата варианта се предвижда адвокат да може да става вече само лице с юридическо образование и с юридическа правоспособност, но само ако има 2 години юридически стаж. Това означава да спре досегашната практика в гилдията да влиза всеки завършил, минал стажа и положил държавния теоретико-практически изпит. Проектите предлагат лицата, които нямат въпросния двегодишен юридически стаж, да могат да стават единствено помощник-адвокати.
Тази постановка е много спорна. Първо, защото тази професия е свободна и много пазарна - един адвокат или става, има клиенти и се налага, или просто не става и няма клиенти. На второ място идва и обстоятелството, че вече почти не остана юридическа професия, за която не се иска предварителен стаж, което обрича всеки завършил да започне или като помощник-адвокат, или като помощник-нотариус, или да отиде на работа в МВР.
Има и още един спорен момент. И двата проекта предвиждат кандидатите за адвокати да полагат писмен и устен изпит, който завършва с оценка "издържал" или "неиздържал". Този изпит е задължителен, за да бъде вписано даден кандидат за адвокат. От изпита са освободени "кандидатите с научна степен по правни науки и тези, които имат юридически стаж повече от 5 години". Трудно може някой да даде убедителни доказателства, че например преподавател от юридически факултет, пък бил той и с научна степен би бил по-добър практик и че ще защитава по-добре правата на клиента си от току-що завършилия университета.
Тук му е мястото да се отбележи, че и двата законопроекта
не предвиждат забрана народните представители да упражняват адвокатската си професия,
включително и да се явяват в съдебна зала, да защитават бандити, да се явяват по дела срещу държавата и т.н. Нищо не се казва и за забрана на бивши съдии, прокурори и следователи да се явяват като адвокати в същите райони, в които са били магистрати. Нещо, валидно за много демократични общества. Защото нали си представяте какво става, когато се наеме бивш съдия-адвокат, който се изправя пред действащ съдия, работил преди това с него.
И двата варианта на нов закон обаче предвиждат да не може да е адвокат лице, което е на трудов договор, или пък е търговец, или е лишен от правоспособност нотариус. Абсолютна е забраната адвокат да бъде човек, който е осъден като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитиран, както и ако страда от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на професията.
Общото в законопроектите е и това, че се предвижда вече и
адвокатите да влизат в съдебната зала само с тоги
Сега това е задължително само за съдиите и прокурорите.
И в двата варианта се въвежда задължителна застраховка на професионалната дейност по подобие на нотариусите, както и клиентска сметка на адвоката. В нея ще могат да бъдат внасяни парични средства, предоставени от клиента за разходване от адвоката, които обаче не са част от имуществото на адвоката. Могат да бъдат превеждани пари за заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента, за заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката и клиента, за плащания към самия адвокат и др. И в двата проекта е предвидено адвокатите да се застраховат за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техните задължения. В тях изрично се забранява адвокат да рекламира своята дейност. Той може само да уточнява в коя област на правото практикува, както и да посочва правните организации, в които членува, образованието, професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее. На адвокатите ще бъде позволено и да поддържат свои Интернет-страници, съдържащи професионална информация.
По почти един и същ начин са уредени в двата проекта и органите на адвокатурата - адвокатските и контролните съвети и дисциплинарният съд, както и дисциплинарните нарушения и наказания и процедурите за тяхното налагане. И двата проекта въвеждат фигурите на помощник-адвоката и на адвокатските сътрудници, като им предписват почти едни и същи права и задължения.
И двата варианта регламентират както самостоятелното осъществяване на адвокатската дейност, така и възможността за работа в съдружие чрез създаване на адвокатски дружества. Именно тук обаче е една от най-съществените разлики между тях. В няколко отделни глави на проекта "Соколов, Червеняков, Ралчев, Казак" се разглеждат възможностите за "съвместно упражняване на адвокатската професия", както и въвеждането на специален адвокатски помирителен съд, който да разрешава спорове между адвокати и адвокатски дружества.
Предвидени са няколко форми на съвместна дейност.
Първият е договор за сътрудничество. С него всеки адвокат или адвокатско дружество ще може да сключва такъв договор с друг адвокат или дружество. Той задължително трябва да е за определена правна работа и да е в писмена форма. Тук е предвидена и възможността за сключване на договор за постоянна работа срещу определено периодично възнаграждение.
Втората форма е договор за съвместна дейност. При нея адвокати и или адвокатски дружества могат да се събират по Закона за задълженията и договорите. Този тип договори трябва да се вписват в адвокатския съвет, но могат да се сключват и между представители на адвокатски колегии от различни райони на страната. Последната трета форма е адвокатското дружество. То се образува от адвокати и е юридическо лице. Задължително в неговото наименование трябва да се съдържат имената на един или няколко от съдружниците и указанието "адвокатско дружество". За тези дружества се предвижда специален регистър в адвокатския съвет. Те задължително се учредяват с договор, имат седалище, общо събрание, органи и т.н. Предвидено е, че всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента, а дружеството отговаря солидарно с въпросния съдружник, но само до размера на направените вноски.
Проектът "Касабова" отива по-нататък
Той предполага създаването на адвокатски дружества по подобие на фирмите по търговския закон. Предвижда се възможността за учредяването на дружества-юридически лица, които могат да бъдат адвокатско събирателно дружество (АСД), адвокатско командитно дружество (АКД), адвокатско дружество с ограничена отговорност (АДОО) и адвокатско дружество с акции (ААД). В проекта изрично е записано, че тези дружества няма да могат да извършват търговска дейност и ще могат да се занимават единствено с адвокатстване. Предвижда се акциите в дадено акционерно адвокатско дружество да са задължително поименни и да могат да се прехвърлят на лица-неакционери само с разрешение на Съвета на директорите или съответно на Надзорния съвет. Освен това е записано, че съдружник или акционер може да бъде само адвокат и то само в по едно дружество. Изрично е разпоредено, че съдружници в едно дружество не могат да представляват или да защитават двете страни по едно дело. По наказателни дела пък не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
Който и да е вариант да бъде приет, отсега е ясно, че бъдещето е все повече на адвокатските дружества и все по-малко на самостоятелните играчи. Само въпрос на време е да се види дали това ще намали или пък ще увеличи адвокатските хонорари, както и дали ще повиши качеството на услугата.
Нов момент в проекта "Касабова" е предложението за създаването на Единни адвокатски регистри, в които да бъдат вписани всички адвокати и адвокатски дружества. В нейния проект по-детайлно е уреден и въпросът с дейността на чужди адвокати в България.
В мотивите и на двата проекта пише, че новият закон се пишел с цел да се "постигне по-висок престиж на адвокатите", да се създадяла "модерна и ползваща се с авторитет адвокатура", тя да станела част от "усъвършенстваната и реформирана съдебна система".
Но никой не обяснява в аргументите си дали адвокатската защита ще стане по-ефективна и по-достъпна.
---------------
Към 1 януари 2001 г. адвокатите в България са били 8612. Година по-късно те вече са 9161, а към 1 януари т.г. те вече са 10 245 човека. Или за една година техният брой е нараснал с 1084.
Най-много адвокати има в София - 4189, следва Варна с 967 и Пловдив с 942 .
Най-малко адвокати са вписани в Кърджалийската адвокатска колегия - 64, в Смолян са 74, в Търговище - 90, а в Силистра - 94.
Учудващо много адвокати са вписани в Стара Загора - 357, в Пазарджик - 243 и в Кюстендил - 218.
