- Какво се случи, г-н президент, през последните дни, та мнозинството се отказа без бой от твърдата си позиция парламентът да назначава Централната комисия за местните избори?
- Допускам, че причината е в елементарната парламентарна математика - особено след като г-н Доган заяви, че държи на досегашната традиция президентът да назначава ЦИК след консултации с парламентарните сили. Това е 13-годишна практика, утвърдена при различни президенти и състави на парламента. Допускам - или поне ми се ще, - че след като има ново ръководство на парламентарната група на НДСВ, ще бъдат преустановени опитите да се изземат - предпазливо или не, стъпка по стъпка - отделни правомощия на президента. Имаше немалко подобни случаи чрез предишни закони.
Така или иначе постановката е съхранена, предстоят сега консултациите. Аз ще се опитам да бъда максимално коректен с всички страни в тези консултации, въпреки че законът сам по себе си съдържа и много капани.
- Какви?
----------
- Капанът примерно с дефинициите на "парламентарно представена партия" и "парламентарно представена коалиция" - един дебат, който бе решен със силата на гласуването в парламента, но който остави много въпросителни в обществено-политически план. Очевидно усилията за доизчистването на проблема ще продължат.
--------
- Кой е прав в този спор - големите или малките партии?
- Ще се произнеса тогава, когато чуя компетентното мнение на всички юристи. Имам свое виждане, но не бих искал да изпреварвам нещата. Ще стъпя обаче на максимално коректното правно тълкувание на въпроса. Ще направя серия от разговори с всички заинтересовани страни още преди публикуването на закона и преди официалните консултации за състава на централната комисия за местните избори.
- Има ли друго, което да ви смущава в изборния закон? Неотдавна казахте, че може да наложите вето на някои текстове.
- До голяма степен законът отговаря на очакванията, създава нормална, стабилна база за провеждането на местните избори. Ще издам указ за обнародване на закона едва тогава, когато преодолеем част от капаните, които законодателят е заложил.
- Тоест още не е сигурно, че депутатите са си "отвоювали" ваканцията, съобразявайки се с критиките ви за изборния закон и за конституцията? Вие на два пъти заплашвахте, че ще ги връщате от морето...
--------------
- Това не беше заплашване, а по-скоро коректно и мотивирано предупреждение. Стана лоша традиция депутатите да работят на акорд в последните няколко дни преди ваканцията, да оставят един куп закони, част от тях недоизпипани, по които аз да се произнасям вече в условията на парламентарна ваканция. Ще бъде много зле, ако законът за местните избори попадне в тази категория, защото за него не може да има протакане. В същото време трябва да е ясно, че всяка парламентарна сила, особено мнозинството, има отговорности за нормалното провеждане на изборите.
------------------
- Казахте в началото, че се надявате новото ръководство на ПГ на НДСВ да прекрати опитите за изземане на президентски правомощия. Но каква е оценката ви за извършените от премиера Сакскобургготски промени в парламентарното мнозинство?
- Нямам навика да коментирам вътрешни парламентарни или вътрешнопартийни въпроси - това е проблем на самата политическа сила. Това, което за мен е важно, е да бъдат постигнати минималните цели, които очевидно премиерът е преследвал с тези промени: първо, да се запази относително работещият баланс вътре в самата група и да се създаде нов климат, който да спре процесите на дестабилизация на групата на НДСВ; и второ, да се построи друг тип взаимодействие между правителството и ПГ.
Относно този втори аспект дискусията в пленарна зала за промените в кабинета роди известни съмнения. Имам предвид остротата на изказванията на отделни депутати от мнозинството по отношение на правителството. Разбира се, в един трети план стои въпросът за взаимодействието на парламента с всички институции, в това число и с президентската.
- А как стои въпросът с подобряване на взаимодействието между кабинет и президент? Мислите ли, че ще работите по-ефективно и диалогично например с новия вицепремиер Пламен Панайотов, който ще наблюдава и силовите ведомства, и евроинтеграцията, и външните работи?
- Моите контакти с правителството - и това трябва да е ясно на всички, минават през министър-председателя. От добрия диалог с премиера, който е факт и аз още веднъж го подчертавам, зависят и ефективността, и стабилността на отношенията между двете институции. Всичко друго е функция на този контакт.
- Смятате ли, че от кабинета си отидоха наистина "провинените" и останаха точните министри?
-------
- Грешно би било на промените да се гледа единствено откъм персоналните им измерения, да се сведе всичко до вината на бившите министри. Това бяха и са най-трудните сектори от правителствената политика - в които реформата не се разви, в които няма реални позитивни резултати, а напротив, нещата като че се върнаха назад. Сегашните нови министри бяха добри заместник-министри. Дали обаче ще съумеят да бъдат истински лидери в тези трудни управленски сектори, които вече оглавяват, зависи от самите тях.
---------
Винаги съм смятал, че съставът на отбора, в случая на правителството, е право и отговорност на капитана, т.е. на премиера. Никога не бих си позволил да се бъркам в неговите работи - тези промени очевидно отговарят на неговата концепция за ефективност в работата на изпълнителната власт.
- Честно казано, струвате ми се твърде миролюбив. Преобладаващата част от коментарите за ремонта на кабинета бяха доста критични - говореше се за "обикновено пренареждане на физиономиите", за "козметика", дори за "подигравка към избирателите". А и вие самият често сте потърпевш от ината и неотстъпчивостта на мнозинството или от непремерените изказвания на отделни министри...
- Аз ги разбирам - у нас е традиция, когато нещата в определена политическа общност не вървят, да се търси опонент навън с идеята, че това може да свали напрежението вътре. Бил съм критичен, понякога дори доста остър към конкретни действия на управляващите, но не бих си позволил президентството да играе роля на опозиция спрямо правителството, спрямо парламента. В духа на коректните ми отношения с мнозинството и на разбирането ми за стабилност аз се стремя да оценявам всяко конкретно действие.
Да вземем случая с министър Лидия Шулева - остро полемизирахме преди дни по социалното законодателство, според мен дори тя си позволи някои по-крайни оценки. Но това не ми пречи да оценя като позитивен факта на нейното включване в икономическия сектор - като вицепремиер на икономиката, където тя според мен ще стои доста по-добре от Николай Василев, защото има опит в реалния бизнес, работила е като стопански ръководител. Това понякога е по-важно - поне в условията на прехода, - отколкото добрата теоретична подготовка, каквато Василев има.
Освен това съм бил ръководител на политическа общност и съзнавам колко трудно е да се пренаредят възловите играчи в екипа. Впрочем големите проблеми на г-н Иван Костов почнаха именно от един ремонт, който бе оценен като здравословен.
За мен по-тежкото и по-основателното като съмнение е това, че тези промени станаха без никакъв дебат по политиката. Нито мнозинството предложи нови идеи или актуализация на досегашните си идеи, нито опозицията прояви воля да отстоява алтернативни виждания - особено по тези сектори на реформата, по които дебатът би трябвало да е най-тежък и проблемен.
------
За съжаление политическият дебат в България твърде много се изкриви. Вече месеци наред у нас се коментира кой на каква яхта е бил или пък кой с кой бизнесмен се е срещал. Апропо възраждат се много тежки сектантски отношения спрямо бизнеса. А това е дебат, който трудно би могъл да бъде разбран от хората и от който управлението на страната - сегашното и бъдещото - не печели.
-------
- Да разбирам ли, че смятате за израз на сектантско отношение към бизнеса последните трусове в СДС - покрай срещата на Пламен Орешарски с шефа на бизнесклуб "Възраждане" Васил Божков и последвалото оттегляне на кандидатурата му за кмет на София? Сектантство ли "проповядва" синята лидерка Надежда Михайлова?
- Не коментирам поведението на една или друга политическа сила, а начина, по който се разви този дебат - така, че да съдържа откровено сектантски настроения. Идеята за прозрачни контакти с бизнеса предполага яснота на аргументите - ако някой е хванат в корупция или в далавера, то нека за това да има съответните организационни и политически мерки. Но изключването априори на контактите с определени бизнессреди може сериозно да утежни отношенията между партиите, институциите и бизнеса. Все пак смятам този дебат и за поучителен. Урокът е в това, че контактите с бизнеса трябва да са ясни и прозрачни, ангажиментите, доколкото се поемат, да бъдат за бизнеса като цяло, а не за определени среди и групировки. Но заедно с това е важно отношенията на българските институции и партии с бизнеса да не се подчиняват на външни претенции и схеми.
- Външните претенции ги има не само към контактите на държавници и политици с определени български бизнесмени. Те се изразяват най-вече в опити за въздействие върху сключването на определени приватизационни сделки.
- Аз искам да видя така нашите посланици - да могат да защитават българския интерес, интереса на всяка една от родните фирми там, където са изпратени. Не драматизирам претенциите на посланици и чужди представители в икономическата сфера. Напротив, това е част от отстояването на националния интерес. Ние от своя страна трябва да преценим обаче къде е нашият национален интерес и да реализираме такива формули и сделки, които да отговарят на него.
------------
Но според мен въпреки сериозните критики към приватизационната политика на правителството не можем да го упрекваме, че е направило компромис в посока към нечий друг национален интерес.
-------------
- А отпуши ли се тапата с назначаването на български посланици навън?
- Да, както вече съобщихме, стартира процедура по назначаването на неколцина.
- Но те отново не са в ключови европейски столици - като Лондон и Берлин, където мисиите ни се управляват от хора с отдавна изтекли мандати.
- За съжаление няма готовност все още във външно министерство да се направят промени и в европейските столици. Те обясняват това с членството в НАТО и с преговорите с Евросъюза, но за мен това не е убедително. Някои посланици в Европа вече тежат дори - и на двустранните ни отношения, и на целия процес на евроинтеграция. Тъй че проблемът не е в президентството - аз съм готов на бързи решения.
- Защо е толкова труден диалогът ви с външния министър Паси?
- Не бих искал да свеждаме диалога с външно министерство до темата за посланиците. Спорили сме по принципни въпроси, част от тези спорове са намирали публичност, но въпреки тях твърдя, че не допуснахме наличието на две външни политики. И що се отнася до стратегическите ни цели, и що се отнася до отношенията с водещите ни партньори, наистина успяваме да постигнем добра координация.
- Какви са стратегическите ни цели сега във външната политика - евроинтеграция, евроинтеграция и пак евроинтеграция?
- И евроатлантическа интеграция. Въпреки че процесът на ратификация на споразумението с НАТО върви много динамично, трябва да продължим усилията си за приключването на военната реформа и за уредбата при защита на класифицираната информация.
- Преформулиран ли е наистина мандатът на партньорската проверка за сигурността на реакторите в АЕЦ "Козлодуй"?
- Формулирането на мандата до голяма степен зависи от това доколко настойчиво българското правителство ще постави нашите претенции. Защото е много важно с каква цел би се реализирала проверката - дали само да констатира, че сме в състояние бързо и безпроблемно да затворим III и IV блок, спазвайки изискванията за безопасност; или да дойде и с мандат да констатира възможността за по-продължителен живот на реакторите. Трябва да настояваме за последното, подчертавайки готовността си при негативни резултати от проверката да ги приемем, но и настоявайки - в случай на добри резултати - да има предоговореност на тази част от глава "Енергетика".
- Усещате ли да е пострадал рейтингът ви покрай войната в Ирак? Това беше първата сериозна криза, по която трябваше да заемете позиция, и тъкмо за тази своя позиция отнесохте и първите наистина сериозни критики.
---------------------
- Има неща, които не бива да се правят само за рейтинга - този урок съм го научил, четейки внимателно най-новата история на българската президентска институция. Освен това аз се стремя да изразявам честно, аргументирано и ясно позициите си, дори с риск понякога да загубя. Но някой трябва да изрече на висок глас това, което хората мислят - в крайна сметка това е една от причините да бъда избран.
------------------
А в конкретния случай с войната в Ирак не мисля, че съм сбъркал. Изобщо ние не бива да драматизираме принципните дебати - нека ги има, избирателят е този, който преценява кой е прав.
- А вярно ли е, че министър Паси ви е вбесил с речта си за 166-ата годишнина от рождението на Левски? Там той разви тезата, че с намесата си в Ирак България спазила заветите на Левски да помага на други поробени народи.
------
- Аз съм за това да се търсят корените на българската политика назад в миналото, но категорично не приемам спекулациите и пренасянето на аргументи през епохите. Ние трябва да обясним на хората трудната, сложна, непопулярна кауза на българското участие в Ирак. И да си поемем отговорността за това. Против съм да се търсят аргументи в делото и наследството на Апостола. Има все пак определени граници. Да, Левски е европеец по мислене, той е обосновал българския етнополитически модел, но оттам нататък трябва да се борави по-предпазливо с името му.
-------
- Вие като историк на кого се позовавате в речите си?
- Тъкмо това, че познавам добре българската история, ми дава основание да подходя необременено към онова, което са дали на България и на българската политика през различните периоди големи имена като Стефан Стамболов, като Стамболийски и Димитър Благоев, като Александър Малинов. Изобщо ако някога ми остане време, книгата, която бих написал, би била опит за колективен сравнителен портрет на българските лидери и политици. На онези, които при всичките си различия - идеологически и политически, все пак са оставали привързани към българската кауза. Струва си ние, съвременните политици, да погледнем и от тази страна.
Но пак казвам, винаги съм бил - именно като историк - против това, вървейки на път, да гледаме непрекъснато в огледалото за обратно виждане, т.е. да фетишизираме историята, да я използваме за разрешаване на актуални политически проблеми.
- Оказахте се арбитър за поправения закон за съдебната власт, с който бе спряна процедурата за избор на шеф на Върховния административен съд, и изпълнихте волята на мнозинството и на БСП законът да се обнародва спешно. Защо?
- Защото при проведените от мен консултации, в това число и с представителите на съдебната власт, доминираше мнението, че този закон прави важни стъпки за развитието на съдебната реформа и решава сериозни въпроси, останали висящи след решението на Конституционния съд.
----
Тук впрочем искам да кажа, че парламентът прави голяма грешка, като не приобщава съдебната власт към идеята за поправки в конституцията и за съдебна реформа изобщо. Напротив, сториха всичко възможно, за да ги настроят срещу тях, подвеждайки всички представители на съдебната власт под един знаменател. Според мен се създаде конфликтна ситуация, която бе на път да опорочи самата идея за промените. Аз лично вярвам, че оттук нататък ще се избегне това персонално противопоставяне, на което бяхме свидетели последните няколко седмици.
------
- Боите ли се от деня, в който БСП може да дойде на власт? Тогава ситуацията ви ще се усложни.
- Аз съм отговарял много пъти на този въпрос - отношенията ми с БСП, както и с другите политически сили, не само парламентарни, са достатъчно прозрачни и принципни. Не съм си позволил да правя реверанси към нито една партия, в това число и към БСП. Няма да го направя и при промяна на парламентарния й и управленски статут.
- Какво беше последното, което отказахте на бившата си партия?
- Мога да посоча ред примери, при които имахме и публични разминавания - по темата за конституцията, по референдума за АЕЦ, по закона за пенсиите на бившите президенти...
- А ходите ли пеш, все пак слизате ли понякога от държавния мерцедес?
- Често го правя. Имам утвърдени маршрути, софиянци би трябвало да ги знаят вече. Един от любимите ми маршрути е до книжния пазар на пл. "Славейков".
Основният проблем на БГ е калпавото държавно устройство. Да, има разделение на властите, но няма никакви checks and balances. Да се бяха поучили поне малко от братската ни вече САЩ. В момента си е направо авторитарно управление, макар и осъществявано не от един диктатор, а от 240 самозабравили се посредственици. Докато над парламента няма никакъв контрол, нищо няма да се промени. Къде по света парламентът сам си определя заплатите (даже една от не особено рекламираните поправки в американската конституция е именно за това - когресът да не може да си дига заплатите). Ами това смехотворно президентско вето. Я да трябват 2/3 от гласовете да се прегласува закон и да видим как изведнъж ще им се поизпусне въздуха на депутатите. Ами съда, дето само го подритват ...
Те това трябва да им е грижа на нашите тутманици, ама те да не са луди да не изядат зелника, щом са им го дали...