След известен период на хибернация - дали заради пораженията, или заради личното дезинтересиране на лидера - ето че тази симпатична формация се връща на политическата сцена с най-добрия прицел за интелигентския си профил: София. И отново в най-лошата възможна компания.
Предния път личната поколенческа уния между лидерите на "Гергьовден" и ВМРО показа, че рейтингите на две формации не подлежат на операцията събиране.
В основата на недоразумението беше пак това проклето "дясно", което направи толкова пакости у нас. Едно е дясното на войводите, залагащи на провинциалното семейство, патриархалния морал и архаичната, национална носталгия, друго - това на по принцип модерния електорат на "Гергьовден", за който "дясно" значи да живеем като на Запад, да сме граждани на света, да не се пънем много с идеологии, да не си надничаме в копанките, такива работи. Какво общо има между тези две нагласи, аз не виждам - не видяха и избирателите.
Ето ви сега същата грешка: "Гергьовден" излиза на сцената заедно с Народен съюз по формулата "десни, но обидени от СДС". Честно казано, не мога да си представя човек, който
едновременно да харесва г-н Дилов и г-жа Мозер
Става дума не за личностни разлики, а за политическа идентичност: на едната страна стоят хора, които се представят за успели благодарение на собствените си сили, на другата - спечелили от реституцията, на едната ни се повтаря, че за това поколение драмата на комунизма е история и идеологиите само пречат да си решаваме проблемите, на другата антикомунистическата бдителност се засилва пропорционално на успехите в строителството на капитализма. С една дума, "свежа комбинация", както казала при подписването г-жа Мозер.
Но нека сме наясно: г-н Дилов щеше да загуби и без този погрешен ход: това си личи и без социологически инструменти.
Просто той не се вписва в образа на сайбията,
създаден в българското масово съзнание. Твърде много мисли, твърде много се обяснява (в казармения смисъл на думата: "новобранец, не се обяснявай!"), твърде много се шегува. Появата вкарва в криза средностатистическия българин, който бързо го класира в категорията "шеги и закачки". Представете си например Любен Дилов-син да поднася венци, оправяйки угрижено лентичката, или да си устройва посрещания с хляб и сол. Има едно такова достолепие, обратната страна на което е гьонсуратлъкът, което май няма да докара. След толкова години той вероятно почва да разбира, че тия, които той нарича
отвратените, винаги избират именно отвратителните
Каква може да бъде тогава ползата му от предизвестения провал на кметските избори? Да влезе в общинския съвет и да бъде оплискан с лайна, едва ли го блазни - той беше веднъж там и напусна (ако пък се окаже, че просто е решил да се напечели, напразно съм писал този текст).
Смисълът на това участие можеше да е в съживяването на "Гергьовден", заявяването на една друга възможност да се прави политика, заемане на една много ярка, макар съзнателно малцинствена позиция, която след 10 години да почне да играе истинска политическа роля. Сегашната констелация "баба и внуче" май пак не ни приближава до това. Жалко.
Такава постна компилация на новините, че чак ме е неудобно за автора (ако може да се нарече автор при липсата на поне една оригинална мисЛА).
Майтапа настрана, но Дилов - премиер и Паси - президент ще осигурят на електората поне половината от пълното щастие - зрелищата. За хляба ще мислим после.
Кои са според тебе свестните и кои - шмекерите в Гергьовден?