Благородно ли е да размажеш черепа на злодей? Въпросът, накарал навремето Достоевски да напише "Престъпление и наказание", живна покрай убийството на Саддамовите синове Кусай и Удай.

"Това са особено лоши хора и беше важно иракският народ да ги види, да се убеди, че са мъртви, че ги няма вече, че никога повече няма да се върнат" - тъй военният министър на САЩ Доналд Ръмсфелд обясни защо двамата са били убити и защо са пуснати снимките на окървавените им трупове. (Същият Ръмсфелд негодуваше, когато по време на войната "Ал Джазира" пускаше кадри не даже с убити, а с пленени от иракчаните американци - не била хуманна гледката.)

Президентът Джордж Буш също няколко пъти повтори колко хубаво било ликвидирането на Саддамовите наследници и как това гарантирало, че тираничният режим никога повече няма да се върне. Няма човек - няма проблем. Да звучи познато?

Следователно и Ленин е имал пълно право да заповяда изтребването на руската царска фамилия, ненавиждана по онова време заради кланета на работнически шествия и Распутиновски перверзии. Разстрелващите в Екатеринбург били убедени, че така ликвидират всякаква възможност вампирският царски режим да се върне. Затова скрили и труповете в безименна торфена яма.

Осем десетилетия по-късно костите бяха изровени и тържествено положени в Петропавловската крепост, а Николай Втори и семейството му останаха в историята с мъченически ореол.

Сега американците се чудят къде да дянат труповете на Кусай и Удай, "за да не би гробовете им да се превърнат в място за поклонение на привържениците на бившия режим". Излиза, че въпреки тяхната слава на "особено лоши хора" и неоспоримите им тиранични изцепки двамата имат всички шансове да бъдат превърнати в мъченици. И то лично от ликвидиралите ги американци.

Особено ярка компания в зараждащия се мит ще им прави

14-годишният Мустафа - внук на Саддам, син на Кусай, последен останал жив след артилерийски обстрел, убил баща му, чичо му и охраната. С автомат в ръце момчето стреляло до последно срещу атакуващите 200 морски пехотинци, които накрая успели да ликвидират и него. Къде ще скрият неговия труп вече няма значение, защото за безбройните иракски, палестински, афганистански Мустафи той вече е герой и образец за подражание. Не защото е издънка на Саддамовия род, а защото се е бил до смърт с американците.

Също както предателят, разкрил скривалището на компанията, вече е прокълнат - не защото е издал Саддамовци, а защото е минал на страната на окупаторите. А пък 30-те милиона долара награда, на които разчита, направо плачат за паралел с библейския сюжет и Юда.

Ако вместо да хвърлят 200 морски пехотинци плюс артилерия срещу четирима възрастни и едно дете, американците бяха използвали своя Юда за пленяването им и изправянето им пред съда, екшънът нямаше да стане, но и претенциите за морал и грижа за демокрацията, с които САЩ оправдават намесата си в Ирак, нямаше да звучат чак толкова цинично. Само дето не набучиха главите на братята на кол и да се оправдаят с това, че най-вече по този начин иракският народ ще се почувства отмъстен.

Кусай и Удай трябваше да бъдат съдени на открит процес, за да могат и иракчаните, и светът сами да се убедят доколко "особено лоши хора" са те. Сега остават две снимки на мъже с размазани черепи и легендата за 14-годишно момче, което загива, но не се предава.

Ако убийството на злодей издига убиеца в ранг на закрилник на правдата, тогава защо през 1981 г. САЩ вдигнаха толкова врява за атентата в парагвайската столица Асунсион, който разкъса на парчета приютилия се там бивш никарагуански диктатор Анастасио Сомоса III? Аржентински левичари го бяха издебнали и му бяха отмъстили за хилядите избити и хвърлени от хеликоптери в кратера на вулкана Масая. За таткото на този Сомоса - родоначалника на диктаторския клан Анастасио Сомоса I, още през 30-те години тогавашният обитател на Белия дом Ф. Д. Рузвелт беше казал: "Той, разбира се, е кучи син, но наш кучи син."

Кусай, Удай и татко им Саддам вече не са американски "кучи синове", но значи ли това, че в уж "демократизиращ се" Ирак те могат да бъдат избивани само защото априори са "особено лоши хора"?

Редно е някой от съветниците на Буш да му пробута поне комиксен вариант на "Престъпление и наказание".