Това не е оксиморон. То е, което всъщност се случва. А онова, което става в живота, със сигурност не е невъзможно съчетание. Деконцентрацията е специфичният начин на
посттоталитарното натрупване
на капитала. Социолозите отдавна отбелязват тази странност на мутацията, наричана "преход към пазарна икономика". Чудесни обобщения за нейната механика направи Андрей Райчев, точни попадения имат и други негови колеги. Но не мога да приема опита да се сведе процесът на деконцентрация единствено до "разграбване" на натрупаната държавна собственост. Твърде лесен и емоционално повърхностен е този извод, за да е достатъчно обяснение на наблюдаваните промени в структурата на собствеността. Ако останем само на тази плоскост на мислене, рискуваме да проспим за пореден път повратната точка, която неизбежно предстои - като я приемем за отминала. Защото разграбването е твърде бърз процес (разграбва се, докато има, после няма какво да се "граби"), а
деконцентрацията трае дълго
и е теоретически безкраен процес на разпад. (Спомнете си парадокса на Зенон с Ахил, дето бягал 100 пъти по-бързо от костенурката, но все не можел да навакса някакви си 1000 метра преднина.) Приватизацията - на едри или по-дребни парчета, е само първата крачка към деконцентрация на собствеността. Едва след първичната покупка започва същинският процес на разпадането й на нейните атоми-активи. В най-гротескния случай става дума за абсолютно
физическо разпадане.
Получили на безценица имущество, хиляди приватизатори се оказаха не само без пари, но и без идеи какво да правят с него. Тези хора са купували не защото им е било нужно приватизираното, а просто защото са имали уникалната възможност да го купят откровено евтино. Простият замисъл е да препродадат с добра печалба. А в очакване на купувач имуществото е оставено на произвола на естественото си изхабяване, ускорено от битовата престъпност. Но не само безхаберните приватизатори хвърлят веднага на пазара приватизирано имущество. До истинската еротика на деконцентрацията достигат професионалните инвеститори, за които
събличането на активите
(така е познат този процес: asset stripping) е първата крачка към реструктуриране на придобитите предприятия. Като истински майстори те предпочитат да събличат активите бавно - за да достигнат максимална ерекция на цената. И при професионалното дробене на собствеността има два случая: единият - когато основната цел на инвеститора е да купи на едро, за да продава на дребно. Във втория случай продажбата на активи е само стъпка към оздравяване и продължаване на дейността. Не само защото продаваните държавни фирми притежават и ненужно за работата им имущество (от което разумният собственик бърза да се освободи), но и защото отдавна овехтелите машини и съоръжения трябва да се разчистят, преди да се преоборудва производството. Най-опасен за стопанството обаче е третият вид деконцентрация - чрез
свиване и декапитализация
на място. Погледнете какво се случва с най-едрите приватизирани фирми и банки, които продължават уж нормално да работят. Колцина от тях са увеличили дейността си и са натрупали капитал? Да, има такива. Но в преобладаващия случай, къде чрез взривна имплозия, къде постепенно и неусетно, оборотите спихват като слънчасал балон. Собственикът бърза да възстанови инвестицията. Понякога той тегли максимално възможния дивидент, но по-често ползва креативни способи за прехвърляне на печалба към свързани фирми чрез подценени продажби или оскъпени разходи. Не само приватизираните, но и сериозна част - според мен поне между 1/5 до 1/4 от изначално частните фирми - прогресивно се декапитализират. Нищо лошо, ако свиването е начин на адаптиране към влошен пазар за самосъхранение на бизнеса. Опасно е, когато фирмата-черупка постепенно се опразва от съдържание, защото следва неминуем разпад, който най-често завлича и кредиторите, а почти винаги - и държавата. Не бива да пренебрегнем и интересния четвърти вид разслоение -
структурната деконцентрация
Това е процес на делене на работещи предприятия на по-дребни самостоятелни субекти. Погледнете - къде са т. нар. "групировки" от зората на прехода? Някои изчезнаха, но повечето са дисоциирали на отделящи се от общата структура части. Единични са случаите на нововъзникващи формации. Това явление е симптоматично. То е реакция, която доказва, че едрият бизнес среща затруднения, които по-дребни фирми по-лесно избягват. Сепарирането на стопанските структури е резултат от водената години наред политика, в която всяка втора дума е "дребен и среден бизнес", а всеки втори, който стърчи над невзрачното средно ниво, е обект на натиск или на откровено сатанизиране. Наред с инерционната и адаптивната деконцентрация налице е и натиск към раздробяване на бизнеса. Този процес е опасен, защото никое стопанство не може да се крепи на хилави дребни фирмета. Останала без скелета на едрия бизнес, икономиката може само да докаже колко е прав в тъжния си извод-прозрение Андрей Райчев: "Толкова добре, колкото живее българинът в началото на 90-те години, просто никога не е живял и няма да живее."
Получили на безценица имущество, хиляди приватизатори се оказаха не само без пари, но и без идеи какво да правят с него.
А защо, Хърсев , не зададохте въпроса защо така се получи в България- получили на безценица имуществото , но се оказали след това без пари да го стопанисват и развиват?!А защо така се получи , на какво се дължи тази приватизация ?Няма ли приватизационни договори , не изискват ли по тях минимални вложения, няма ли след приватизационен контрол поне 3 години след приватизацията , къде е той !!какво е тук мястото и ролята на управлението на Костоффф и некадърната приватизация направена през негово време, за един долар и за нула време.Какво донесе тя на държавата-национална катастрофа.Защо Хърсев не правите тези важни изводи , а се ограничавате само да констатирате “някои неща”
И други страни са правили приватизацията в Европа и то Западна Европа , тя започна своята приватизация след 1989 г при наличието на едно капиталистическо стопанство с отлично държавно управление .И в вного страни от именно развита и икономически мощна Европа , продължават тази приватизация до ден днешен –бавно , мъдро , в търсене на стратегически инвеститор. Има национални теле коми на страни на ЕС, които са все още 100% държавна собственост и се продават от 1994 г. , но още не са се продали.Но това не им пречи , при държавно управление да достигнат висоти и да бъдат едни добре развиващи се предприятия в Европа .Защо България не ползва модела на приватизация на Западна Европа , задали ли сте си този въпрос?
Сепарирането на стопанските структури е резултат от водената години наред политика, в която всяка втора дума е "дребен и среден бизнес", а всеки втори, който стърчи над невзрачното средно ниво, е обект на натиск или на откровено сатанизиране
Нищо подобно Хърсев, “дребният и среден бизнес и най неоправдан в тази държава.Той има толкова лошо икономическо законодателство в своята защита и оправданието си да съществува, неговия начален старт е толкова ограничен и спъван, че просто ти става жалко , че съществува въобще.За кого плачете тук Хърсев , за Хърсев КО или за Мулти Груп ?
защото никое стопанство не може да се крепи на хилави дребни фирмета.
И в това няма нищо вярно.Едно добро развиваща се икономика се крепи на малкия и среден бизнес.Той е старта и пътя за създаване на големия бизнес и никой голям бизнес не е започнал от голямото , а от малкото –говоря за честния и почтен начален старт, с почтени начални капитали- не с държавните откраднати милиони , като този на МГ груп, например....Как една Ирландия започна своя възход , крепящ се на малкия и среден бизнес и за 10 години се превърна в стара в Европа с най-динамично развиващо се стопанство и един от най-високите БНПродукти .Тя вида от своя модел на малкия и среден бизнес от майка Тачерка, на по-големия си събрат и успешно го приложи и прилага..
Не бъдете чист и сив теоретик-икономист Хърсев , не манипулирайте с подобни статии, излагате се!