Вестта, че най-сетне ще се сложи ред при сватбите и погребенията след 13 години хаос, дойде като гръм от ясно небе миналата седмица. Тя беше съобщена не от кого да е, а от приближена до премиера в градинката на МС.
71-годишната Ани Донкова, председател на фондация "Вечност" и родственица на пресаташето на царя Галя Дичева, съобщи, че с личното й съдействие премиерът се ангажирал с проблема и дори пратил трима свои чиновници в управителния съвет на фондацията (Рада Паунова, юридически съветник на премиера, Михаил Иванов, секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси, и Георги Кръстев от Дирекцията по вероизповеданията).
В четвъртък кабинетът създаде Държавно-обществената консултативна комисия по обредните дейности, която трябва да изработи проекти на нормативни актове, свързани с обредите в страната. Оглавия я лично министър Церовски.
Цялата гилдия от обредници обаче настръхна, защото от анонсите за създаване на комисията не станаха съвсем ясни целите й. Затова пък
проличаха не съвсем чисти интереси
От пресконференцията на шефката на фондация "Вечност" в сряда в Министерския съвет се разбраха поне няколко неща.
Първо, че в МС отново се влиза през задния вход по линия на роднинства, приятелства и т. н. Иначе как да си обясним факта, че вместо представител на Сдружението на обредните домове идеите си за нормативни актове дойде да разяснява пенсионерка, която надълго и нашироко разказа как през 1992 година предложила на царицата-майка Йоанна да стане почетен председател на фондацията й. Според ДАКСИ фирмената регистрация на "Вечност" е от 11 май 1997 година. Нещо повече, в сряда Донкова си позволи да внушава на бъдещите членове на комисията колко дълго трябва да траят сватбените церемонии и как на кметовете да им бъдат вменени още задължения.
Говорителят на МС Димитър Цонев обясни, че поканил Ани Донкова, защото инициативата идвала от фондацията й. Това не е вярно, отсякоха от Съюза на обредните домове. Вече 13 години изтъркахме стълбите на разни институции, за да настояваме за регламент на дейността и за статут на обредните домове, допълниха те. Никой от властниците не се трогнал дори след скандала с незаконните бракове. Според закона за местното самоуправление кметовете, които изпълняват функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, могат да възлагат тази функция на кметски наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация. Ето защо се стигна до парадокса чистачки в общините или данъчни служителки да бракосъчетават с неподходящия си говор вместо обредници професионалисти. Обредните домове бяха превърнати в търговски дружества след отпадане на 31-о ПМС от 1971 година през 1990 година.
Второто важно нещо, което пролича от изявата на Донкова, е, че премиерът и неговите чиновници
нямат ясно виждане за обредната дейност,
а разчитат частници да им кажат какво трябва да се прави. Ани Донкова намекна, че частните погребални агенции протестирали срещу възможността в закона за концесиите гробищните паркове да се отдават на концесия за не повече от 3 години. "Има гробове за вечни времена и не може една фирма да поема ангажимент за такъв кратък срок", обясни тя.
Всъщност това е сладката хапка, за която е цялата пушилка в МС. Интересите на частниците към концесиите е огромен, макар че засега у нас на концесия са отдадени само гробищни паркове в Бургас и Шумен.
Не е ясно дали премиерът е наясно със закона за местното самоуправление, според който гробищните паркове са публична общинска собственост и затова отдаването им на концесия е абсолютно недопустимо. Ако отговорът беше положителен, той едва ли щеше да пусне в двора си Донкова, за да лансира публично тази идея почти от името на властта. Не е ясно и какво мисли по въпроса строителният министър Валентин Церовски, който оглави комисията. "Много се радвам, че Церовски бързо навлезе в погребенията", похвали го шефката на фондацията.
"Концесията на гробищни паркове е вън от всякакви законови рамки", заяви шефката на обредния дом в Русе Лидия Гънгалова. Тя си спомни, че преди две години попитала председателя на съюза на погребалните фирми във Франция имат ли у тях частни гробища и той й отговорил, че "погребалната дейност изисква висок морал и гарант за него могат да бъдат само общините".
На същото мнение е и шефката на обредния дом в Монтана Василка Стоянова. По-рано чистотата в гробищата беше давана на концесия, но вече и тя е премахната, защото всяка концесия води до комерсиализация, смята Стоянова. Ако един частник вземе гробище, той ще сложи солидни входни такси. Ще започне раздаване на парцели и безразборно копаене срещу тлъсти суми - нещо, което е недопустимо, смятат повечето шефове на обредни домове. В Бургас концесията е дадена на колеги, а в Шумен на частна фирма, но разлика в подхода им няма, твърдят те.
Не така обаче мислят от частните погребални агенции, чийто говорител стана Донкова. Те настояват да получат повече права на територията на гробищните паркове. Техен представител ще бъде член на новосъздадената комисия. В нея със сигурност ще има
яростни сблъсъци между двете крайни позиции
Кой ще надделее, ще стане ясно от законопроекта или постановлението, които Церовски трябва да вкара за обсъждане в правителството. Има две възможности - да се създаде ред в обредните дейности или да се увеличи още повече хаосът.
Хаосът води началото си от 1990 година, когато е отменено 31-о ПМС заедно с още около 50-ина соцпостановления. Дотогава за обредните домове има статут, ред, приоритети. Обредните домове са били подчинени на специална служба към МС и на комисията за социалистически празници и обреди към комитета за култура. Тъй като постановлението е за социалистическите обреди, то бива посечено с пълна сила от демократите, без да се замислят за последствията и без да създадат ново. По-лесно беше да се махне думата "социалистическо", отколкото да се отменя целият документ, твърдят обредниците днес. И без това веднага след промените те спират да занимават младоженците със задължителното изречение в сватбените си сценарии: "Когато Христо Ботев тръгва да умре за родината си, той пише на жена си, че след отечеството обича най-много нея."
13 години бракосъчетанието се прави в името на държавната власт и това е задължителна част от репликите на обредника, но държавната власт хал хабер си няма за това. Нито едно правителство не стига до сватбите и погребенията. Може би защото
сватбите рязко намаляват,
а при погребенията се развихри такава сладка търговска дейност, че всички се почувстваха длъжни да оставят хората да се женят и да си умират както знаят.
В София например от 12-13 хиляди сватби годишно след промените броят им пада на 6 хиляди. През миналата година те са били 5703, а за първите 6 месеца на тази година - 2599. Ще бъде голяма грешка, ако новосъздадената комисия започне да се занимава с това колко да продължава церемонията и какъв да е сценарият, смята Сашка Габровска, шеф на столичния дом за радостни обреди и зам.-председател на сдружението на обредните домове. Според нея по-важно е да се уеднаквят критериите за обредите, защото в момента в София браковете са безплатни, но в страната се вземат различни суми, които стигат до 300 лева. Проблемът е в това, че някои обредни домове, като софийския, са изцяло бюджетни, други са общински, а трети са ЕООД-та.
Най-важното нещо, което трябва да свърши комисията начело с Церовски, е да реши как трябва да се финансират обредните домове. Тук мненията се раздвояват - една част настояват да са изцяло общински, а друга - да останат търговски дружества. Аргументите за цялостно финансиране от общинския бюджет са, че таксите ще отпаднат или ще станат по-поносими. Навсякъде в европейските държави, а дори и в Русия има специални фондове, от които се финансират погребенията на безработни, социално слаби, пенсионери и т. н., разказаха шефове на обредни домове в провинцията. Редно е и у нас държавата да задели пари за такива фондове.
Другата позиция е противоположна - обредните домове, които са регистрирани като ЕООД, държат да си останат такива с аргумента, че така ще облекчат бюджета на общината. "Сватбите и погребенията навсякъде трябва да са платени", смята Василка Стоянова от Монтана. Още повече че от 2000 година отпаднаха безплатните обредни услуги с въвеждане на кодекса за задължителното обществено осигуряване. Според него за покойник, който е бил осигурен за всички осигурителни случаи, близките му могат да вземат от НОИ до две минимални работни заплати.
Поддръжниците на идеята за платените услуги смятат, че обредните домове и общините трябва да разполагат с пари, за да поддържат гробищните паркове, защото за разлика от страните от ЕС у нас те приличат на пущинаци и са опасни. Още повече че според изискване на ЕС всички гробищни паркове трябва да бъдат оградени с ограда 2,20 метра и охранявани.
Със сигурност най-сериозният въпрос, с който трябва да се заеме държавно-обществената комисия, е за
мястото и ролята на частните погребални агенции,
които вече минават всички морални и етични граници в изнудването на близките на починалия. Ако иска да покаже сериозно отношение към проблема, министър Церовски със сигурност трябва да се обърне за помощ към министъра на здравеопазването Славчо Богоев, за да се забрани достъпът на погребални агенти до моргите. В момента срастването между тях и лекарите е стигнало до мафиотски размери. Преди ден опечалени роднини споделили пред шефката на русенския обреден дом, че когато занесли на регистратурата в болницата съобщението за смърт, от трите погребални агенции вече ги чакали като хиени.
Стига се дотам, че погребалните агенти звънят на близките да им предлагат да поемат погребението, преди те самите да са узнали за смъртта на близките си. Никой от частниците не казва на ошашавените близки какви са цените, а накрая ги изнудват да платят няколко пъти по-високи цени, разказват препатили. Около 1000 лева искат частници за погребение. Ковчег, който частната агенция взема от обредния дом на цена 130 лв. с включен ДДС, се препродава на роднините на покойника между 300 и 600 лева. Преди години Мими Виткова като здравен министър издаде наредба, с която забрани достъпа на частниците до моргите, но щяха да я разкъсат, спомнят си обредници.
Абе, тези в час ли са? Те ще ми казват как ще си женя синът?
Това са толкова лични обичаи, че държавни комисии/наредби и т.н. простотии са точно това, което пише в статията - една голяма, СЕМЕЙНА далавера.
И кой тръгнал да ни оправя - една 70+ годишна баба. Айде, да речем че за погребенията има интерес жената, ама за СВАТБИТЕ?!
А стига бе!