Тия не са като нас, мислеше Васил, докато стоеше в пълно бойно снаряжение пред Обекта. Желязна ограда го делеше от трийсетина мургави деца, които се кривяха и викаха: "Ей, Америкия, гив сигарет!"
Васил отпървом само гледаше страшно, а когато полугол момчурляк го замери с костилка от фурма, направи жест като че маха предпазителя на автомата...
После се успокои.
Децата продължиха да се кривят и дърдорят по тяхному; от време на време ...
|
|