- Франция бе недоволна от позицията на България и Румъния през войната в Ирак. Още ли мислите, че двете страни можеха да постъпят и по друг начин, а не да се присъединят към "лагера на войната" заедно с други държави от Източна Европа?

- Уважаваме суверенния избор на нашите партньори. Разбираме, че имаме различие по този въпрос, но както казват англичаните: "We have to agree to disagree" ("Трябва да се съгласим, че не сме съгласни").

- Този избор тежи ли още върху отношението на Франция към двете страни?

- Мисля, че сега трябва да се обърнем към бъдещето. В Ирак бе даден ход на нов процес и въз основа на принципите си, които изразявахме през цялото време на кризата, желаем да се върнем към многостранната политика, или казано ясно - да се върне ООН в центъра на уреждането на иракската криза. Мисля, че вече има напредък, защото резолюция 1483 на Съвета за сигурност на ООН определя първите рамки, но трябва да се продължи.

- Има ли обща европейска външна политика?

- Тя е желана, но истината е, че днес има различни позиции на страни-членки на Европейския съюз. Трябва да се работи за сближаване на тези позиции около идеята за предоставяне на централна роля на ООН. А целта трябва да е възстановяването на пълния суверенитет на Ирак и неговото демократично развитие.

- България се готви да изпрати военен контингент там...

- Знаете позицията на Франция по този въпрос: той няма актуалност, докато работим в рамките на съществуващата резолюция на ООН, която се отнася до окупационната фаза.

- Съответства ли намерението на България за военно участие на духа на тази резолюция?

- Резолюцията урежда чуждестранната военна окупация. Статутът на американските, британските и другите сили, изпратени там, трябва да съответства на Женевската конвенция. Всички държави са суверенни и са свободни да решат дали да влязат, или да не влязат в тези рамки. Но решението на Франция е ясно: ние не желаем (да пратим войски), защото това не съответства на нашата политика.

- Европейският съвет в Гърция подкрепи амбицията на България и Румъния да приключат преговорите с Еврокомисията през 2004 г. Но комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген предупреди България, че това няма да бъде възможно, ако тя не промени до есента конституцията си в частта за правосъдието. Споделя ли Франция тази гледна точка?

- Франция още от началото на преговорите, още в Хелзинки през 1999 г., а после и в Копенхаген през 2002 г. настояваше България и Румъния да бъдат взети под внимание при разширяването. Така че за нас целта наистина е приключване на преговорите през 2004 г. и присъединяване (на двете страни) през 2007 г.



---------

Важно е България да отбележи напредък в областите, които изискват още работа: такъв е случаят в сферата на правосъдието, в засилването на административния капацитет, в морския транспорт.

Разбирам, че е имало политическо усилие през април за юридическата реформа, но сега трябва да се приеме самата юридическа реформа. Честно казано, не знаех, че това изисква конституционна промяна. Ваше право е да прецените как да постъпите. Нашата цел остава - да спазим календарните срокове и да ви помогнем да преодолеете оставащите етапи. Вярвам, че сме събрали значителни европейски капитали за вашето подпомагане.

---------

Предприсъединителната помощ за периода 2004-2006 г. възлиза на 1,1 млрд. евро, които трябва да се използват по предназначение.

- Франция прие на първо четене нов закон за имиграцията. Възможно ли е той да доведе до масирано експулсиране на проститутки и други български имигранти от Франция, които са с неуреден статут?

- Това не е закон, който визира определена нация. Една от целите му е да се намали броят на чужденците с неуредено положение, като се спазват човешките права и се действа с определена продължителност.

- Следователно не е проблем за решаване още утре...

- Трябва да питате вътрешното министерство. Не съм компетентен да се произнасям по този въпрос, но повтарям, решаването му ще стане според правните норми.

- Съгласна ли е Франция да бъде затворена глава "Правосъдие и вътрешни работи" от преговорите на ЕС с България още преди края на италианското председателство, т.е. преди края на годината, каквато е амбицията на България?

- Щом такава е амбицията на България, ние я подкрепяме. Грижата ни е да уреждаме проблемите по най-добрия начин и в срокове, които са съвместими с набелязания процес. Има глави които са затворени, но има и глави, които още поставят проблеми.

- България се надява да отвори наново глава "Енергетика" след партньорската проверка на АЕЦ "Козлодуй", която се очаква ЕС да извърши през есента. Би ли се съгласила Франция да бъде отложено затварянето на 3-и и 4-и реактор на АЕЦ "Козлодуй", ако се докаже, че отговарят на нормите на ЕС?

- Това е тема, по която е необходимо да се постигне консенсус. Трябва да се намалят безпокойствата и ако европейските експерти кажат, че са удовлетворени, мисля, че няма да има никакви проблеми. Но пак повтарям, това трябва да бъде предмет на дискусия между експерти, които да стигнат до положение всички да бъдат успокоени.

- България е в една група с Румъния, която изостава в преговорите. Ще трябва ли по-напредналата държава да изчака другата?

- Не бива все пак да се забравя принципът за диференциацията. Всяка кандидатура се оценява по собствените й достойнства. Но има една глава, на която искам да обърна внимание - за морския транспорт. Там има какво да се прави, що се отнася до корабите, плаващи под български флаг. Искаме България повече да не фигурира в "черния списък" на Парижкия меморандум.

- Какво означава това?

----------

- Това означава, че има известен брой български кораби, задържани в различни пристанища, защото не отговарят на техническите норми. В Европейския съюз неотговарящите на нормите съдове са средно около 3%, а в България са 11%. Затова България бе включена в един "черен списък", който се нарича Парижки меморандум, и трябва да положи усилия да излезе от него. Това може да стане, ако удовлетвори изискванията на контролните прегледи, които се правят при акостиране в чужди пристанища.

------------

- И ако не успее да модернизира корабите си, ще трябва да се откаже от 1/10 от флота си?

- Този проблем засяга всички морски държави. Франция пострада от петролни разливи, предизвикани от кораби, неотговарящи на нормите, и се наблюдава мобилизиране на общественото мнение, но също и на правителството да се дадат повече гаранции за безопасност на морския трафик.