Госпожица Антоанета изглеждаше сякаш си хапе устните, но всъщност само изравняваше слоя червило. Засега не предполагаше, че след пет минути ще целуне тавана точно над място номер 8 - там, където вече седеше бъдещият й съпруг. Хвърли последен поглед на униформата си и завъртя полата, за да я центрира. Залитна от неочакваното потегляне на влака, но се изправи чевръсто. Постави усмивка номер 5 и влезе в салона.

- Уважаеми пътници, благодарим ...

"В дълбоката януарска зима в пивницата на малко село са се събрали мъже "на ракийца". Един след друг героите излизат уж подир вълци - и не се връщат повече... "

Това е сюжет от една от най-добрите пиеси на Радичков - "Януари". Но ракийцата битува като почти одушевена вещ в творбите на цяла върволица български писатели. Само дето едва ли някой от тях е допускал, че този катализатор на родната душевност и образец за зимен уют ще стане символ ...

То едно и две ли са, та на кое по-напред да се чудиш...

Но нейсе, да започнем с цитат, чуйте каква крилата мисъл: "Абонат трябва да бъде цялата сграда, защото централното топлоснабдяване отоплява сградите, а не хората"! Толкова е крилата тази мисъл, че чак е изкукуригала. Между другото от нея може да се изкове чудесен лозунг, примерно: "Нам днес важни са сградите!" или "Сгради, повече сгради!".

Обаче пък след тази мисъл логично долитат други ...

Първо и най-важно - репликата от заглавието не важи за България!

Както е бивало и друг път, по други панически поводи - зловещият птичи грип тази есен обикаля националните ни граници, но България поне засега е пощадена от щама. От Гърция, Турция, Румъния и Македония на рояци и ята долитат тревожни съобщения... В същото време у нас цари почти съвършена хармония между птичия и човешкия мир. Само от време на време някое клето пиле, завършило ...

Туш ...