В началото бе словото... Бог създал света с думи: да бъде ден, да бъде вода, трева... не точно в този ред, разбира се. Ако и в политиката всичко ставаше с думи, българските медицински сестри и палестинският лекар отдавна щяха да бъдат свободни. Едва ли някой извън Либия се съмнява в тяхната невинност - лидери от ЕС под път и над път се изказват как желаят свободата им.

"Българските медицински сестри в Либия трябва да бъдат освободени. Това е позицията на американското правителство", заяви в прав текст и властелинът на света Джордж Буш след срещата си с президента на България Георги Първанов. Естествено - зарадвахме се. Естествено - тиражирахме новината подобаващо.

Естествено - либийският външен министър Абдул Рахман Шалкам почти в прав текст каза на Буш да си гледа работата и всичко отшумя. Позицията на американския президент е важна, но към този момент тя не е убедителна. Без решителност и реални действия заявленията, пък били те и на най-силния човек на планетата, си остават голи думи.

За всички ни е очевидно, че процесът в Либия е политически, а петте жени са заложници. Почти няма разлика между тяхната ситуация и заложниците в която и да е друга криза. Може би единствено, че зад кризата с медицинските сестри не стоят анонимни терористи, а цяла държава.

Празните приказки на западните лидери, лишени от твърди стъпки, по никакъв начин не помагат на делото. Нещо повече - те са обезкуражаващи.

Веднага трябва да кажем, че заразяването на повече от 400 деца е жестоко деяние и виновниците трябва да получат заслуженото за своята немарливост, но това не са нашите медицински сестри - доказаха го независими учени.

Но трябва да се върнем и към ситуацията, в която се намира сега България. Вече сме пълноправен член и съюзник на западната цивилизация. Родината ни праща свои войници на смърт, за да защитаваме ценностната й система, която се нарича "демокрация". Сред най-важните опорни точки на демокрацията са правото на живот, правото на избор, на справедливост. Заради тези ценности САЩ свалиха режима на Саддам Хюсеин в Ирак, на талибаните в Афганистан, заканиха се на още държави. Президентът Буш декларира, че Америка няма да се откаже от битката си за по-справедлив свят.

В Либия се гаврят с пет невинни жени. Триполи ги обвини в нечовешко деяние, при това забележете - вдъхновено от ЦРУ и Мосад, сиреч зад престъплението стоят САЩ. Измъчват ги физически и психически. Делото срещу тях е пълна гавра с ценностите на Западния свят, но този свят вече седем години се задоволява само с оценки. Както се казва - те си лаят, а режимът на Кадафи укрепва.

И тук е скрит скелетът на камилата. Как така тираните могат да се разделят на лоши и добри? Преди време САЩ се опитваха да убият полковника, но днес той вече е приемлив... А каква е разликата между него и Саддам? Да не би Либия да е станала развиваща се демокрация? Да не би вече да е започнала преговори за членство в ЕС или полковникът вече иска да специализира в Монс? Човешките права, индивидуалната свобода, правото на справедлив процес са не по-малко нарушавани в Либия, отколкото в Ирак по времето на Саддам. Защо обаче единият диктатор е гален с перце можем само да се догаждаме...

Флагът следва търговията. Това е американска максима. Възможно ли е антитерористичната коалиция да е влязла в Ирак, следвайки интересите на петролния бизнес, а да не влиза в Либия, за да не се нарушават същите тези интереси? Кой знае; но всички ние, следейки кризата с нашите, без преувеличения, заложници в Либия, оставаме с такова впечатление.

България декларира, и то не само с думи, че остава част от антитерористичната коалиция. Може ли да помолим нашите партньори да се размърдат и да ни помогнат точно когато ни е нужно, не след това.

Сега!