Защо избраха за нобелист този, а не онзи? Изборът не е ли политически? Първият въпрос е задаван винаги, вторият понякога.

"Защо поет и защо от френския Парнас" бил въпросът през 1901, когато Сюли Прюдом станал първият Нобелов лауреат за литература. А през 1903: "Защо Бьорнстерне Бьорнсон, а не Лев Толстой? За Бьорнсон знаем само, че на кораба се хранел с пасажери французи и, сядайки на масата, той им се представил -Бьорнсон - а те казали "Bon appetit"; и така на всяко ядене, докато накрая той проумял и казал "Bon appetit", а те казали "Бьорнсон". Провинциал. Въобразява си, че е възможно да се пише художествено на този ужасен норвежки език. И че литературата трябва да ни занимава с политика. Разказва все за социалните неправди и немотията, в която тънат норвежците". През 1903 кой да предположи, че Норвегия ще стане хем богата, хем социална, в хубавите паркове на Осло ще стоят паметниците на Григ, Ибсен и всички други, дето само норвежците си ги знаят. Кнут Хамсун цял свят го знае, но няма негов паметник. Той станал нобелист през 1920, романът му "Глад" е класика. Само че Хамсун подкрепил правителството на колаборациониста Куизлинг и пратил нобеловия си медал на Гьобелс като личен дар...

Жан-Пол Сартр отказа Нобелова награда през 1964. През 1958 я отказа Борис Пастернак, "посъветван" от Кремъл.

Ето това са нобелови конфузи, а не дето лауреат за 2005 стана Харълд Пинтър, 75-годишният драматург, син на лондонски евреин - производител на конфекция.

За него казват, че въведе тревожните паузи и репликите със скрит смисъл. По тези въпроси той мълчи, но за политика говори. И то тъй рязко, че неговото награждаване изправи на нокти част от онези литерати, които не намираха кусур в политиката на президента на САЩ Клинтън, но изпаднаха в пристъп на морално възмущение около историята, че той и стажантката Моника Люински вършили неща, които са си тяхна работа.

Политиците, политолозите и политиканстващите трябва да се интересуват от литература. Защото тя показва какво става и - понякога - какво ще стане. Преди политическият тероризъм да стресне света на 11 септември 2001, на 14 февруари 1989 аятолах Хомейни обяви фатва (смъртна присъда) за Салман Рушди, загдето бил непочтителен към исляма в книгата си "Сатанински стихове". Египтянинът Нагиб Махфуз (Нобелов лауреат за литература през 1988) каза, че фатвата е интелектуален тероризъм; после се уплаши и каза, че Сатанинските стихове са светотатство. Номинираният за Нобелова награда Найпол нарече фатвата остра форма на литературна критика.

Нобелистите от нашия край на Европа са Сеферис, Елитис, Андрич -трима; хайде три и половина да са с Елиас Канети, който е евреин от Русчук, стана нобелист през 1981 и срещу името му пише: език - немски, страна - Великобритания, но в някои справочници пише Bulg. Br. Имаше идея да ме пратят да го кандардисвам да дойде на писателска среща в България, но едва ли щях да го убедя и после аз щях да съм крив. За Сеферис (1963) и Елитис (1979) зная, че са гърци, а Иво Андрич не го зная какъв е, но той написа романа "Мостът на Дрина" и през 1961 получи Нобеловата награда като югославянин. Сърбите не му простиха, че се е родил хърватин; хърватите - че се родил сред мюсюлмани; мюсюлманите - че се е родил.

Когато вижда взривен красивия мост на Дрина, ходжата казва "Аллах селямет олсун" (Бог да ни е на помощ) и умира и така свършва незабравимият роман на югославянина Андрич.

Мостът отново пострада, когато Югославия се разпадаше.Тогава мюсюлманчетата обръщаха към небето плакати с девиза на "Найки" (Just Do It, сиреч - бомбардирайте); и Харълд Пинтър - преживял и запомнил за цял живот немските бомбардировки над Лондон - каза, че британският премиер и президентът на САЩ също трябва да бъдат съдени като военнопрестъпници и заедно с Рамзи Кларк (former U.S. Attorney General Ramsey Clark) се хвърли да брани Милошевич, понеже не беше съгласен едни военнопрестъпници да съдят други, както и ние не сме съгласни едни мутри да разстрелват други и да има мутренско правосъдие. Всъщност Пинтър е последователен в гражданската си позиция за човешките права от 1973 насам, когато в Чили Пиночет свали Алиенде с преврат. За Ирак пък Пинтър предсказа, че интервенцията ще влоши нещата.

За Нобелов лауреат по литература 2005 при букмейкърите се залагаше на 53-годишния турчин Орхан Памук. И неговият избор щеше да се изтълкува като политически жест; той е подсъден, откакто каза, че Турция е виновна за кюрдите и за арменския геноцид. Но с него нобелистите от нашата географска махала щяха да станат четирима, или, ако предпочитате, четири и половина.