:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,470
Активни 117
Страници 5,203
За един ден 1,302,066
РАЗНОГЛЕДИЩА

За Иван Методиев - година по-късно

Точно преди година юлският пек издиша вестта, че от нас си е тръгнал Иван Методиев. След себе си той остави гениални стихотворения и три деца. Никой не си и помисли да го предложи за орден "Стара планина" I степен, докато беше жив. Беше професионален поет. Това му беше занятието - да твори и редактира поезия. Да търси отговори на отдавна зададени въпроси. Да създава собствени светове, в които животът и смъртта са едно й също същество, което се увива срещу него, плези му се, шепти му страшни слова и заплашва на непознати езици.

Иван изпитваше жал към всичко и всички. Всеки сам се бори със своите собствени демони, но Иван се бореше с демоните и на другите. Друго той не умееше. Завиждаха му тайно зад гърба, мразеха го, а иначе му се усмихваха и привидно го обичаха. Български поети мразеха български поет - въпреки тоталната му безспорност, кръгът на тогавашния писателски съюз трудно го допусна вътре в себе си. Защото не им беше ясен. Нещо смущаваше старите поетични кримки, нещо не им се връзваше в картинката: уж млад поет, пък пише такива потресаващи работи - не за възрастта му. Старите соцпоети бяха готови да го схрускат. Единствено Яко Молхов, опитният литератор, видя опасността и написа предговор за първата му книга, в който предупреди Иван за това, което ще последва.

На Иван не му мигна окото. Продължи напред пред втренчените погледи на поетическите шушумиги и безкрайно ядоса гилдията с втората си книга. Тя започваше с дързък акростих и завършваше с предизвикателната поанта: "Аз сам съм извора, от който пих!"

Най-много я хареса Радой, който тръбеше навсякъде какъв голям поет е Иван Методиев.

Както винаги - Радой Ралин се оказа прав. В българската поезия бе влязъл поет, каквито се раждат по един на столетие. Или най-много - по двама.

* * *

- Смъртта ме направи поет! - казва Иван и ме поглежда под око. В някакъв адски пек сме тръгнали към "Малашевци" да поднесем цветя на гроба на майка му.

- Геров е по-голям поет от Далчев - въвежда ме в темата Иван и пали поредната цигара. - Далчев пише за смъртта твърде спокойно, докато Геров направо отсича: "абсолютното нищо". Виждаш ли как е усетил, че нищото е абсолютно?

- Да, ама Далчев е по-толерантен - възразявам му аз. - При него смъртта има съизмеримост с човека.

- И така да е - Геров усеща космическия студ от смъртта, празното пространство. Геров е поет на ужаса от смъртта - продължава мисълта си Иван. Наскоро се е запознал с Геров и е твърде впечатлен от него.

Стигаме "Малашевци" пеша. Въобще ходенето пеша е любим Иван-Методиев похват - твърди, че когато тялото му ходи, и мисълта му върви. Пред прага на гробищата Иван се умълчава. Минали са пет години от смъртта на майка му, а той още не може да я преодолее. Черешова задушница е.

Вече е подготвил за печат третата си книга - "Космогонии".

Където има такива стихове за майката, каквито малцина са писали в българската поезия.

* * *

Написал е двайсетина детски стихотворения и ми ги е дал да ги чета в стаята "с размери три на три" - тоест на тавана му на ул. "Солунска" 1, където му мина голяма част от живота.

- Твърде много агресия има в тези текстове - казвам му. - Виж сам - "бутна", "падна", "счупи", "удари", "скъса".

Иван се замисля. До този момент действително не е виждал така нещата. Но, понеже е Иван, в очите му се появява една позната побеждаваща светкавица - това означава, че е намерил контрааргумент на моя аргумент и сега ще ме затапи:

- Това е така, защото детето е агресивно по природа! Природата е дала на детето силна агресия, за да може да оцелее. Ето защо момченцата се бият помежду си в детската градина или на пясъчника. Ако не си агресивен - ядеш тупаника. Смирението не е в природата на човека. Смирението е част от неговата култура, а не част от неговата природа.

* * *

Не познавам друг поет, който така да използва умалителните имена. Така огромният непознат свят се смалява и става разбираем, достъпен за сетивата ни, става удобен за формулиране. За Иван селото е "селце", щурецът е "щурче", врабецът е "врабче". Иван ни запозна с тайните на космогонията, като я разчлени "на земя и небо" и я назова. И смъртта милостиво опроверга прозренията му за Геровите стихове, като го настигна тъкмо в сърцевината на неговия свят, на брега на реката, под шипковия храст, да разговаря с мравките и щурчетата на техния роден език.

Не знам защо, но той счита себе си за натурфилософ. Според мен е просто пантеист. Ако приемем, че поезията е основен закон на мирозданието, както твърди, между впрочем, и Йосиф Бродски.

Не мога да кажа "беше".

Никой не може да го каже.
3
1461
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
12 Юли 2004 06:16
Почивай в мир, поете
12 Юли 2004 11:31
До Велислава Дърева

От доста време се опитвам да разбера що за себенеуважение е това, което ние имаме българите, да се оставяме медиите да ни промиват мозъка и да нямаме собствено мнение, а да повтаряме тъпо само това, което някой продажни журналисти ни внушават. Това, което платени от мафиотски и клиентелиски кръгове журналисти като Валерия Велева, Велислава Дърева, Тоше Тошев, Петър Волгин и др.ни набиват в главата. Ужасявам се като видя как някакви си репортерчета тикат микрофони на минувачи по улицата и те тъпо рецитират прочетени от весниците плювки по адрес на един или друг съченени от журналисти като Дърева. Важното е да плюеш, да ръсиш злоба, а във вестниците само това можеш да намериш. И това не е случайно. Нали всички знаем, че да се издава вестник трябват много, ама много пари. И кой има пари...? А как така журналисти станаха толкова богати в бедната ни държава. Как така тези вестници, които ясно е не могат да се самоиздържат ги правят толкова богати? Това богатство не е от нашите пари, с които купуваме вестници. Не ми казвайте, че е и от реклами. Богати са от поръчковите материали, с които трябва да размазват, ликвидират и унижават всеки политик показал някакви качества. Затова ни се внушава, че всички са боклуци защото ако ние гражданите си харесаме някой, то той може да стане човекът, който да ни отвори очите за това, кой всъщност ни пие кръвчицата и няма изгода да се променят нещата в държавата. Ако застанем и подкрепим свестен политик то ще нарушим лесната възможност задкулисните мафиотски централи да дърпат конците и да управляват държавата както го правят вече цели 14 години. В техен интерес е да си мислим за всички политици като за едно цяло и да не открояваме личностите. Всички да са омаскарени, всички да са натикани в блатото и ние гражданите да нямама опора и надежда в никого. Така по лесно си разиграват коня ченгетата. И кой им помага за това да ни промиват мозъците и да ни карат да мразим всичко и всички. Естествено журналистите и техните главни редактори. Трябва тях да слушаме, те да са последна инстанция и срещу когото си искат да ни насъскват. Помислете си, кои са собствениците и главните редактори. Помислете си за Тошо Тошев на "Труд" и т. н. Всички от журналистическата гилдия говорят, че Валерия Велева е най корумпирания им колега, наричат я боклук и поръчковката, а и Дърева не и отстъпва по-злоба, а ние представете си я четем и се оставяме тя да ни формира мнението за живота, хората и политиците. Е не . Аз няма да позволя богатеещи от мръсни поръчки журналисти и медии да ми промиват мозъка и като слабоумен да повтарям тава, което са ми написали. Ако те искат да се докарат пред тези, които им плащат с мръсни пари и да си ги заслужат, то какво общо това има с мен, с моите интереси на обикновен гражданин. Установих през тези 14 години, че нашите интереси, на обекновените граждани никак не съвпадат с тези на ченгетата- мафиоти към който кръг се числят и някой журналисти. Нали така Дърева, Тошев, Волгин, Велева И ДР. БУКЛУЦИ, ...?

12 Юли 2004 11:33
ЦЕНЗУРА

Във форума на СДС има ЦЕНЗУРА! Всички теми и мнения които не се харесват на НИС, се премахват! Такава строга цензура няма в другите форуми. В някои форуми се премахват само грубите обиди и цинизми, което е нормално, но в форума на СДС се премахват всички мнения, които не съвпадат с вижданията на НИС и критикуват тяхната политика!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД