|
От арабските телевизии и Интернет-сайтове, от интервюта с араби и американски официални лица, както и от източници от съпротивата и хора, близки до тях, могат да са направят някои изводи. Всички говорят за търкания по въпроси като целите и тактиката между местната националистическа съпротива и водените от чужденци ислямисти, като някои иракски бунтовници изразяват отвращение от атентатите с коли-бомби и самоубийствените атаки в градове, коствали стотици човешки живота.
Но тези търкания не означават, че съпротивата е станала "по-смирена", казва Дари Рашид, професор в университета в Багдад, който живее в Самара, един от центровете на съпротивата. "Това е фаза на прегрупиране и на преоценка с цел да се изкарат операциите извън градовете и да няма невинни жертви", казва той.
За големите бомбени атентати с автомобили, за които се смята, че са извършвани по-често от чужденци, съставляващи много малък процент от бунтовниците, са "напакостили на репутацията на съпротивата", казва професор Рашид. И съпротивата се стреми подобно на правителството да намали влиянието на чужденците сред бунтовниците, обяснява той.
Рутинното насилие продължава на цялата територия на Ирак, при което загиват много цивилни и много американци. Големите атентати вероятно не са преминали в миналото, смятат експерти.
Тази седмица обаче вътрешните конфликти придобиха характер на киносценарий, след като маскирани мъже, наричащи себе си Движението за спасение, разпространиха видеокасета, в която заплашват да убият Абу Мусаб ас Заркауи - йорданския боец, заподозрян за автор на най-кървавите атаки в Ирак. Американците казват, че тази групировка, базирана във Фалуджа, е съставена от нерелигиозни членове на партията Баас на Саддам Хюсеин. В петък втора съпротивителна групировка излезе с подобно послание, заплашващо Заркауи.
В същия ден в декларация, подписана от Заркауи, публикувана в ислямистки Интернет-сайт, се изразяваше ярост срещу Асоциацията на мюсюлманските духовници - влиятелна сунитска група със здрави връзки с иракската съпротива. Декларацията обвиняваше групировката в слабост за това, че е бил предложен откуп за освобождаването на американския предприемач Никълъс Берг, който впоследствие бе обезглавен през май.
"Някои посредници се опитаха да спасят този неверник и ни предлагаха колкото пари искаме", се казва в декларацията. "Но ние отказахме, въпреки че се нуждаехме от тези пари, за да се върти колелото на джихада", заявява Заркауи.
Мненията за борците от съпротивата са различават, но напоследък не е необичайно да се чуят презрителни за чуждестранните бойци коментари, каквото мнение изрази млад боец във Фалуджа, чиито роднини заемат високи места в йерархията на съпротивата. "Иракчаните не се нуждаят от Заркауи или от членове на "Ал Кайда", които да им помагат", каза той на иракски репортер, който сътрудничи на "Ню Йорк таймс".
Разделянето на бунтовниците
Разделението на бунтовниците изглежда добра новина за новото правителство на премиера Ияд Алауи. Неговата стратегия да се бори с насилието е да се раздели съпротивата, като се апелира към патриотизма на иракските бойци да отхвърлят присъствието на чужденци, които според Алауи изобщо не ги е грижа за Ирак. Той обеща амнистия за някои иракчани, но заплаши, че ще смаже тези, които не я приемат.
За да постигне тези свои цели, Ияд Алауи се е срещал с бивши членове на партията Баас от съпротивата и с племенни вождове с цел да ги убеди, че техните интереси и тези на чуждите бойци не са едни и същи.
"Ние преговаряме с тези, които аз наричам непрестъпници, тези, които никога не са били екстремисти като Заркауи и неговите помощници и хора в стил "Ал Кайда"", каза Алауи в едно интервю. И добавя: "Но от друга, ще бъдем много твърди с престъпниците, убийците и терористите."
Мнозина обаче, които имат връзки със съпротивата, предупреждават срещу получаването на ясен резултат от това разделение и успеха на стратегията на Алауи. Няма достатъчно данни, че различните сектори на съпротивата смятат правителството на Алауи за легитимен суверен на Ирак. На иракска земя има все още 160 000 чужди войници и американците продължават да държат позиции. Докато не си тръгне последният американец, няма да има край на съпротивата, казват много иракчани, които симпатизират на бунтовниците. "Ние не подкрепяме правителството на Алауи, защото той е американски агент", каза един 25-годишен бунтовник сунит от Багдад.
Американски и иракски официални лица се надяват, че сунитската съпротива впоследствие ще насочи усилията си към политическата борба и ще участва в общите избори, насрочени за януари 2005 г., вместо да продължава да размахва оръжия. Тази тенденция би могла да се утвърди, ако се увеличи пукнатината между тях и чуждестранните бойци.
Но истината е, че сунитските араби са малцинство в страната и ще имат малко или никакво присъствие на най-високите постове след изборите, въпреки че именно сунитите са ръководили земята, известна днес като Ирак, още от времето на Османската империя. Така че съпротивата би могла да продължи, този път срещу едно законно избрано правителство, доминирано от шиитите, които съставляват 60% от населението.
"Трябва да попречим това да стане", каза висш американски офицер, имайки предвид вероятността сунитските бунтовници напълно да обърнат гръб на политическия ред, създаван от САЩ и ООН.
Слабости в разузнаването
Американски официални лица признават, че нямат достоверни данни за съпротивата, даже за нейния размер. От месеци американски официални лица са казвали публично, че съпротивата е привлякла не повече от 5000 души. Но в честен разговор официалните лица казват, че бройката е много по-голяма, а Асошиейтед прес тази седмица цитира обширно анонимен източник от военните, който казва, че съпротивата разполага с 20 000 души или повече.
Но и без детайлни разузнавателни данни картината на съпротивата започна да става ясна, откакто тя набра сили миналата есен. В най-общ план съпротивата се състои от 3 части, които понякога се припокриват: араби сунити, в много случаи ръководени от бивши членове на Баас и бивши войници на иракската армия, араби шиити, водени от Муктада Садр, и чужденци от други арабски и мюсюлмански държави.
Шиитите действат до голяма степен отделно от сунитите и от повечето чуждестранни бойци, смятат експертите. Сунитите от съпротивата не действат под единно командване, а по-скоро се състоят от независими групи, които се координират хлабаво и привличат много доброволци, казаха източници.
Тежките боеве през април и май, изглежда, промениха отношенията между групите и относителната им тежест. Зле тренираните милиции на Садр, изглежда, бяха отслабени значително, след като той ги поведе срещу силите на САЩ в Багдад и в други градове в шиитските територии независимо от това, че популярността на Садр се увеличи.
Междувременно военните позиции на сунитите и на чуждестранните бойци, изглежда, укрепнаха, след като американците се отказаха да извършат окончателен щурм срещу Фалуджа, в резултат от което позволиха бунтовниците да направят там свое царство.
Някои експерти смятат, че съставянето на новото правителство, макар и да не се приема за легитимно от бунтовниците, е задълбочило различията в целите, които си поставят различните групировки.
Иракската съпротива, изглежда, води борба срещу американците до голяма степен от името на Саддам Хюсеин и от иракски патриотизъм или с цел да бъдат осигурени за сунитите повече властови позиции. В същото време чужденците са прегърнали антиамериканските идеи, които не са толкова характерни за Ирак, и целят да сеят разруха в името на войнствения ислям. Но религиозното чувство, изглежда, обединява някои иракчани и чужденци.
Промяна във възприятията
Установяването на суверенно правителство вероятно е предизвикало слабо доловима, но реална промяна във възприятията сред някои иракски бунтовници. Някои твърдят, че баасисткото минало на премиера Алауи - той е бил хардлайнер от Баас, преди да се скара със Саддам - навежда някои баасисти към лоялност към новото правителство.
Може би още по-убедителна, казват американски военни представители, е ролята на президента шейх Гази "Ал Яуар, сунит, който се е изказвал срещу окупацията. И дори ако американците държат върховната власт, иракчаните имат правителство с широки пълномощия и съпротивата си взема бележка от това, казаха няколко експерти.
"Всичко това, взето заедно, ще привлече някои баасисти, макар и не всички", каза Хамид ал Баяти, заместник външен министър. "Остава да видим колко ще са тези, които ще приобщим", добави той.
И макар че иракските бойци от съпротивата се показаха като опитни воини, най-често чужденците са тези, които са обвинявани в организирането на големите атентати, които удариха шиитски джамии, оживени улици, политически партии и чужди войски и персонал. Само в един ден на такива атаки бяха убити над 200 души.
С времето смъртта на невинни иракчани, казаха американски и иракски официални лица, разяри много иракски бойци от съпротивата и това става очевидно от изявления от групи, свързани със съпротивата или близки до нея. Даже, изглежда, има специфично отхвърляне на атаки по цели като полицейски участъци, петролопроводи или електростанции - срещу основите на функциониращата държава.
Запитан наскоро дали подкрепя борбата срещу американците, шейх Абдул-Сатар Сатар ал Самарай, един от лидерите на Асоциацията на мюсюлманските духовници, каза: "Да. Подкрепям честната и истинска съпротива, която няма нищо общо с хаоса, с убийството на невинни и на полицаи и със саботажа на инфраструктурата, съпротивата, която ще изхвърли окупаторите извън страната."
Остава тайна дали предаването на суверенитета само по себе си е задълбочило различията между иракчани и чужденци, или доведе до стихването на мащабните терористични нападения след 24 юни. На този ден четири дни преди предаването на суверенитета координирани бомбени нападения в няколко града убиха над 100 души. След това американците се опасяваха от вълна от нападения като знак на протест срещу новото временно правителство, но такива не се осъществиха.
Оттогава бунтовниците се придържат към по-малките мащаби и са ограничили целите си срещу американските войници, иракските полицаи, служители на правителството и инфраструктурата.
Според професор Рашид тази промяна не е случайна, като съпротивата дава на Алауи шанс да докаже, че работи в интерес на иракчаните, и да намали видимостта на американските войници на иракската сцена.
Други официални лица са по-умерени в оценките си. Висш американски военен не отрече, че е възможно иракските бунтовници да сдържат чужденците. Но също така е възможно, каза той, всички бунтовници да се адаптират към новите обстоятелства и да изясняват дългосрочните си цели.
"Може би това е тактическа пауза - каза той и добави: - Какво е следващото голямо събитие? Изборите."
|
