Наскоро завърши епохалната данъчна сага с налозите, дето Христо Стоичков уж дължал на държавата. Е, не ги дължал. Съдът отмени данъчния акт и отхвърли всички претенции на бирниците, медиите споменаха с половин уста за това и така дълголетният спор изглежда приключен. Дано да не е! Около тази баталия останаха твърде много



въпроси - незададени и нерешени,



не можем да си позволим да ги подминем лекомислено. Главният от тях: щом Христо Стоичков не дължи на хазната, кой сега ще плати на Стоичков за всичко, което от името на държавата му причиниха някакви анонимни и скрити зад бюрцата си в данъчната администрация чиновници? Кой ще му възстанови разходите за хонорари, заслужено платени на първокласния адвокат Тодор Табаков за добре свършената работа? Кой ще го възмезди за клеветите, които години наред сипаха върху един от малцината съвременни българи, чието име ще се помни и след края на земния им път? Чак по някакви списъчета, ако помните, го бяха писали, наред с циганите дедесари като най-крупен борчлия на държавата. Ами за наложените запори и блокираното имущество ще му плати ли някой? За загубеното време, за изпокъсаните нерви и всички незаслужено понесени обиди и подигравки у нас и по света? То се знае, че доброволно никой нито ще признае, нито ще плати. Изглежда, сме пред поредното доказателство на ориенталската теза, че не се връщали бой и... Мисля, че



Стоичков трябва да съди държавата



за пълния размер на всички измерими в пари вреди, които неправомерните данъчни претенции му причиниха. Ако щете, даже въпрос на патриотичен дълг е държавата да бъде накарана да отговаря за всичко, което от нейно име вършат безбройните й нагли храненици. Това е единственият граждански ред, по който могат да се повдигнат всички онези въпроси, които след казуса Стоичков останаха без отговор. Съдебното решение срещу държавата ще докаже и ще измери в числа последиците от данъчното всевластие. То ще покаже колко вреден е нечестният режим, наложен със сегашния Данъчен процесуален кодекс, и може би ще стане повод този безпринципен акт да бъде изменен из основи.



Държавата трябва да си плаща



за присвоения процесуален уют за бирниците, за това, че си е позволила да лиши своя данъкоплатец от справедлив процес и възможност за защита от данъчни актове. Защото сега е точно така. Идва най-жалкият данъчен чиновник, видял, каквото видял, разбрал, каквото разбрал - пише ви данъчния акт и точно след 14 дни трябва да внесете в хазната всяка сума, с която му е хрумнало да ви обложи. Основателно или неоснователно. Дори да е очевидно, че бялото е изкарано черно, дори да е ясно, че актът е преднамерен и злонамерен. Нямате право на защита. Дори да обжалвате акта пред висшестоящите данъчни власти, това не спира изпълнението. А за 14 календарни дни никоя висша данъчна власт не смогва да се произнесе. Това обикновено отнема месеци. Но още с изтичането на двете седмици местната данъчна служба може съвсем законно да ви блокира всички сметки и имущества, да ви погне за принудително изпълнение и да унищожи съгражданото с години. И още:



държавата има право да присвоява



чуждо имущество, защото с ДПК се е самообявила за пръв и извънредно привилегирован кредитор, който дори напълно измислените си и несъществуващи вземания има право да събере преди всички останали реални кредитори ведно с недължимите му лихви. И всичко това без никаква възможност за защита - нито на набедения длъжник, нито на кредиторите му (чието имущество всъщност държавата свои по удобния единствено за нея ред на ДПК). Тук дори не става въпрос за съд и честен процес. Даже защита по административен ред ни е отказана. Вярно, че някой ден може - както в казуса Стоичков - данъчният акт да бъде отменен от висшестоящия данъчен орган или от съда, но дотогава една финансово по-нестабилна фирма ще е отдавна изчезнала от този свят - за радост на конкурентите й. Засега нито парламентът, нито

Конституционният съд признават, че



данъчният процес е противоконституционен -



най-малкото защото отменя принципа за равнопоставеност на участниците в икономиката и превръща в празна приказка прословутото: "Частната собственост е неприкосновена" (чл. 17, ал. 2), и гази поне още десетина конституционни норми. Само ако някой извърви целия стръмен и скъп път на съдебното производство за търсене на отговорност на държавата, ще може по валиден начин да докаже, че правата му на гражданин са нарушени от безпринципния закон и действията на администрацията и да накара държавата да плати за това. Вярно, че накрая всички ние плащаме сметките на държавата. Но колкото и да присъдят на ощетените от държавата, все ще е по-малко от вредите, които всеки ден хиляди хора и фирми понасят от сегашния нечестен данъчен ред.