"Когато бях на 20 години, си мислех, че най-хубавото нещо на този свят е сексът. Сега, на 40, смятам, че това не е така - най-великото нещо на света е монополът."

Тази крилата икономическа мисъл за сетен път бе потвърдена от компаниите, които в петък вечер направиха приятна изненада с офертите си за седемте електроразпределителни предприятия.

Оказа се, че и в най-смелите си мечти управляващите у нас очакваха държавата да получи 2 пъти по-малко пари за електроразпределителните предприятия (ЕРП). Допреди няколко месеца те спрягаха суми от порядъка на 350 млн. евро. А сега се оказва, че дори при най-неблагоприятното за нас класиране на офертите и при положение че отново не се намеси съдът, още тази есен в бюджета ще влязат поне 600 млн. евро.



Как стана така?



Каква е причината "перлата" в короната на българската икономика - БТК, да бъде приватизирана 8 години и накрая да бъде купена за някакви си 230 млн. евро, а енергоклоновете още от първия опит да получат такава висока оценка?

При това за тях не се състезават офшорки или инвестиционни фондове, които купуват и препродават собственост като "добро утро", а действително стратегически инвеститори - двете най-големи електрокомпании на Стария континент като немската E.ON и австрийската EVN, италианският гигант Enel и най-бързо развиващата се електрокомпания в ЕС - чешката CEZ? Това, че България има стабилна енергетика, в случая не върши никаква работа като обяснение. Все пак се продават дружествата, чиято работа е да доставят ток на българското население. А то нито е разтегателно като брой, нито пък се очаква рязко да забогатее и да харчи като бясно електричество през следващите няколко години.

Същите тези български граждани са и абонати на БТК.



Но в едното и в другото си качество

между тях има съществена разлика



Ако желаят да водят по-евтини телефонни разговори, те все пак имат някаква алтернатива - разговори през Интернет, разговори с предплатени карти на други оператори. Задава се и конкуренция от оператори, които ще достигат директно до домовете им. А ако не им се чака 10 години за домашен телефон, могат веднага да си купят мобилен. Или с други думи, във врата на "Вива Венчърс" дишат конкуренти.

А като потребители на електроенергия същите български граждани няма къде да мърдат. Поне до 2007 г. ще могат да са абонати само на ЕРП-то, което обслужва тяхното населено място. Дори след това да имат възможност да избират друг доставчик на електроенергия, това ще е ограничено от редица условности.

Или излиза, че ЕРП-ата днес са онова, което

беше БТК през 1998-2000 г. Тогава се знаеше, че монополът на БТК върху фиксираната мрежа и върху международните разговори ще падне от 1 януари 2003 г. Не случайно именно тогава консорциумът KPN-ОТЕ предлагаше да купи 67% от БТК срещу $ 650 млн. в брой. Сметките показваха, че срещу наливането на още около $ 400 млн. в самата компания тя можеше спокойно да посрещне либерализацията на пазара и да запази почти същите пазарни позиции.

През 2002 г. това вече не беше така и съвсем естествено двамата кандидати - "Вива Венчърс" и турската КОЧ, подадоха почти еднакви ниски оферти. Ако сделката се беше забавила още, нищо чудно да се наложеше



страната да дава пари на някой, който

би се съгласил да управлява телекома



До пълната либерализация на вътрешния енергиен пазар остават още 2 години и половина. Цените на тока до 2007 г. са предвидими - в методиката за определянето им се казва, че крайните цени дотогава могат да нарастват само с процента на инфлацията.

Не на последно място мрежите ниско напрежение в България са в добро състояние, така че не се нуждаят от огромни инвестиции. Пък и процедурата за електроразпределенията е така направена, че инвестициите не са състезателен елемент от офертите. В противен случай всеки кандидат щеше да ги надуе, а после да си ги изкара от населението през цените на тока. Така че приватизацията на ЕРП-ата, макар и леко забавена във времето, започна в подходящ момент. В това е и майсторлъкът - да знаеш кога да продаваш.