"Не сме чували за такова нещо, ама защо да не се направи. Нека се помогне на децата, нека растат здрави и работоспособни". Така разправя баба Събка от с. Къртожабене по повод идеята да има наркокомуна.

Горе-долу така разсъждават и в селската кръчма. Не че има много хора там. Селото е почти празно през работните дни и извън отпускарския сезон. Превърнало се е в нещо като вилна зона.

"От какво да се страхувам, страхуват се само необразованите хора?!. Никой не ги иска тези деца, нека дойдат да се лекуват тук", разсъждава собственикът на кръчмата Иван Къчев. Той само се опасява, че ще са нужни много средства, за да се прокара вода до избраната за наркокомуна сграда, още преди години били разграбена помпената станция в близост до постройката. Жена му Елка Къчева също не вижда нищо лошо в изграждането на център за лечение на зависими в селото. "Това вероятно ще създаде и нови работни места и ще оживи селото", предполага тя.



В Къртожабене от 1945 г. не се е раждало нито едно дете,



селото се оживява малко през август, когато идват гражданите с децата си да почиват по вилите, твърдят собствениците на кръчмата. Те споделят още, че в района е много спокойно, няма никакви кражби, а да не говорим за убийства, вратите на къщите си и дори на колите си държат отключени. Отдават го на това, че нямат роми.

"А, бе то не се знае какво може да се очаква от тези наркомани", казва скептично Иван Иванов, който си пие обедната бира в селската кръчма. Той твърди, че никога не е виждал жив наркоман и не знае дрогираният като пияния човек ли е или се държи по друг особен начин. Елка Къчева обаче му обяснява, че е виждал наркоман, като споменава името на съседско момче. "Ей това е българинът чул-недочул изказва се компетентно", нападна го пък Къчев.

Кметът на селото Лени Димитров също не беше чувал за идеята в неговия вилает да са прави център за лечение на наркомани. Не знае и какво е положението със собствеността на сградата, в която искат да правят центъра. Навремето той лобирал пред плевенската община там да се направи старчески дом, но нищо не станало. "Идеята за наркокомуна на това място е също добра. Тези хора все пак са болни и трябва да се лекуват, но може някои в селото да са против", смята кметът. В Къртожабене по официални данни живеят 110 души.

Идеята за създаване на наркокомуна в това плевенско село е на гражданско сдружение "Живот без дрога за всички деца", основано тази година в Плевен от 20 майки на наркомани. Първоначално жените искали в изоставения бивш профилакториум на "Плама" да се направи дневен център за зависимите от дрога младежи от региона. "Такъв център може да помогне на децата ни да пожелаят да се лекуват в наркокомуна", обяснява една от основателките на сдружението д-р Румяна Бонева. Тя има 19-годишен син, който се дрогира от 4 г.

Сдружението обаче решава да кандидатства с проект за наркокомуна, след като разбира от медиите, че социалният министър Христина Христова събира оферти от неправителствени организации. Христова имаше идея да направи наркокомуна, спонсорирана и от държавата в манастир във видинското с. Извор, но местното население въстана срещу това начинание. Социалното ведомство всъщност предлага съфинансиране на неправителствена организация. Все още не се знае точно колко пари от бюджета си ще отпусне ведомството, обявиха оттам. Това щели да са пари, спестени от разходите на министерството. Могат да подпомогнат само един проект. В момента най-много



държат да има обществена подкрепа



за създаването на такъв център в града или селото, в който той ще се прави. След отправената оферта в министерството са получени предложения от неправителствени организации от 5 общини - В. Търново, Стара Загора, Годеч, Берковица и Плевен. Ведомството на Христина Христова тепърва ще проучва настроенията сред хората в предложените региони.

От значение ще е и доколко добър е проектът, с който се кандидатства и какво съфинансиране предлага.

От плевенското сдружение "Живот без дрога за всички деца" не могат да участват с никакви средства. Те нямат спонсори засега. Всичко се крепи на ентусиазма и личните средства на 20-те засегнати от проблема майки. Сградата, която те предлагат в с.Къртожабене, е бивш профилакториум на "Плама" в момента е държавна собственост, след обявяването на дружеството в несъстоятелност и ще трябва да се иска разрешение от финансовия министър Милен Велчев, за да се прави там наркокомуна. От сдружението се надяват, че ако социалната министърка се спре на техния проект, би могла и да лобира пред Велчев за отпускането на тази сграда.



Изоставената постройка е доста голяма - със 120 легла,



столова и салон за рехабилитация, и е сравнително изолирана дори от селото, което я прави съвсем подходяща за наркокомуна. Не е използвана от 1996 г., но точно преди да я загуби "Плама", е направила ремонт на покрива и я е постегнала. Това ще рече, че не са нужни огромни инвестиции, за да бъде пригодена за нуждите на център за лечение на наркозависими. Заради неяснотите около разрешението тази сграда да се ползва за нуждите на наркокомуна и заради липсата на средства в сдружението, д-р Бонева е скептично настроена относно възможностите министър Христова да се спре на техния проект.

"Нашите деца са отхвърлени от обществото и няма къде да се лекуват и ние като родители сме оставени сами да решаваме проблемите си", казва лекарката. От сдружението са категорично против разрешаването на еднократната доза, защото това според тях би означавало легализиране на наркотиците. Те обаче са и против затвора за наркоманите. "Законът трябва да даде алтернатива на хората, зависими от дрога - да отидат зад решетките или да се лекуват. Трябва да има експертизи на психиатри, които да определят кои от заловените с наркотици са зависими и кои са пласьори. Сега се прилага сталинският принцип - няма човек, няма проблем. Крайният резултат ще е - наркоманите в затвора, дилърите на свобода и много нови деца зависими от дрогата", твърди лекарката.

Според майките от сдружението за борба срещу разпространението на наркотици в момента основният проблем е в свободното разпространение на дрога по улиците на големите и по-малките градове. Наскоро една от тях е била свидетел как в тролей в Плевен наркопласьор е продал пликче с дрога на младеж. "Не могат полицаите да ме убедят, колкото и данни да се изнасят за разбити канали, че се борят с този проблем", споделя д-р Бонева. Преди време са и разказали как пенсионер гонел полицай по улиците, за да му каже, че е видял как в близката уличка се предлагат наркотици на ученици.



Полицаят пожелал да бъде оставен намира.



Проблем било и нежеланието от страна на работодатели да наемат хора, които са отказали дрогата. Д-р Бонева разказва още една история - младеж от Плевен успява сам да се пребори със зависимостта си от хероин и започва работа, след дни обаче оттам минава полицай и "добронамерено" подшушва на работодателя му, че е бивш наркоман, следва уволнение, сега младежът е започнал нова работа, но и там е започнало да се шушука за миналото му и той отново очаква да остане без препитание. Докторката предлага държавата да дава облекчения за шефовете, които наемат отказали се от дрогата младежи, така както има облекчения при наемане на бивши затворници и други групи безработни.

Плевен е сред първите 6-7 града в страната по брой зависими от наркотици, сочат изследвания на различни неправителствени организации. Официална статистика за града няма. Във фондация "21 век", която предлага безплатно на хероинозависимите целия набор от необходимите им прибори, са регистрирани 900 души. Смята се, че това са 1/3 от хероинозависимите в града. Официалните данни са само от токсикологията на университетската болница в града, които обхващат хората, попаднали в критично състояние през годините. От тях може да се заключи, че броят на наркоманите нараства - 2001 г. - 46, 2002 г. - 59, 2003 г. - 78.

По наблюдения на д-р Бонева наркоманите много често се лекуват с други диагнози в болниците, защото клинична пътека за лечението на зависимите от дрога няма. Тя не може да си обясни липсата на какъвто и да било интерес от страна на държавата към този проблем. "Пишат се стратегии и какви ли не документи, но на практика нищо не се прави. Налага се да изплащаме децата си на лечение в чужбина. Защо да служат на чужди религиозни ордени и да се трудят за чужди държави", пита майката на 19-годишен наркоман.

Покрай деня за борба с наркотичната зависимост в Плевен за 3 дни за по 2-3 часа са събрани 424 подписа от жителите на града в подкрепа на за създаването на център за лечение на зависими от дрогата младежи.

Дружеството на 20-те майки на наркомани има подкрепата и на община Плевен. "Убеден съм, че в региона трябва да има център за лечение и ресоциализация на зависимо от наркотици деца и младежи. Не зная как точно трябва да се организира, защото не съм специалист, но определено има нужда от такъв център", категоричен е зам.-кметът на Плевен д-р Петър Керемедчиев. По негови лични наблюдения обществото е започнало да откликва на проблема, макар и още да не може да се каже, че е съпричастно. Според зам.-кмета държавата все още догонва проблема, тъй като не е реагирала на време на бума на разпространението на наркотици сред тийнейджърите. Плевенската община е сред първите 6 заедно със София, Варна, Пловдив, Пазарджик и Благоевград, които създават съвет по наркотични вещества.