:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,798,245
Активни 122
Страници 10,115
За един ден 1,302,066
Клан

Александър Йосифов е потомствен музикант

Големият композитор казва, че талант без труд и труд без талант са равни на нула
Известният в цял свят композитор Александър Йосифов е работохолик и мечтател. След като приключи поредното си ново музикално произведение над белия нотен лист, той си задава веднага въпроса: "Какво следва оттук нататък?" Маестрото признава, че когато спре, макар и за малко, да твори, се чувства най-изнервен. След всяка премиера на свое произведение у него, макар и за кратко, се настанява страхът. Той е породен от още неоформената в съзнанието му идея за нова творба. "Когато се покланям на сцената, аз мисля за бъдещо произведение - опера, оперета, симфония, естрадна песен ", казва Йосифов. Композиторът твърди, че за да има успех написаното от него, той винаги се съобразява с фактите: защо, кога, за кого го пише. Дори в кой момент, с кой пръст, коя струна да натисне... Маестрото е от този тип творци, които реализират и най-големите си мечти. В края на миналата година негова



пиеса за 48 ръце взриви Токио



Александър Йосифов дирижира премиерата на уникалната си симфония за 12 рояла в "Токио метрополитън арт спейс" с 2800 места. Публиката избухва в нестихващи аплодисменти след финала на невероятната симфония "Кончертанте" за 12 рояла, 24 пианисти и 48 ръце. Сцената е изпълнена с пиана, а зад всяко от тях стоят по двама изпълнители. Роялите идват направо от складовете на световноизвестните производители "Kawai Music Instruments" и "Yamaha". В световен мащаб "Кончертанте" е титанична, защото до този момент не е писано произведение за толкова много пиана. Главният директор на Международната асоциация за дуопиано - проф. Сачико Кодама - е изненадана не само от пиесата, но и от факта, че Йосифов успява да организира за работа ансамбъла от японски пианисти само за 1 седмица, докато проф. Кодама е мислела, че ще трябва една година репетиции за подобна творба.

Композитор, диригент, преподавател в ДМА "Панчо Владигеров" и Нов български университет, маестрото е автор на множество музикално-сценични произведения, симфонични концерти, на камерна и хорова музика за деца, на хорови, естрадни песни и обработки на народни песни и танци, а също така и на текстови творби, на авторски либрета за детски опери, съавторства за оперни либрета, текст за оратория и за детски музикален цикъл.

Йосифов смята, че решаващ фактор за неговата кариера е, че



той е потомствен музикант



Неговият дядо Александър е създател на читалище "Искра" в Казанлък, където сформира оперна трупа. В нея играе цялото му семейство - жена му Райна, както и децата му Йоско, Илия и Малина. Коронен номер на съпрузите Александър и Райна Йосифови била операта "Трубадур". Двамата изпълнявали дълги години ролите на Леонора и граф Луна. Най-близки приятели на дядо Александър са академик Петко Стайнов и професор Стоян Брашованов. Под тяхно въздействие се оформя музикалният мироглед на Йоско Йосифов - бащата на бъдещия композитор и диригент Александър Йосифов. Йоско е ученик на Панчо Владигеров. Завършва Музикалната академия в София и е диригент на хор "Родна песен". От 1939 до 1945 г. е диригент на Радио Стара Загора и диригент на обществената опера в града. През 1947 г. той е назначен за главен диригент на Варненската опера и филхармония, където остава до пенсионирането си през 1969 година. В репертоара си като диригент Йоско Йосифов има над 2400 оперни спектакъла и концерта и над 56 постановки. Покрай многото си ангажименти Йоско намира време за своето хоби. Той е



страстен ловец и рибар



На сина си Александър обяснявал, че по време на лов усещал темпото на някои от бъдещите си музикални произведения.

Майката на Сашо - Ефтимия или Ева - е от известен старозагорски род на експерти по тютюните. Тя също боготворяла музиката и присъствала заедно с малкия Сашо на почти всички сценични изяви на своя съпруг. От тригодишен той сяда и зад пианото, което по-късно става неговият любим музикален инструмент.

Друг от рода на Йосифови, който изиграва решаваща роля за музикалното бъдеще на Александър, е неговият вуйчо Илия. Той е роден през 1912 година. Завършва Музикална академия във Виена в класа на проф. Бранд. По-късно е първият солист на Софийската опера до 60-те години на миналия век и поддържа целия лиричен теноров репертоар. Илия изгражда над 48 образа в различни опери: Алфред, граф Алмавива, Пинкертон, Рудолф и много др. Тенорът е същевременно и професор в ДМА и има свои класове с талантливи певци. Негови ученици например са редица оперни величия като Райна Кабаиванска, Иван Консулов, Нели Айлъкова, Николай Здравков и др. От вуйчото Александър разбира, че задачата на преподавателя по музика е



да отваря вратите пред талантливите студенти



Днес професор Йосифов се придържа стриктно към това правило. Като преподавател с клас по оперно пеене с диригент той има много любими студенти. Повечето от тях вече печелят слава по световните сцени. Те поддържат непрекъснати контакти със своя професор. Александър Йосифов държи изключително много на Българската държавна консерватория, в която навремето завършва специализираните класове по композиция при проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева.

Преди да стане студент, той вече е известен като автор на песента "На добър час, майоре!", която написва като моряк през 1961 г. Тя е посветена на Юрий Гагарин. Когато летецът пристига във Варна, Йосифов му подарява лично нотите. Днес те са в музея на Звездното градче. Като студент той става популярен и с песните си "Чудо", "Веселите токчета", "Априлски вятър" и др. Впоследствие естрадният жанр привлича властно композитора и той е автор на хитовете "Реквием", "Боянският майстор", "Алеята на влюбените" и др.

От 1968 до 1986 г. Александър Йосифов е директор на "Балкантон". По негово време се правят записи на най-големите произведения на българското вокално и инструментално изкуство.

Той смята, че



от 1981 г. в творческия му път настъпва нов период



Почти десет години работи в съавторство с големия наш баснописец, преводач и драматург Банчо Банов. По случай 1300-годишнината на българската държава двамата създават операта "Хан Крум", чиято премиера е през 1981 г. По-късно, през 1989 г., се осъществява грандиозната й премиера на хълма Царевец в Търново със 700 участници. Операта има голям успех и на европейските сцени. По либрета на Банчо Банов Йосифов написва и музиката на оперите "Златното копие", "Арко Ирис", балета "Кръстоносци" по романа на Х. Сенкевич. Гледаните днес от децата с голяма обич опери "Чудните приключения на Тошко Африкански", "Робинзон Крузо", "Патиланци", "Пчелата Майя" и "Макс и Мориц" също са тяхно съвместно дело. Днес Йосифов признава, че поговорката "Няма незаменими хора" не важи за творческото му съдружие с Банчо Банов.

За своите 60 години, които за творец не са много, Йосифов има интересни спомени. Един от тях е свързан с приятелството му с големия наш бас Борис Христов. Маестрото посещава често неговото жилище в Рим и е удивен от богатата библиотека на певеца. Тук той вижда комплекти от литература, които великият българин ползва, за да се подготви за ролята на крал Филип II от "Дон Карлос". Христов чете "История и география на средните векове", "История на Испания", "История на испанския костюм", "Дипломация, връзки и войни на Испанската империя". Същата подготовка той влага и за ролята на Борис Годунов. С нотите на оперите и с бележките на певеца към тях днес според Йосифов може да се напише историята на образите, създадени от гениалния бас. Благодарение на дружбата им Александър уговаря с Борис Христов и много уникални записи на източноправославно пеене. Според композитора Христов е оставил на българския народ най-голямото музикално наследство - "Многая лета" с камбаните на "Св. Александър Невски".

Маестрото има космополитен характер, а приятелите и наградите му са от цял свят. След Япония той мечтае да покори Египет и далечна Африка с голяма опера. "Нищо не е по-лесно от композирането. Трябва само да си спомниш онази музика, която още никой не е написал", казва в края на разговора ни проф. Александър Йосифов с присъщата си енергичност и загадъчна усмивка.

Текст снимки клан

1. Йоско Йосифов дирижира концерт с Варненската филхармония през 1961 г.

2. Александър Йосифов

3. С музиколога проф. Кано Куриама и със съпругата си Ани след паметния концерт в Токио през ноември 2000 г.

4. Семейство Йосифови - 1 ред: малката Малинка; 2 ред: вляво Йоско и Райна; вдясно - Илия Йосифов; 3-и ред: Александър Йосифов, дядото на композитора.
4015
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД