Завръщането му в градините е толкова триумфално, че някои го характеризират като своеобразен неоренесанс. За увлечението всъщност са "виновни" модните дефилета и някои дизайнери, които ушиват дрехите от платове с карамфилен десен. Други пък украсяват косите на манекенките с цветето. А трети посипват подиумите с хиляди карамфилени листенца. Да се използва това растение в модата обаче не е ново. Още през XVI в. се е смятало за особен шик, ако върху роклята на дамата има изрисуван карамфил. По същото време той е провъзгласен за символ на сключения годеж. В днешно време тази символика се е запазила единствено в Русия.
От друга страна, в някои държави сега карамфилът се използва като най-подходящото цвете, с което влюбеният показва своите чувства към дадено момиче. На други места пък съществува традиция за рождения си ден дамите да получават букети или от карамфили, или от мимози.
Съществуват и много легенди за това растение. Според една от тях цветето поникнало на мястото, където паднала една от стрелите на нещастно влюбената богиня Артемида. Според друга карамфилът е в същите цветове, в които се обагря при изгрев и залез най-високият връх в планината Олимп в Гърция. Трета легенда разказва, че той е бил любимото цвете на древногръцките богове и оттам идва и името му. Латинското наименование на карамфила е Dianthus или цвете на боговете.
В Западна Европа той попада покрай кръстоносните походи. Кръстоносците били изумени, когато видели арабите да пият някаква странна течност, обилно поръсена с цветни листенца. Оказало се, че те са от карамфил. Самата напитка била енергийна и се правела на принципа на чая, но от подправката карамфил.
Цветето е на изключителна почит в Западна Европа. Колекционира го Хенри VIII, а Мария Антоанета го използва като послание. Всичко това до момента, в който се появява лалето.