:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,284,134
Активни 68
Страници 6,587
За един ден 1,302,066
На гости

Стрелбата е белязала живота на Нонка Матова

Полковникът от МВР вече жертва любимия си спорт в полза на политиката, която за нея означава "поли" (много) + "етика"
Снимки: Дечо Йотовски



ВИЗИТКА

Нонка Матова е родена на 20.10.1954 г. в Пловдив. Завършила е ВМЕИ и Националната спортна академия. Владее свободно немски и руски, ползва английски. Има световни рекорди в стрелбата с пушка, шампионски титли и общо над 600 медала от спортни състезания по стрелба.





- Я ни кажи сега, лельо Нели, добра домакиня ли е Нонка Матова?

- Ооо, Нонка умее всичко - и да готви, и компоти да прави, и да домакинства, и да копае даже. Моите деца съм ги учила на труд, а не да лежат и да чакат.

Леля Недялка, майката на нашата най-добра стрелкиня, е от онези пъргави жени, дето не се спират на едно място. Гледа към дъщеря си хем с гордост, хем с възхита, а понякога и критики прави. Слънцето е напекло над семейната вила в пловдивското село Белащица. Тук цъфти какво ли не - и жасмин, и гюл, и маргарити, и от ония уханни тъмночервени рози...

"Това грозде "Булгар" баща ми го е садил", показва Нонка Матова и по лицето й пропълзява тъга. Нейният баща е известният пловдивски лекар д-р Дечо Шатаров - интернист, кардиолог - виенски възпитаник, починал е преди няколко години. Като свършва разходката из двора, Нонка сяда на масата, а майка й носи фруктиера, пълна с кайсии.



"Буби, донеси ми пистолета",



казва домакинята. Буби е 16-годишният й син Даниел, ученик в столичната ПМГ. Той също спортува - ски, айкидо, а стрелбата му е хоби. Като всички тийнейджъри обича да сърфира из мрежата. Всички в семейство Матови имат нежни обръщения помежду си. Момчето е "Буби", дъщерята е "Писи", а на Нонка викат "Мами". Докато разказва, тя си разглобява личния пистолет - "Берета" 22 калибър, и се прицелва. Целият й живот е белязан от стрелбата. Още през 1968 г., когато била ученичка в Техникума по електротехника "Ленин" в Пловдив, съученикът й Ненчо Пъков я завел на стрелбището и се оказало, че има качества. Докато била в отбора на девойките, пуснали я да се състезава с жените на световния шампионат в град Тум, Швейцария. Върнала се с три златни медала и станала заслужил майстор на спорта в най-сложните дисциплини. Със съпруга си - офицера Димитър Матов, също се запознала на стрелбището. Той бил запален по стрелбата, макар че бил началник "Радиосветлинно и техническо оборудване" на летището в Чешнигирово. "Не знам от какво толкова се впечатли, но той ме заговори пръв. Аз тогава вече бях известна, стоях на пиедестал, макар че бях само на 21 г."

Димитър започнал да й определя среща след среща. Тя обаче



упорито не отишла на нито една.



Доста по-късно Нонка започнала да се среща с бъдещия си съпруг. Питам я каква е формулата за семейното щастие. "Пълната хармония", отговаря тя кратко. И продължава: "В края на 70-те стрелбата беше олимпийски спорт само за мъже. При нас имаше създаден много добър екип и мен ме пъхнаха в отбора при мъжете. През 1979 г. им одрах кожата по всички правила на изкуството. Тогава печелех медал след медал...На това първенство имах два световни рекорда с две шампионски титли. Втория го бих с 5 точки. На следващата година стрелбата стана и женски спорт. Та това е за жените и мъжете."

Една от причините за успешния си брак тя открива в това, че като спортист единият й крак винаги е бил навън, в чужбина. Така двамата се затъжвали един за друг. Никога няма да забрави как след първата й олимпиада в Монреал през 1976 г. съпругът й подарил 100 червени рози.

Смята се за добра майка - има дъщеря в пети курс "Стоматология" и син. "За тях съм направила всичко, каквото зависеше от мен. То се и вижда. Те израснаха тук, в Белащица." Нонка Матова сама не пожелала децата й да станат стрелци. "Със стрелбата винаги е било трудно - навремето големците си правеха снимки с нас, а после ни натискаха по главата. Исках да предпазя децата си от това."

И на сина, и на дъщерята спортът е хоби. Защото спортът възпитава в различен начин на мислене, смята Нонка. Така човек се учи да печели и да губи. "Печелила съм много, губила съм много, но нямам загубени битки - те печелят войната."

Нонка Матова е полковник с 24 години стаж в МВР. Тя е началник на стрелковата подготовка в Центъра за бойна подготовка и спорт. Като млад кадър тя получила и един от най-ценните си уроци в живота. Един от старите полковници веднъж й казал: "Ако искаш да направиш нещо - търси начин, а ако не искаш - търси си причина." Това е и нейно кредо в политиката. За водачката на листата на НДСВ в Пловдивска област



политиката е "поли" - много, и "етика" - морал.



Висока етичност, умението да се грижиш за обществото. За пръв път се срещнала със Симеон Втори през 1992 г. на олимпиадата в Барселона. Той се запознал с българските спортисти, после имал много дълъг разговор с Нонка Матова. "Бях очарована. Поисках да бъда като него - със светъл ореол. Или както е казал Толстой - нека правим, каквото трябва, а да става, каквото ще. Сега дойде подходящият момент." Сигурна е, че ще успее като депутат: "Знам, че мога, имам позитивно мислене, убедена съм, че можем да превъртим колелото."

Открива духовна символика даже и в цветовете на царската бюлетина. Бялото - символ на чистота и непорочност, а жълтото - на соларното начало, първоизточника на живота. Като депутат тя ще работи за националната сигурност във всичките й аспекти - икономически, военно-политически, борбата с тероризма в страната и по света. Приоритети ще й бъдат проблемите на спорта - спортуването на младежите и децата, а също въпросите по организацията на лова, условията за притежание и боравене с огнестрелно оръжие, оцеляването на военната индустрия. Ще предложи промени в Закона за контрола на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

"В текстовете има много противоречия, взаимоизключващи се постановки. Гражданите имат формални права, на практика те са орязани отвсякъде. Много е трудно и за колекционерите на оръжия - изискват се безброй формалности, за да се издаде разрешително..."

За Нонка Матова



политикът е най-обикновен член на обществото.



Като анекдот разказва как през 1977 г. българският отбор в Швейцария бил посрещнат на летището от дребен мъж с микробус. "Ама един човечец - с провиснали панталони, свали ни багажа сам, нарами ни пушките, натовари ги на микробуса...По-късно се оказа, че това бил министърът на провинцията, където се провеждаше първенството..."

Нонка Матова знае, че няма да може да съчетае спортната си кариера с политиката. Вече е избрала. По време на изборите тя се отказала от участие в две първенства за две световни купи - в Милано и в Мюнхен. "Сега ме натискат за олимпиадата в Гърция. Разликата ми с втората, млада надежда, е 22 точки...", усмихва се стрелкинята.

Тя има невероятно високо самочувствие и заразява с него. Знае, че ще спечели. Вярва в съдбата. Преди време й откраднали любимото жълто "Рено Клио". Пускала жалби, молби до полицията - нищо. Един ден, както си вървяла по улицата, видяла колата си, паркирана до един тротоар. Качила се в нея и си я прибрала вкъщи.

Не се разделя със златния пръстен с тъмночервен камък. Бижуто е на 300 години и по традиция се предава от майка на дъщеря в семейството. "Нали знаеш - човек се познава



по часовника, по пръстена и по оръжието",



казва Нонка. Обича картини - повечето са в софийското й жилище. Много цени сюрреалистичните работи на Теодоси Тодоров, платната на Светлин Русев, Румен Скорчев, руснака Александър Лузянин. Модата също й е слабост - обича Версаче, от българските стилисти харесва Радо Кипров, има афинитет към плетивата.

Отиваме в апартамента й в центъра на Пловдив. В хола има изящен ансамбъл от старинни виенски мебели. Дървото е орех, а дамаската е в петролносиньо. Бюфетът е отрупан с медали и тя ги взема с шепи, за да ни ги покаже. Общо притежава над 600 медала. Питам я: "В спорта - ясно, но кой ти е най-големият личен рекорд?" Тя се усмихва и казва сериозно: "Като се абстрахирам от олимпийския медал в Барселона, от наградата за най-добър стрелец в света, която аз първа получих през 1985 г., от седемте ми участия в олимпийски игри, най-големият ми връх и най-големият спомен са...двата световни рекорда и двете шампионски титли за мъже."

Текст снимки

1. Личното оръжие на Нонка е "Берета" 22-и калибър.

2. С майка си Недялка и сина си Даниел Нонка се чувства най-добре на вилата в пловдивското село Белащица.

3. Най-ценни сред 600-те медала на стрелкинята са двата златни в шампионатите за мъже.
1
3925
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
19 Март 2013 16:46
Всеки, който е имал нещастието да я опознае отблизо ще се съгласи с моето мнение: Алчна, завистлива, безскрупулна, самонадеяна използвачка. Всичките и успехи в стрелбата са на база интриги и много разплакани съотборници. Нямам друг познат, когото без капка притеснение да характеризирам по този начин. Ако имаше награда за черна душа, тя щеше да я спечели без конкуренция.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД