:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,285,158
Активни 63
Страници 7,611
За един ден 1,302,066
Фамилия

Български картини са страстта на венецуелския посланик

Съпругата на Боанерхес Саласар е дипломатка в Рим, дъщеря им е ученичка - пак там, а синът следва кино в Барселона
Снимки: Николай Дойчинов



Огромни маслени платна с ярки и сочни цветове, пръснати по високите бели стени, са първото, което грабва окото при влизането в резиденцията на посланика на Венецуела у нас Боанерхес Саласар. Картините са навсякъде и зареждат сякаш самия въздух с експресия и виталност. Огледала, зеленина и вътрешна градина, в която преливат салоните за гости, допълват усещането за светлина и свобода.

-----------------------

Самият домакин е елегантен, деликатен и не по латиноамерикански рус. Боанерхес Саласар е дипломат от кариерата. Завършил е международни отношения и право, магистър е по икономика на петрола, защитил е докторат по политически науки. Живял е в Мексико, Ямайка, Колумбия, Швейцария. У нас пристига преди около половин година като извънреден и пълномощен посланик на Венецуела и сменя ръководилия по-рано мисията й у нас шарже д'афер Луис Веласкес.

Негово превъзходителство е първият и засега единствен обитател на просторната резиденция на "Симеоновско шосе", откак тя е взета от Венецуела. Семейството му е пръснато в Италия и Испания.



Съпругата му Анхела също е дипломатка



и в момента е на работа в Рим като пълномощен министър на Венецуела. Заедно с нея е и 14-годишната им дъщеря Мария Алехандра. В Барселона е пък синът - 23-годишният Алехандро, който учи там кинорежисура. Живели къде ли не покрай професиите на мама и татко и двете деца говорят освен родния испански също английски, френски, италиански.

"Алехандра сега се запали да учи и български. Всеки път когато се чуваме по телефона, тя непременно използва български изрази: добър вечер, как си, лека нощ," казва усмихнат г-н Саласар. Самият той също усърдно учи езика ни и твърди, че вече всичко разбира, затруднява се само с говоренето.

Семейството му се е събирало два пъти досега в резиденцията - по Коледа и за Страстната седмица. Всички много харесали България. Синът Алехандро дори твърдо решил да се върне у нас, за да снима серия документални филми за страната ни и да ги представи после в Испания и Венецуела. Саласар-младши станал и голям приятел със сина на скулптора Георги Чапкънов, който пък е приятел на Саласар-старши.



Чапи, както свойски го нарича посланикът,



присъства задочно на разговора и със свои малки пластики из кътчетата на трите салона за гости. Има творби и от други български скулптори - Стефан Начков, Стефан Милев, Иван Блажев.

Най-впечатляващи все пак са живописните платна, сред които се откроява сюрреалистичното "Царят и царицата" на Христо Йотов. "Но това не са Симеон и Маргарита," предупреждава г-н Саласар с усмивка.

По стените има и много картини от латиноамерикански автори, но българските са повече. Всички са лична собственост на г-н Саласар. Той признава, че е "колекционер фанатик" още от студентските си години. Заради голямото разстояние и сложностите с прехвърлянето през летищата не могъл да вземе със себе си всички свои любими картини от Венецуела, но все пак докарал една част. Тук започнал да купува творби на български художници.



Много се гордее с картина на Веселин Ненков,



която е сложил на едно високо и видно място.

Другите хобита на посланика са шахът и голфът. В един от салоните има специална шахматна масичка с подредени фигури, но напрегнатият дипломатически график рядко оставя на домакина време да им отдели внимание. Както и на голфа, за който г-н Саласар знаел предварително, че не е популярен в България. Затова не си взел стиковете. Когато пристигнал тук обаче, с изненада установил, че имаме голф-игрище. Купил веднага нови стикове, но така и не ги е изпробвал досега.



През зимата се опитал да кара ски на Витоша



"Беше провал. Само падах. Но нищо - следващата зима пак ще опитам", смее се посланикът.

Заради все още краткия си престой у нас г-н Саласар сравнително малко е пътувал из страната, но вече си е направил дълъг график за посещения в много наши градове и села. Възхитен е от контактите, които е имал с обикновени българи. Смята, че сме много сърдечни и музикални.

С голяма обич разказва за връзките между посолството и пловдивското училище, което носи името на венецуелския национален герой Симон Боливар - водач на освободителните войни срещу испанското владичество в Латинска Америка. Учениците вече няколко пъти изнасяли по повод националния празник на Венецуела програми пред гости на посолството - рецитации, песни, танци, изпълнения на китара.

Г-н Саласар замисля специална програма за



обмен на детски групи между България и Венецуела



Смята, че това е много важен дял от работата по разширяване на културното сътрудничество между страните ни. Изобщо според него имаме още голям неразработен потенциал в двустранните отношения.

Наложително е например актуализиране на сключения още през 1988 г. договор за сътрудничество между София и Каракас, както и активизиране на смесената търговско-икономическа комисия. Заради изборите у нас все още не е заседавала, но венецуелският посланик очаква тя да заработи до края на годината. В момента се обсъжда договор за гарантиране на инвестициите и договор между двете търговски камари, който да подпомогне и износителите, и вносителите.

Дипломатът вижда отлични възможности в търговията помежду ни. Венецуела вече снабдява "Кремиковци" с желязна руда, но е готова да ни предложи и петролни продукти. Има и интерес да купува наши медицински стоки и да възстанови някогашния внос на български биволи. Венецуелската външнотърговска банка "Банко Екс" пък има



готовност да предложи кредитни линии на български фирми,



желаещи да купуват венецуелска продукция.

Според г-н Саласар, който е назначен за посланик не само у нас, но и в Югославия, всяка от нашите страни може да бъде като търговски трамплин за другата в съответния географски регион - България за Балканите, Венецуела за Латинска Америка. Той очаква за това да помогне и заплануваната размяна на визити между президентите на нашите две страни.

Венецуела има много приятели в България и това личи особено ясно по множеството, което залива залите на посланическата резиденция и градината й на всеки 5 юли - националния празник на Венецуела. Тази година датата бе повод пред сградата, досами пилона с националния флаг, да бъде открит и паметник на Симон Боливар, изработен от Георги Чапкънов-Чапи.

Докато ни изпраща край изправената до входа на резиденцията композиция на Стефан Милев с вграден пясъчен часовник, г-н Саласар държи да подчертае възхитата си не само от българското изкуство, но и от българските жени, които са "едни от най-красивите на света".
 
Композицията на Стефан Милев с вграден пясъчен часовник е сложена до самия вход в резиденцията. При завъртане на колелото се сменя и изразът на лицата над и под часовника - от усмихнат на тъжен. "Завъртам усмихнатото лице, когато ми идват гости, а тъжното - когато си отиват", казва Боанерхес Саласар.
 
Платната на българските художници са на най-високо и видно място.
 
Шахът е едно от любимите хобита на венецуелския дипломат.
 
Малки пластики от български автори красят всяко кътче от просторните салони на резиденцията.
 
Всяка от отрупаните с картини и огледала зали води и към слънчевата вътрешна градина.
1342
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД