Демокрацията линее. Въпреки че демократичните институции в Европа работят добре, въпреки че демокрацията става все по-стабилна и в бившите социалистически страни, въпреки че Европейският съюз успешно се разширява, налагайки сред още и още страни и народи ценностите и практиките й, тя боледува.

И в "стара", и в "нова" Европа демокрацията страда от дефицит на легитимност. Гражданите все по-рядко отиват до урните. Ако сегашните темпове се запазят, към 2020 г. делът на въздържащите се от гласуване ще достигне 45% в Централна и Източна Европа и цели 65% в Западна Европа, сочат експертни прогнози на европейски учени.

Същевременно вниманието на политически активните се насочва все повече към проблеми, които са извън контрола на националните държави. Политическото недоверие води до задълбочаване на отчуждението между управлението и гражданите. Нарушава се принципът на равенството - различни обществени групи системно са изключени от политическия живот. Липсва ефективна гражданска инфраструктура, а наличните неправителствени организации в редица европейски страни не участват активно в политическия и обществения живот.

Демокрацията е под удар и "отвън". Глобализацията ограничава възможностите на всяка национална държава да реагира на променящите се икономически и демографски условия. Проблематична става и консолидацията на различните паневропейски организации - от една страна, текат процеси на обединение около общи европейски ценности, правила и институции, а от друга, е налице стремеж към запазване и развиване на национални, регионални и местни особености и идентичности.

Всичко това са само част от констатациите на мащабно двугодишно изследване на Съвета на Европа, проведено от учени и политици от различни страни на 46-те членки на организацията. То приключи в края на ноември в Барселона, когато Съветът на Европа проведе конференция на тема "Бъдещето на демокрацията в Европа". На нея бяха представени два основни документа - "Развитие на демокрацията в Европа" и "Бъдещето на демокрацията в Европа - тенденции, анализи, реформи". Вторият, наричан още "Зелената книга", съдържа и 28 предложения за реформи за укрепване на демокрацията.

В края на декември пък в Центъра за изследване на демокрацията Информационният център на Съвета на Европа у нас, в. "Сега" и в. "Култура" организираха дискусия по двата доклада. Към списъка с предложенията за реформи се появиха и първите български идеи. Тук ще ви представим най-интересното от идеите в "Зелената книга" и някои предложения на специалисти от Центъра за изследване на демокрацията. Това, надяваме се, е само началото на българския дебат за бъдещето на демокрацията.

(Пълния текст на "Зелената книга" на английски език можете да прочетете на адрес: http://www.coe.int/t/e/integrated_projects/democracy/05_Key_texts/02_Green_Paper/default.asp).





Родители да гласуват и за децата



Родителите на всяко дете трябва да имат право да гласуват от негово име, докато то навърши пълнолетие според закона на съответната страна. Кой от двамата родители да упражнява това право, следва да се реши чрез споразумение между тях. Ако детето е само с един родител или с настойник, той ще има правото да гласува от негово име.

Целта на това предложение е да направи демокрацията както в национален, така и в регионален и местен мащаб по-ориентирана към бъдещето. Така не само ще се даде символно признание от политическата общност, че тя е загрижена за бъдещите поколения, но и ще насърчи у младите от рано интерес към политиката и ще им даде възможност да държат родителите си отговорни за това как гласуват на местни, парламентарни и президентски избори. Ще се появи възможност за междупоколенческа дискусия за политиката и партийните ориентации, което е начин за социализация и гражданско обучение на децата в рамките на семейството. В крайна сметка това може да доведе до натиск над политиците да свалят възрастта на гласуване от 18 на 16 г. или дори по-малко.

Въведеното по този начин универсално гражданство ще се яви като двоен стимул за младите родители да гласуват, доколкото е вероятно да се очаква, че децата им ще ги подложат на натиск да отидат до урните, а вотът им ще нараства според броя на наследниците им. Политиците пък повече ще наблягат в кампаниите си на тази неглижирана сега част от населението, доколкото собственото им бъдеще вече в по-голяма степен ще зависи от нея.

Най-сетне универсалното гражданство ще спомогне за един по-добър паритет на политическия процес спрямо човешкия жизнен цикъл. Сега възрастните и пенсионерите представляват пропорционално по-голяма част от гражданството. Те имат и време, и средства да участват по-активно в изборния процес и политиката като цяло. Съответно по-голяма част от обществените фондове се харчат за здравето и нуждите на възрастните, а все по-малка - за образованието и обучението на младите. Перспективата е самоунищожителна - все по-малко работещи ще трябва да издържат все повече пенсионери.



Да подредиш партийната листа



Може да се разреши на избирателите, както е в някои страни, сами да подреждат избраниците си в рамките на партийната листа и дори да могат да задраскват всички имена.

На гражданите може не просто да се даде право на един глас, а този глас да съдържа някакъв брой точки - например 100, могат да се разпределят спрямо различни мажоритарни кандидати или листи. Точките могат да не се дадат и на никого. Така спечелилите най-голям дял 100-точкови избора могат да претендират, че имат по-голяма обществена подкрепа от спечелилите същия резултат, но с по-малко 100-точкови гласове.



Павилиони на демокрацията



Може да се създаде разгърната система от публични павилиони, поставени на достъпни места във всяко село и градски квартал. Те могат да бъдат разположени и в кметствата, библиотеките и дори полицейските управления. Чрез тях гражданите ще могат да си плащат таксите и глобите или да подават документи, да пращат и получават чрез безплатен Интернет съобщения до и от държавните и местни служби, както и да получават съвети за закони и местни нормативни регулации. Ако се въведе електронно гласуване, онези, които нямат достъп до компютър, могат да упражнят правото си на глас от тези павилиони.



Пазачи за пазачите



Във всички надзорни институции - централните банки, генералните щабове на армиите, регулаторните агенции и комисии (например за енергетиката, застраховането, осигуряването, хазарта, медиите и пр.) може да бъде назначен "надзирател", избран от релевантната за съответната сфера парламентарна комисия. Той/тя трябва да е депутат, да получава възнаграждението си само от парламента и да е отговорен единствено пред него. "Надзирателят" трябва да има пълен достъп до информацията на съответната институция и да участва в заседанията на нейното ръководство или директорски борд. Ще пише регулярни доклади до парламента за това доколко работата на съответната институция съответства на демократичните принципи. Това ще е един вид външен съдия с привилегирован достъп до вътрешните документи и дискусии, който постоянно "ще надува свирката". Така ще се засили ролята на парламента в рамките на обичайния междуведомствен контрол.



"Жълт картон" за законодателите



Общинските съвети и местните парламенти трябва да имат възможност да показват жълт картон на висшестоящето събрание, когато то планира да прокара законодателство, ограничаващо правомощията им. Това ще даде възможност проблемите да се решават още преди да се стигне до съда. Още повече че често в такива случаи не може да се намери правно основание за претенция пред съда. При получен "жълт картон" "нарушителят" ще е длъжен да отмени инициативата си, засегнала по-нисшестоящия орган.



Граждани разпределят бюджет



Част от общинските бюджети може да се разпределя от неформални граждански събрания по квартали например. В някои случаи може да се изберат представители на квартала, които заедно с общинските съветници да определят приоритетите на целия общински бюджет.



Различни изборни бариери



Според желязното правило на олигархията колкото по-дълго един политик заема даден пост, толкова повече той обсебва подвластните му ресурси и толкова по-трудно е да бъде свален чрез избори. Ефективно средство срещу това могат да са избирателните бариери, които обаче са различни според случая. Например ако един политик е спечелил на изборите с 55%, за да остане втори мандат, вече ще му трябват 55,7%, за трети - 60%. Същият подход може да се приложи и при определянето на мястото на кандидатите в партийната листа при пропорционални избори.



Вътрешнопартийна демокрация



Партийните лидери обикновено не насърчават появата на нови членове на партийния елит, които могат да застрашат лидерството им. Нито пък са ентусиазирани за първични избори. Така партиите, които са важен компонент на либералната демокрация, често сами подкопават нейната легитимност.

Средство срещу това може да бъде учредяването на специални фондове, заделени за партиите, които насърчават вътрешнопартийната конкуренция и организират регулярни форуми и дискусии с широката публика по различни обществено-политически въпроси. Това може да става чрез система от ваучери, които гласуващите разпределят в полза на партиите. Освен бюлетини предпочелите да гласуват ще могат да пускат и ваучери, с които да разпределят част от бюджета в полза на избраната от тях партия. За да се избегнат големи рискове, заделената за партиите държавна сума може да се раздели на две равни части - едната половина да се разпределя според спечелените от партията проценти на изборите, другата - от избирателите с ваучерно гласуване.

Ваучерното гласуване следва да е независимо от вота с бюлетини. Гражданинът, избрал една партия, може да реши да раздели ваучера си между няколко. Или пък да не го даде на никоя.



Дистанционно гласуване



Гражданите трябва да имат възможност да избират между стационарно (пред урните) и дистанционно (електронно и пощенско) гласуване. Опитът показва, че ако хората имат възможност за избор между двете, дистанционният начин на гласуване скоро се превръща в норма. Гласуването по пощата обаче трябва да бъде въведено преди електронното.

-----

* Refresh - освежавам, съживявам (англ.). С бутона "Refresh" на операционната система Windows се актуализира активният файл или страница.



Страниците подготви: Веселин Стойнев