Нели Куцкова е председател на Съюза на съдиите в България от декември 2003 г. До юни 2004 бе шеф на Софийския окръжен съд. Преминала е през всички стъпала в магистратската йерархия - младши съдия в Софийски градски съд, съдия в Софийски районен съд, зам.-председател и председател на Първи районен съд. Куцкова бе и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Филип Димитров.

Заместник е на правителствения представител в Конвента за изготвяне на проекта за Европейска конституция.

Куцкова е родена през 1957 г. Завършила е Немската гимназия в София и Юридическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Омъжена, с един син.



- Г-жо Куцкова, през последните дни на 2004 г. се разрази поредният епистоларен скандал между вас и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Този път заради твърдението му, че съдиите не позволяват да се подслушват техни колеги, уличени в корупция. По всичко личи, че и през тази година диалогът между изпълнителната и съдебната власт ще продължи трудно. Къде според вас е проблемът? В съда или в МВР? А може би в личността на главния секретар?

- Нека първо да поясним, че "епистоларен" значи "писмовен" - да не вземе някой да си помисли, че има нещо общо с пистолет. Това, че аз си позволявам да искам от генерала публично да докаже обвиненията си, отправени към моите колеги - така както публично ги е отправил, - не означава, че диалогът между съдебната и изпълнителната власт ще бъде труден и остър. Най-малкото защото аз не се изживявам като целокупната съдебна власт. Освен това през годините съм установила, че по места хората, които вършат ежедневната и незабележима работа, са в съвсем нормални отношения. И друг път съм имала случай да кажа, че като ходя на работа и като чета вестници, имам чувството, че съществуват две паралелни реалности. И в ежедневието има проблеми, но изключително рядко има скандали. На територията на София-окръг през времето, докато бях председател на окръжния съд, се е налагало да имам взаимоотношения с трима директори на РДВР, с не помня колко областни управители, с двама окръжни прокурори. Да сте чули нещо за скандали? И така е в по-голямата част от страната. Самият генерал многократно публично е заявявал, че работи отлично например с окръжния съд във Варна, в Пловдив и на много други места. А в интервюто си, което ме принуди да му напиша острото писмо, заявява, че всички съдии се пазят едни други, че "гарван гарвану око не вади" и затова не разрешават използване на специални разузнавателни средства срещу колегите си. Е, според вас кога казва истината?!

- Това си знае той. Но какво да очакваме сега? Пак ли ще пишете писмо на премиера заради ген. Борисов, както стана миналото лято? А може би ще потърсите подкрепа от парламента?

- Идеята за писмото до премиера беше на други колеги, не моя. А това, че за 3 дни се подписахме тогава 266 души, би следвало да означава, че наистина има сериозен проблем и това писмо не е било индивидуален каприз на някой обидчив съдия. Писмото беше адресирано до премиера, защото генерал-лейтенантът е в изпълнителната власт. Не виждам какво бихме могли да искаме от парламента.

- Какво следва сега. Борисов ви предложи среща, вие отказахте. В писмото си бяхте категорична, че ако той не обяви кои съдии не са разрешавали използването на специални разузнавателни средства, твърденията му не са нищо друго освен клевети и опит за манипулация на общественото мнение. Той все още не е отговорил. Да очакваме ли дело за клевета?

- Нямам намерение да товаря колегите си с дела, а и нека да дадем време на генерала да отговори на въпроса.

- Критиките на МВР към съда са непрестанни. Постоянно обаче има и върнати за доразследване дела. Един от пресните шумни примери е обвинителният акт по операция "Лунна светлина". Годни ли са доказателствата, които разследващите представят?

- На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Би следвало да се анализира всяко конкретно дело, за да се прецени кой е сбъркал. Абсурдно е да се твърди, че едните са блестящи, а другите - некадърници. За да се стигне до осъдителна присъда, по веригата много могат да сбъркат (а за съжаление и да се продадат) - и полицаи, и следователи, и прокурори, и съдии. Но има една особеност. Успехите на МВР се оповестяват шумно, като се заявява на цялото общество "Разкрит е убиецът!", "Заловени са крадците!", и хората остават с впечатлението, че всичко е свършено. А когато в съдебната зала се окаже, че доказателствата за нищо не стават, че например протоколът за изземване на оръжието или на хероина се оказва подписан от поемни лица, каквито изобщо не съществуват в България или съществуват, но не са присъствали на изземването, тогава кой е виновен?! Разбира се, съдът. Зная, че много хора няма да се съгласят с мен, но няма да спра да повтарям, че държава, в която присъдите се произнасят от МВР шефове още преди делото да е влязло в съда, не е правова държава.

- Обществото обаче е запленено от генералското говорене, което вероятно вече се цели в депутатски имунитет, за какъвто настояваше да има като главен секретар. Дали тогава най-после законите ще станат полезни за борбата с престъпността?

- Не мога да гадая в какво се цели генералът, а и не е моя работа. А че говоренето му е впечатляващо, няма съмнение. Всеки има право както да избира народни представители, така и сам да бъде избиран. А вие защо мислите, че генералът има нужда от имунитет?

На втория ви въпрос. Закон не се пише лесно - той не може да се променя за конкретния случай. Законодателството е висша форма на юридическа дейност - там трябва да държиш сметка и за правните традиции, и за европейските стандарти и за действащото българско законодателство. Но законът не се прилага сам. И е голяма заблуда, когато се отчита - приехме закона, свършихме работа. Качеството на законодателството се проверява в практиката - както не можеш да кажеш "много е добър този автомобил", ако си го видял само на картинка. Трябва и да си го подкарал. Защото една понякога незабележима грешка в текста на закона може да доведе до огромни проблеми в работата на съда - имаме такива примери. А е много важно и какви хора прилагат законите - в ръцете на некадърника или корумпирания и най-добрият закон няма да се справи с престъпността.

- Това означава ли, че част от проблема е в законодателството?

- Разбира се, че има проблеми и в законодателството. Но аз лично считам, че в последните години промените в законодателството са в правилна посока и това дава своите резултати. Когато сравнявах данните за броя на осъдените лица от съдилищата на София-окръг през 1993 г. и 2003 г. се оказа, че постепенно той е нараснал повече от 10 пъти. И това е резултат както от положителните промени в законодателството, така и от увеличаването на броя на прокурорите и на съдиите, така и на подобряването на работата на всички по веригата - включително и на полицаите.

- Май тезата, че съдът е арбитър в един състезателен процес, доста дразни изпълнителната власт.

- То ако питаш някои видни представители на изпълнителната власт, не само следствието и прокуратурата трябва да са в изпълнителната власт, ами и съдът. Знам, че тезата, че съдът не се бори с престъпността, а е длъжен да бъде безпристрастен, не е популярна. Напротив, приема се като оправдание. Но само хора, на които им се е случвало да бъдат несправедливо обвинени за престъпление, които с месеци могат да прекарат в ареста за нещо, което не са извършили, знаят колко е важно съдът да е неутрален и да не се поддава на медиен или друг натиск.

- В този ред на мисли къде според вас е мястото на следствието и прокуратурата? Този въпрос също ще търси решение тази година.

- По време на Националната съдийска конференция преди по-малко от месец Съюзът на съдиите направи проучване сред колегите - анонимна анкета. Резултатите са следните: над 85% от съдиите считат, че съдебната власт трябва да е само съдът. 60% са убедени, че следствието трябва да бъде в изпълнителната власт, а останалите - в независима структура. По отношение на прокуратурата повечето от съдиите считат, че тя трябва да е независима структура извън съдебната, но и извън изпълнителната власт.

Но аз не виждам големи възможности за решение през тази година - освен ако се реализира идеята част от следователите да отидат в МВР, а част - в прокуратурата. А отсега се спори доколко едно такова решение не е противоконституционно. Между другото моят личен председателски опит показва, че от следователите стават и много добри съдии.

- Да не би и прокурори, и следователи да настояват да се запази статуквото заради магистратския имунитет, който имат?

- Ето това е един мит, който продължава да битува. След промените в конституцията ние вече нямаме имунитет - освен за актовете, които постановяваме. Ще поясня с примерче: аз като съдия не мога да бъда съдена за това, че съм дала имота на единия съделител, а не на другия; че съм оправдала или че съм осъдила някого; че съм отменила заповедта на кмета Х или наказателното постановление, издадено от КАТ. Но ако съм взела подкуп, за да реша делото по определен начин, нямам никакъв имунитет. Така че тези, които се оправдават с нашия имунитет, да си прочетат конституцията!