Компютрите и Интернет изместиха книгата, телевизора, приятелите. Сайтове, чатове и форуми заместват срещите на живо, четенето, разходките. Даже секса, алкохола и наркотиците. Ражда се нова форма на пристрастяване.
Как да разберете дали сте станали виртуално зависим? Вижте дали това се отнася за вас:
1. Пристигате в офиса и първата ви задача е да пуснете Интернет.
2. Отделяте все повече от работното си време за общуване с виртуален партньор за сметка на задълженията ви по служба.
3. Обхваща ви чувство за празнота и даже самота, когато любимите ви киберпартньори не се появяват дълго онлайн.
4. Прекарвате все по-малко време със съпруга/съпругата или интимния партньор.
5. Отлагате и най-неотложните служебни задължения, пренебрегвате работата заради безсмислените разговори в чата. Постепенно ви се натрупват купища нерешени задачи, грози ви уволнение. Шансът за спасение е и началникът ви да е изпаднал в киберзависимост, за да не забележи проблема ви или да прояви разбиране.
Има и по-страшно
Може да ви споходят и физиологични или психични прояви на абстиненция. И да нямате никакви сили да се откачите от зависимостта си. А така ставате неадекватен в истинския живот. Започвате да се изолирате от реалните си партньори - намерили сте съвършенството във виртуалните.
Според всички психологически определения на общуването то предполага взаимодействие между индивидите с размяна на думи, жестове, допир и пр. Общуването е обмен и споделяне на символи, неизменно препращащи към действителността.
Не е истинско общуването, което предлага виртуалното пространство. Защото киберобщуването е тясно свързано с фантазията ни, с една измислена действителност. Няма физически контакт, има само знаци. Дори когато е визуализирана, комуникацията пак работи с измислени образи. Появява се някакъв образ на човека, с когото общуваш - със или без картинка, според представата, която си си изградил за него. По-точно според това, което той ти е казал за себе си. Така
възниква усещането за свободата
да бъдеш какъвто мечтаеш да си, без да си положил никакви усилия. Виртуалната реалност предоставя възможност на всеки да надмине себе си, като изгради образа си по начин, по който на него самия му се струва, че е съвършен. Чатът ти дава усещането, че можеш да постигнеш всичко, което искаш. Можеш да си комплексиран, че си дебел и грозен. В Интернет обаче можеш да си слаб и красив.
Но щом излезе от имагинерния свят на киберпространството, "комплексарят" се сблъсква още по-жестоко с действителността. Уязвимите стават още по-неспособни да се грижат за себе си.
Начинът да не ставате зависими от Интернет-общуването е само един - самоконтрол! Ползвайте само положителните възможности на киберпространството - възможността за пренос на информация навсякъде по света, пестенето на време посредством електронния достъп до информация и пр. Не можете ли да се самоконтролирате, по-добре административно да ви отрежат достъпа до Интернет.
|
|